“Благородството задължава” е един наистина вълнуващ роман, който ме държа будна до 2ч. вечерта и в 6 и 15 се събудих с мисълта за него и неотложната нужда да го завърша.
Книга: „Благородството задължава”
- Автор: Ангелина Ангелова
- Поредица: Не е част от поредица
- Издателство: Сиела
- Издание: Мека корица
- Издадена на български: 2024 година
- Брой страници: 624
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
Любими моменти:
страница 421
страница 473
Заглавието освен интригуващо, много добре представя преживяването, което читателя може да очаква от книгата. “Благородството задължава” е всичко, което аз като един любител (не историк подчертавам) си представям за тази отминала епоха и английската аристокрация.
За книгата
Книгата проследява историята на една американска аристократка и английски виконт, който търси брак по сметка. Действието се развива в края на 19-ти век, в разкошните салони на Ню Йорк, провинциалните имения край Лондон и романтичните галерии във Франция. Авторката много добре описва атмосферата типичните черти на обществото от споменатите страни, което ми направи много силно впечатление. Стилът на писане на Ангелина Ангелова е толкова увлекателен и красиво описателен, че всеки читател би се пренесъл безпроблемно във викторианската епоха.
Типичният млад благородник Габриел се появява с арогантността на титлата си и самочувствието на човек, свикнал да получава всичко, което иска. В началото мнозина го намират за невероятно дразнещ, но с времето той претърпява огромно емоционално развитие и печели сърцата на всички.
Няма как да не съдим младия Габриел за решенията му, но авторката умело предава на читателя всичко, което се очаква от носителя на престижна титла. Лично аз изпитах повече симпатия към него, отколкото агресия. Насладих се максимално на пътя, който той извървя, и развитието, което претърпя като персонаж. Буквално влязох в неговите обувки и разкрих мръсните тайни на английското общество и етикет. Борих се за любов и престиж, но също така бях и от другата страна, докато Габриел изкупваше вината си.
Исабела е пълната противоположност на представата на английското общество за идеална съпруга. Пламенна, силна и независима, героиня, която не се страхува да се справи сама. Жена, която успява да се изправи пред предразсъдъците и да не бъде просто “красиво украшение”, с което съпруга ѝ да се фука. Ангелина Ангелова майсторски ни предава емоциите на героинята си и всяка нейна вътрешна борба се превърна в моя лична. Аз почувствах и преживях всяко разочарование на Исабела, любовта ѝ, нуждата ѝ да бъде обичана по същия начин… Изключително добре изграден образ, който ще остане в сърцето ми.
Моето мнение за книгата
Още със “Сърцето помни” се влюбих в стила на Ангелина Ангелова, но след “Благородството задължава” тя се утвърди като моя любим български автор. Ако продължава да се развива с тези темпове, няма да се изненадам, ако видя името ѝ сред майсторите на жанра. Истината е, че “Благородството задължава” не отстъпва по нищо на чуждестранната литература, която съм чела. Ангелина Ангелова разби всички мои предразсъдъци към българската литература. Книгите ѝ са красиво пътешествие към едно отминало време, което ще те развълнува и държи със свит стомах през цялото време, а “Благородството задължава” е спиращата дъха романтична кулминация, от която всеки любител на жанра има нужда. Категорични 5 звезди от мен и опустошителни 5 пламъка за бавно разграряща се романтика.
С „Благородството задължава“ Ангелина Ангелова надминава себе си и поднася на читателите изискано и пищно литературно преживяване, което ни понася в страстен танц от изкуство, история и романтика.
Общоизвестна истина е, че за всеки банкрутирал благородник има само един избор – да си вземе богата съпруга. Ала къде би могъл виконт Габриел Бърн да намери богата наследница, достатъчно очарована от идеята да стане следващата лейди Бърн, че да пренебрегне изпразненото му портмоне?
В Америка, разбира се.
Но Исабела не е нищо от това, което Габриел търси – нито е покорна, нито е запленена от титлите му, а за негово най-голямо съжаление се оказва, че не е и особено богата. Благородството задължава да се ожени за нея, но не и да я обича и уважава. Готов да заточи новата си съпруга в провинцията, той не е особено разочарован, когато, едва стъпили обратно в Англия, младата жена го напуска и заминава там, където отиват всички, чието сърце е разбито.
Във Франция, разбира се.
Ала сега отново има нужда от нея, за да спечели сделка, която може да промени живота му и да върне богатствата на семейството му. Дали Исабела ще се съгласи да участва в маскарада и да се прави на добра и покорна съпруга? Или ще поиска най-после да отмъсти на човека, ограбил мечтите и разбил сърцето ѝ?
Гневът и лъжите все още тлеят, ала помежду им пламти страст, която не могат да отрекат – кое от двете ще изстине и кое ще лумне в пожар?
