Книга: Кралство на плът и огън
Поредица: Кръв и пепел книга 2
Автор: Дженифър Л. Арментраут
Кралство на плът и огън
По-силна ли е любовта от отмъщението?
ПРЕДАТЕЛСТВО…
Всичко, в което някога е вярвала Попи, се оказва лъжа, включително личността на мъжа, в когото се влюбва. Озовала се сред хора, възприемащи я като символ на чудовищно кралство, тя не знае коя е без булото на Девицата. За едно е сигурна обаче: нищо не е по-опасно от него. Тъмния. Принцът на Атлантия.
ИЗБОР…
Кастийл Да’Ниър носи много имена и лица. Попи знае, че не бива да му се доверява. Нужна му е жива и цяла, за да постигне целите си. Единствено чрез него тя може да постигне своите – да намери брат си Иън и да види с очите си дали се е превърнал в бездушен Възнесен. Да се съюзи с Кастийл, вместо да му опонира, носи своите рискове. Той продължава да я изкушава, предлагайки ѝ всичко, което някога е искала, предлагащи невъобразими удоволствия, но и дълбока болка. Кастийл има планове за нея. Те могат да обвържат живота им по начини, за които никое от двете кралства не е готово.
ТАЙНА…
Докато Атлантия чака завръщането на принца си, в границите ѝ се надига смут. Народът шепне за война, а Попи е в центъра на всичко. Кралят иска да я използва, за да изпрати послание на враговете си. Покварените я искат мъртва. Вълчаците стават все по-непредсказуеми. И докато способностите ѝ да усеща болката и емоциите на другите се засилват, атлантийците все повече се страхуват от нея. Върлуват мрачни тайни, напоени с кървавите грехове на две кралства, готови на всичко, за да укрият истината. Когато земята се затресе, а от небето завали кръв, вече може и да е късно.
“Кралство на плът и огън” е книга втора от световно известната поредица “Кръв и пепел” на авторката Дженифър Л. Арментраут. Между страниците и историята на Попи преминах през много противоречиви емоции, от шок до потрес и задоволство.
Там откъдето свърши книга първа
Озоваваме се там, където завърши “От кръв и пепел”. Попи е в плен на тъмният и отчаяно се опитва да се справи с разбитото си сърце и да си внуши, че не изпитва нищо към принц Кастийл. Главната героиня вече не е свитата девица и бавно започва да излиза от рамките, които са и поставяли Възнесените. Градацията на Попи е очевидна. Тя отказва да бъде жертвата, да бъде защитавана и да се крие зад гърба на силните. Отчаяно иска да вземе живота и изборите си в свои ръце и да върви по път, който сама си е избрала. Арментраут я поставя пред множество вътрешни конфликти, които подчертават основната идея на сюжета, а именно себепознанието и правото на свобода. Според мен авторката има талант да поставя персонажите си на изпитания и то не само физически.
Кастийл е принц чаровен. Лошото момче на историята, който ще заплени сърцето на всяка читателка без съмнение. Отношенията им с Попи се мятат между двете противоположности. Силното превличане между тях не може да се отрече, но плановете им за бъдещето далеч не са толкова съвместими. Като добавим и третият характер Киеран в отношенията им се получават доста сцени изпълнени с хумор. Вълчакът определено ще има голяма роля по нататък в историята.
Темата за невъзможната любов между врагове е сред основните в сюжета на книгата. Обстоятелствата по запознанството между Попи и Хоук са непрекъснато поставяни под съмнение. Недоверието помежду им в комбинация с тайните, които двамата пазят един от друг ни отдалечават от идеята за щастлив край. А предвид качествата на Арментрут да ни изненадва в последните няколко глави можете да бъдете сигурни, че това ще се случи и в тази книга.
Пикантна и динамична
“Кралство от плът и огън” е дори още по скандално пикантна от “От кръв и пепел”. Арментраут наслагва напрежение покрай сексуалното привличане между Кастийл и Попи и то не стихва до самият край. За мен лично това е доста над вкуса ми, но в комбинация с динамиката на сюжета успях да го преглътна, до някъде. Дженифър Л. Арментраут е доста описателна в романтичните моменти и определено на моменти си мислех “Защо си го причинявам?” и все пак не спирах да чета. Любопитството да разбера в крайна сметка кой какъв е ме човъркаше и продължавах.
Арментраут е създала един много пъстър откъм фантастични създания свят. Магия не липсва в историята. Отнема време да се разбере кой чия кръв трябва да пие и какво става след това, но ще го схванете в един момент. По принцип имам доста големи проблеми с четива, които включват вампири и пиене на кръв и няма да крия, че на моменти погнусата взимаше надмощие над всичките ми емоции. Просто не е моето…
Стилът на писане на авторката има своя чар. Арментраут умее да развива своите персонажи и определено има завидно въображение по отношение на световете ѝ. Книгата е динамична и не липсват напрегнати моменти, които да задържат вниманието на читателя и все пак почти нищо не се случи в цялостната история. Оценката ми не е висока единствено заради факта, че главните герои бяха голи в 70% от книгата. Почувствах “Кралство от плът и огън” повече като новела към поредицата отколкото като пълноправно продължение на “От кръв и пепел”.
Още ревюта от поредицата:
