Книга: Кралството на обречените
Поредица: Кралството на прокълнатите книга 1
Автор: Кери Манискалко
Кралството на обречените
Една вещица…
Двама принцове на греха…
Безкрайни интриги, отмъщение, страст и изкушения…
Добре дошли в aда!
Емилия е готова на всичко, за да отмъсти на убиеца на сестра си. Дори ако цената е душата ѝ. Дори ако трябва да се изправи срещу всички демони и принцове на Седемте кръга и да ги подчини на волята си.
Старият ѝ съюзник, греховно красивият и мрачен Гняв, е до нея, но дали може да му вярва? В самото му съществуване са въплътени тайни, които могат да се окажат съдбоносни.
От другата ѝ страна е изкусителният Гордост – демоничният принц, чиято съпруга може да стане, ако поиска.
Адът е напълно различен от всичко, което си е представяла – селение на интриги, предателства, сласт и похот, в което всеки преследва свои собствени цели. А тя е новата му кралица…
И демоните скоро ще научат, че в ада няма такава ярост като тази на вещица, търсеща отмъщение.
“Кралството на обречените” е продължението на може би най-шокиращият край на “Кралството на прокълнатите”. Немислимо е да не заграбите продължението веднага след като приключите първата книга и гарантирано няма да съжалявате.
Цената на една душа
Емилия продаде душата си на Дявола. И кой да я отведе до Ада, естествено Прокълнатият принц, който тя си мислеше, че познава и дори лекичко обича. В неговото селение нищо не е такова, каквото вещицата е очаквала. Интригантските игри са на още по-високо ниво, а принцовете на Ада могат да започнат война между домовете за супер дребни неща. Всичко се възприема като слабост. Ако издадеш слабите си места си свършен.
Емилия се озовава в домът на Гняв. Вещицата трябва да си изясни правилата на това селение преди да започне своя план за отмъщение. Целта е ясна. Ще ги унищожи до един и ще накара виновникът за смъртта на Виктория да си плати за смъртта ѝ.
Кери Манискалко е разказвач
Още от първата книга се влюбих в начина по, който Кери Манискалко разказва. Умее да предаде осезаемост на всички емоции на героите си и да предаде до най-малката подробност всеки детайл на дрехите, с които ги е облякла. Но има и нещо, което намирам за недостатък. Авторката изпада в подробности за определени неща, а други са споменати само повърхностно. Можете да усетите вкуса на всяка подправка в чинията спагети, но екшън сцената на живот и смърт ще е точно 5 реда.
В “Кралството на обречените” не липсва напрежение на действието. Манискалко умело поддържа едно ниво на интригата, което не ни позволява да се отчаем и да зарежем книгата. Нищо не е ясно, почти никакви разкрития не можем да предположим до момента, в който героинята не ги открие сама. Аз си имах едно предположение за Гняв, за което се оказах права, но Манискалко успя отново да ме изненада с краят, който е избрала и за тази книга.
За сюжетът не мога да кажа нищо отрицателно. Страшно много ми харесва цялата концепция и идеята за принцовете на Ада. Мрачна, напрегната история, която се разведрява от отношенията между Гняв и Емилия. Тази романтична нотка, премесена с хумор в диалозите им е напълно достатъчна да наредя авторката сред любимите ми.
Домът на Гняв “Кралството на обречените”
Гняв ми е на сърце. Харесвам го като герой, обгърнат в мистерия, мъж, който се врътва на петичка и си тръгва, когато нещо не му е по вкуса. Дразнещ, с високо мнение за себе си, всяващ страх у околните и все пак симпатяга. Абсолютното лошо момче и не само, защото си е родом от Ада.
Емилия беше изненадата за мен. Още от самото начало не бях заложила на нея да бъде главно действащо лице. Но вещицата успя да израсне и да се превърне в герой, който мога да харесам. От свитата сестра, която си чете книги и си стои в стаята мечтаейки за целувка, тя става жената хищник, която умее да бъде манипулативна. Тази маска не е единствената ѝ, но е тази, която ѝ се иска да носи постоянно. За моя радост Емилия не е типичното клише за жена герой. Не е предвидима, даже на моменти е необмислено импулсивна. Емилия не е и момичето войн, или просто казано не е прекалено перфектна за да бъде дразнеща. Когато става въпрос за женски главен герой ми е омръзнало от персонажи, които знаят всичко и могат всичко.
Малко по темата…
В крайна сметка след всичко, което изписах трябва да Ви споделя, че оценката ми за книгата “Кралството на обречените” е доста висока. Поколебах се между 5 и 4, защото имаше малко протакане на действието, което предполагам авторката е използвала за да ни запознае със селението на Ада, но за мен можеше да се навържат епизодите малко по-успешно. В крайна сметка останаха много неразгадани загадки около Гняв и Емилия, които нямам търпение да разкрия в следващата книга. Да се надяваме, че скоро ще бъде преведена и издадена в България.
Можете да закупите “Кралството на обречените” от Издателство Сиела
