Книга: „Служителите”
- Автор: Олга Раун
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: ICU
- Заглавие на английски: De ansatte, 2018
- Издадена на български: 2026 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 192
- ISBN: 9786197807233
- Преводач: Росица Цветанова
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: “Служителите” в Goodreads
Зловеща, изключително объркваща sci-fi хорър-новела с прекрасен поглед върху човечността, смисъла, изолацията и привързаността към спомените ни и страха от забравянето или от това да бъдем забравени.
Резюмето на тази книга звучи чудесно и е точно по моя вкус – нестандартна научна фантастика. Освен това обожавам да пробвам произведения от жанра на спекулативната фантастика, с присъщото усещане за различност, което тези творби винаги носят със себе си.
Сюжет
В рамките на проект, чиято цел е да проучи въздействието на странни обекти върху екипажа на космически кораб, както хората, така и хуманоидите започват да поставят под въпрос живота и ролята си, когато се оказват толкова далеч от обществото.
Поредицата от „свидетелски показания“, от които се състои книгата, е едновременно неясна и неразбираема, чете се по-скоро като откъси от бележките на психиатър за сесия с пациент, който има само слаба връзка с реалността и заобикалящия го свят.
Първата половина на романа е възхитително объркващ пример за проза и изграждане на герои, при което явно умишлено, нищо не ги различава. Напомни ми на епизод от „Black mirror“.
Дезориентацията, която изпитах в началото на този роман, ми се стори много подходяща за тона и обстановката; изявленията са донякъде подредени, но не ти се дава възможност да прочетеш всяко едно от тях, а читателят чете само отговорите на служителя, а не въпросите на предполагаемия разследващ.
С екипажа се случва нещо странно, след като донасят на борда на кораба мистериозни предмети. Те може би упражняват хипнотична и двусмислена власт над работниците. Историята за това, което се случва, се разкрива постепенно; истинската същност и очарованието на тази книга се крият в наблюденията ѝ, тънко вплетени, но изключително нюансирани и провокативни, относно труда и капитализма, изкуството и взаимоотношенията между тях, чувството за принадлежност, общността и изкуството.
Моето мнение
Олга Раун има много описателен стил на писане, който прави тази книга увлекателна, въпреки че е толкова фрагментирана. Имах чувството, че чета поезия или философия. Много ми хареса начинът, по който бяха представени мислите. Карат те да се замислиш какво означава да си човек, а също така те кара да се ядосаш на корпорациите и на идеята, че хуманоидите са по-ценни, защото могат да бъдат превърнати в служители за две години, вместо за 20, колкото примерно отнема при хората.
Единственият минус за мен беше, че гласовете на всички хора и хуманоиди звучаха еднакво. Показанията се четяха така, сякаш всички са едно и също лице, въпреки че знаем, че не е така.
Иначе структурата на историята се вписва добре в развоя на събитията и според мен финалът беше много силен.
Красиво написан, тихо хипнотизиращ роман, едновременно интимен и тревожен, той е дълбоко провокираща размисъл медитация върху съзнанието, паметта, труда и това какво означава да си човек. Чрез умишлено двусмислената си структура той ви кани да съберете историята парче по парче, изречение по изречение, като постепенно разкрива по-голяма картина, която никога не се изяснява напълно и именно заради това е още по-интригуваща.
„Първият аромат, който изчезна, беше уханието на вънка, на времето, така да се каже, на свеж въздух, сега, когато имам някакви познания по темата, смея да го нарека: уханието на гравитация.“
На борда на космически кораб, където съжителстват родени и „създадени“ същества, загадъчни обекти отключват неконтролируеми емоции и разклащат границите между човешко и нечовешко. Чрез кратки свидетелства романът „Служителите“ поставя въпроси за правото на чувства, спомени и идентичност – независимо от произхода и „носителя“ на съзнанието.
Краткото описание на романа започва с думите: „Екипажът на Шестхилядния кораб се състои от онези, които са били родени, и онези, които са били направени, от онези, които ще умрат, и онези, които няма”. На кораба попадат странни обекти от една попътна планета. И се оказва, че те пораждат различни състояния на привързаност, на тъга и носталгия у всички членове на екипажа, пораждат чувства, често неопределими и неудържими.
Възникват и по-екстремни действия. Налага се специална комисия да разследва ставащото. Романът е изграден от кратки номерирани монологични свидетелства, в които понятията ни за одушевеност и неодушевеност, нашите, на читателя, са поставени под въпрос. Най-краткият цитатен анонс на романа е от свидетелство 022: „Това човешки проблем ли е? Ако да, нека не ми го отнемат“. Свидетелствата са в стила на кратка, елиптична, почти лирическа проза. Тук залогът е какво се случва на ръба на човешкото и парачовешкото, в центъра са въпроси за правото на човешкост на онези, които не са родени, а са „направени“, но и докъде може да стигне човешкостта в тъмната си половина; за правото да имаш спомени, чувства, вътрешен живот, често обратнопропорционални на „продуктивността“; за възможността човешката личност да бъде съхранена и „релоудната“; за правото изобщо да си личност, независимо на какъв „носител“…
Биляна Курташева
