Книга: От Кръв и пепел
Поредица: Кръв и Пепел книга 1
Автор: Дженифър Л. Арментраут
Издателство: Егмонт
Преди месец с Теди @black.swan.blog решихме да си направим едно интересно предизвикателство. Всеки месец избираме няколко книги, които ни изкарват от зоната ни на комфорт, а Вие гласувате и избирате какво ще четем през месеца.
За месец Юни ни се падна да четем “От кръв и пепел” на Дженифър Л. Арментраут, а ето и какво се получи… Възможно е да има спойлери 😉
1. Любима част от книгата:
black.swan.blog: Последното изречение от книгата :Д Не се бъзикам. Тези, които са я чели знаят.
Но да кажем, че това което направи книгата приятна за четене, беше историята за света и по-точно една определена част – Атлантия. Тайнствената страна, съдбата на народа й и нейният принц.., която изключително много напомня на една друга такава история, но това може да си позволим да заметем под килима. Тук ме удари по романтичната душа.
readingtrolls: Когато мислих въпросите не се замислих, че трябва да отговарям. За хората, които ни следят зная, че имам наклоност към агресия, защото винаги, когато авторът реши изненадващо да убие някои от героите това ми прави най-силно впечатление. Допадна ми нотката жестокост, която усетих в историята. Дженифър определено не се притеснява да сее смърт и това ми допадна. За любим момент ще посоча битката в двореца, когато няколко персонажа намериха смъртта си.
2. Най-досадната част от книгата „От кръв и пепел“:
black.swan.blog: Най- досадната част са едни има няма 300 страници, изпълнени с едно голямо нищослучване или измъчени, „напрегнати“ сцени за пълнеж. Държа да отбележа, че се смятам за търпелив човек с известен афинитет към описания и всякакви подробности, които ме запознават по-добре със света и персонажите. Особено ако са написани добре. Не и тук. Не се разбрах с ритъмът на действие и това е.
readingtrolls: Абе аз не мисля, че имаше толкова пълнеж. Историята се четеше лесно и нямах момент на застой. Обаче… ако още веднъж чуя обръщението “принцесо” наистина ще замеря човека, който го е изрекъл. Ужасно дразнещо обръщение. Другото, което ще спомена като досадно е животинската похот, което се прояви в един по-късен етап от историята. Имаше момент, в който си мислех, че съм хванала книга на Сара Дж. Маас…
3. Какво мислиш за начина на писане на автора
black.swan.blog: Повествованието си го бива. Това е нещо, което веднага прави впечатление започвайки книгата. Бързо бях въведена в света (е, вярно, че не е много голям ) и историята, което много ми допадна. Но все пак, само разкази за тежката съдба на страната и мисията на нашата главна героиня Попи идват в повече без някаква динамика. Ще използвам „любимият“ си израз: има потенциал, ама неизползван както трябва.
readingtrolls: Тук съм съгласна с Теди. Историята има потенциал, но и прекалено много ми напомня на други персонажи и сюжети. Арментраут не е отделила много време да описва светът и не е изградила докрай мистерията за Атлантия. Не е сложно и донякъде си е доста предвидима и изтъркана история. Но ще оценя факта, че се чете лесно и има доста хумор в начина ѝ на писане. За феновете на лекото четиво книгата си заслужава прочита.
4. Запомнящи се фрази или сцени.
black.swan.blog: Имаше един момент, към края на книгата и срещата на Попи с Тъмния… в който тя самата беше уж смъртоносно ранена и си казва: „Ще си умра малоумна“. Смях се с глас няколко минути и си виках: така е.. хахахахах. Сега да не си помислите нещо. Аз харесах Попи като образ. Персонажът й е изграден с внимание и определено не е скучна badass гърла, нищо че е абсолютно клише. Но имаше няколко (десетки) момента, в които Арментраут е решила да замени всички мозъчни клетки на героинята си с розово нишесте.
readingtrolls: Самата книга не изпъква с много философски разсъждения. Но ако трябва да определя фраза ще посоча думите на Хоук за смъртта.
“Смъртта е като стар приятел, който често ни навестява. Понякога в най-неочакваният момент, а друг път точно когато я очакваш. Гостува ни откакто свят светува, но завинаги ще си остане сурова и неумолима в очите ни.”
5. Ще прочетете ли друга книга от автора.
black.swan.blog: Дженифър Арментраут е добър разказвач и е възможно да хвана и други нейни книги. Някой ден.
readingtrolls: Това ми беше първата книга от авторката и макар краят да ми беше доста клише, смятам че би могла да ме заинтригува да продължа историята. Допаднаха ми битките и това, че не се притесняваше да сее смърт. Не съм фен на магическото изцеление и ще оценя високо факта, че Арментраут не прекали това.
6. Най-голямата изненада в сюжета
black.swan.blog: …беше, че почти нямаше изненади.
readingtrolls: Ще посоча краят на книгата, но го казвам в не най-добрият смисъл. Прекалено клиширан и не очаквах авторката да заложи на точно такъв. Имах надежди, че ще остави читателите в напрегнато очакване на продължението, но явно не е очаквала да има такова :D.
7. Какво би променила в сюжета на „От кръв и пепел“
black.swan.blog: Сюжета е такъв какъвто е. И какъвто ще се хареса със сигурност на всички любители на фентъзи романтиката и похвати тип „enemies to lovers”. В крайна сметка, основния акцент беше любовната история между нашата главна героиня (в чиято единствена глава сме) – Попи, и Хоук – нейният новоназначен бодигард, който чупи всякакви сексапилометри.
Забранената любов е била обект на внимание винаги – песни, пиеси, книги, филми , сериали и т.н. И аз щях да запазя тази нишка в сюжета малко повече време…преди да откъсна тъй нар. забранен плод. Иначе просто се губи смисъла на тази идея. Също така образът и индивидуалността на Попи, предвид нейната съдба от дете предполага, че тя е като бяло платно, на което авторът може хубаво да сe вихри и да надгражда все повече, а не да я описва на моменти все едно чавка й е изпила мозъка. Но пък какво ли разбирам аз. Възможно е в другите книги Попи да търпи развитие и промяна. Надявам се да е така.
readingtrolls: Аз бих била по-жестока с героите. Като за начало бих ги настървила малко повече един срещу друг. Да наистина книгата е засеглана темата за забранената любов, но им беше много лесно на героите. Арментраут трябваше да настърви малко повече читателите преди да им даде този щастлив край. Друго, което бих използвала и развила е чувството им за дълг към семейсвото и народа им. Двамата идват от различни места и вярванията и убежденията им са различни. Всеки изпитва принадлежност към каузата си и дълг към близките си. Аз бих използвала и това…
8. Позна ли краят на книгата и по кое време.
black.swan.blog: С много малко изключения се светнах за мистерията около Атлантия и Тъмния много преди средата. Не ми трябва и кристална топка за да предвидя какво ще последва в книга номер две.
Тъмния… ама защо толкова автори избират така да наричат предполагаемите си лоши герои.
readingtrolls: До болка позната сюжетна линия. Забранената любов, двама млади, които трябва да се мразят, но се влюбват и т.н и т.н. Всичко това ми беше ясно и предвидимо, но не очаквах точно такъв край. Мислех си, че ще се случи нещо по заплетено или най-малкото щяха да се разделят и мразят…
9. Овъррейтед ли е книгата „От кръв и пепел“
black.swan.blog: Според мен – да. Вече има прекалено много такъв тип романтични-фентъзи книги излезли на пазара и това не я прави особено оригинална. Като прибавим и слабите (бавни) моменти в нея, ами далеч съм от изразът „Уаууу тази книга ме остави без дъх и думи“. Това не я прави лоша. Но и не бих я сложила в топ класация.
readingtrolls: Казвали сме го и преди и пак ще го кажа “За всяка книга си има читатели”. Няма да я хейтвам, защото наистина я намирам за лека книжка, а аз обичам да рестартирам с такива. Но не намирам нещо, с което да изпъква пред останалите с такъв сюжет. Ако това е първата Ви книга с такъв развой на събитията със сигурност ще Ви направи по-голямо впечатление отколкото на мен и ДА слагам етикет ѝ етикет “овъррейтед”.
10. Напомня ли ми на други книги.
black.swan.blog: Ами, ще ви попитам аз нещо. На вас напомня ли ви за други книги това за „избраната“ героиня с очевидно мистични, свръхестествени дарби и специална мисия/съдба. Мхм. Ще дам и друг жокер – нападащите градът същества наричани „изчадия“ много приличаха на едни други такива, които нападаха хората при влизане в нещо като море от сянка… и ако сега не зацепвате направо ще спомена използваното име за т.нар. ни антагонист – Тъмния.
И все пак не всичко е изгубено. Арментраут е успяла да създаде интересна митология за вампири и върколаци тук. Такава каквато още не бях чувала видиш ли. Чудо.
readingtrolls: Ама страшно много мразя една книга да ми напомня на друга. Тук откривам няколко елемента, които ми създават този дискомфорт и баналният сюжет не е сред тях. На първо място казвам нещата, които бродят из мъглата… Веднага ми изникват няколко подобни известни вече истории с подобен мотив: Игра на тронове, Живите мъртви… Второто нещо, което ме подразни беше стената, която ги пази.
Продължаваме и този месец. Пускаме гласуването в Instagram и тръпнем в очакване какво ще ни изберете за четене.
Още ревюта от поредицата:
Ревю на “Кралство на плът и огън”
