Кръв и пепел

Историята в книгите проследява живота на Пенелафи, която е отгледана като Девицата. Освен очевидното значение на тази титла, тя е избрана да се “Възнесе” на 19-тия си рожден ден, като дар за боговете, заедно с вторите синове и дъщери на населението, и да стане част от елита на обществото. Възнесените са почитани като божества и представляват престижа в обществото.

Светът, който Арментраут описва се състои от две враждуващи кралства Солис и Атлантия. По време на Войната на двамата крале, Кралство Атлантия отстъпва и загубва голяма част от територията си. Законният наследник на трона на падналото кралство, наречен Тъмният води борбата за издигането на Атлантия, а Пенелафи се оказва с най-важната роля за успеха му.

Пенелафи търси начин да избяга от ролята си на Девица. Тя иска да изпита живота. Малките начини по-които успява тайно да се противопостави на отредената ѝ съдба разкриват истинската същност на персонажа. Макар да е забранено да показва лицето си, тя тайно се предрешва и напуска покоите си. В обществото, в което живее на жените не им е позволено да се защитават, но тя взима тайно уроци от личният си телохранител. Героинята, която Арментраут изгражда е любопитна по природа и това, че успява да се забърка с Тъмният няма да учуди читателя.

В “Кръв и пепел”

ще откриете много фантастични елементи. В историята се представят два вида “Вампири” Едните са Възнесените или така наречените Вампри, които са създадени изкуствено. Това се случва на тайният ритуал наречен възнесение, когато кръвта им бива източена почти до капка и им се предлага кръв на атлантиец. Възнесените са безсмъртни и са управляващата класа в Солис.

“Кръв и пепел” засяга силата на самоизследването и стремежа на главната героиня да открие своята идентичност. Арментраут разкрива потенциалните капани на едно общество, доминирано от една управляваща класа, която използва страха, за да контролира населението. Народът на Солис, който сляпо вярва на Възнесените и колко жестоко е подведен да предава децата си в служба на боговете.

Вамприте не могат да излизат на слънце и естествено се хранят с кръв. Те са бързи и силни като Атлантийците. Когато Възнесените се хранят от човек те могат да създават Изчадие. Зомби, което го води единствено жаждата му за плът. Веднъж ухапан, простосмъртният също се превръща в Изчадие.

Атлантийците са чистата раса.

Те се нуждаят единствено от кръв на себеподобни. Расата им е надарена със свръхестествени сила и сетива. Атлантийците са почти невъзможни за убиване. След войната на Двамата крале, народът на падналото кралство е принуден да се крие и бяга от възнесените, защото кръвта им е необходима за извършване на ритуала.

Друга фантастична раса, която присъства в книгите са Вълчаците. Те са метаморфи, които приемат формата на огромни вълци. Характерно за видът им са ярко сините очи и свръхестествените им сетива. Вълчаците се сражават на страната на Атлантийците.

Във фантастичният свят на „Девиците“…

(първа част)

„От кръв и пепел ще се въздигнем“ не е нещо, което вече всички фенове на романтичния фентъзи жанр в БГ да не са чували. Реплика и заглавие на първа книга от поредица, привлякла вниманието на мнозина запалени читатели, с много динамика, много романтика и много зашеметяващи обрати. Все неща, които очакваме да има в тези книги.

Въпреки, че изминаха две години от прочита ми на първите три книги, бързо си припомних всичко и часът на останалите в поредицата удари, както и на тези от втората поредица в този свят, представляваща предистория.

Но да си припомним началото…

Дженифър Л. Арментраут не пести описания на света още в началото на първа книга. Читателят  се запознава с обстановката по бърз и ефирен начин, без да бъде затормозен с излишни неща. И макар че Арментраут разгорещява положението още с първите страници, пикантните подправки далеч не са единственото, което ще ни занимава.

Митологията няма да ви е непозната. Независимо, че много от съществата и расите ще бъдат кръстени с нови названия за целите на точно тази история, ние вече ще сме срещали подобни от други фентъзи светове. Бързам да кажа, че това не разваля кефа.

Разполагаме и с известно време да се запознаем с главните герои и тяхната движеща сила в историята, без да губим ритъм и да се застояваме на едно място. И макар, че бързо ще разгадаете съдбата на Попи и Хоук във взаимоотношенията им, това няма да попречи да гледате като цапнати на последното изречение от последната глава в „От кръв и пепел“. Много типично за книгите в този жанр, знаеш че в края те очаква шок-паят и пак не знаеш с какъв вкус е.

И така първата поредица разглежда една времева линия, в която следим пътя на Пенелафи.

Живееща и възпитавана с предопределена цел , а именно да изпълни дълга си като бъде „възнесена“ и посветена в служба на кралство и богове, забравили като че ли своя народ отдавна. Е, разбира се, след като се появява неустоимия Хоук със своите „задни“ мисли и намерения и поема охраната на Девицата, събитията започват да падат като части от домино, водейки ни от обрат към обрат, а чувствата и емоциите, които предизвикват един в друг двамата герои са освен взривоопасни, но и носещи онова усещане за предопределеност.

Подобно на много автори, творящи в този жанр, Арментраут използва метода „да оставим десерта за накрая“ максимално. И след скандалния край, аз почти веднага преминах на „Кралство от плът и огън“ , която книга отваря вратите отвъд кралство Масадония и хвърля светлина все повече около историята и географията на света. След като Попи разбира, че Хоук носи много имена, няма много време преди следващите изненади да ги застигнат и до осъзнае, че освен обекта на чувствата си не познава и собственото си минало. Навлизаме повече в политиката и интригите в кралството. Екшън не липсва, но и безумни сцени също…

Голям плюс е, че всичко ни идва увлекателно написано с поднасяне на малки „залъгалки“, които просто карат читателя да продължи да нищи, какво ще се случи.

„Корона от позлатени кости“ е книгата, която ще засили всичко. Събития, напрежения, пикантни сцени и взрив от въпроси и отговори, които ще гръмнат в лицето ни. Любимите герои, установяват, че са фигури на дъска в игра, започнала много преди да се родят. А след тази, част е време да се пренесем в миналото и историята на първата Девица, която междудругото е истински огън. Аз поне бях запленена много повече от Серафина и първата книга от серията „Плът и огън“- „Сянка в жарта“. Макар и с известни прилики в сюжета, Сера и Никтос носят своето очарование и сила, и отговори за гладния читател.

Подробно ревю за тази поредица ще има скоро. А засега ви оставям списък от книгите в двете серии в препоръчителния ред за четене:

1. От кръв и пепел
2. Кралство на плът и огън
3. Корона от позлатени кости
4. Сянка в жарта ( „Плът и огън“)
5. „Войната на две кралици“
6. „Светлина в пламъка“ („Плът и огън“)
7. „Душа от пепел и кръв“
8. „Vision of flesh and blood” – истории от света разказани от гледната точка на Уила, но дали ще видят издаване тук все още не е ясно.
9. „A fire in the flesh””
10. ? все още няма заглавие
11. ? финал, но кога…