Книга: „Материята на душите ни”
- Автор: К.М. Моронова
- Поредица: Harlow Sanctum #1
- Издателство: Сиела
- Оригинално заглавие: The Fabric of Our Souls, 2023
- Издадена на български: 2026 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 340
- ISBN: 9789542855545
- Преводач: Карина Горанова
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Материята на душите ни” в Goodreads
Има няколко типа мрачна романтика: способна да пречупи ума ти, способна да унищожи сърцето ти и способна да те накара да си разбиеш главата в стената заради недъгаво аматьорско писане, евтина драма, пълна липса на предварително проучване и шок, заради самия шок.
Тези от нас, които видяха зараждането на този жанр, не обичат да говорят за последните. Представям си, че по подобен начин се чувства и родата на Киро Брейка. Или Стоян Колев.
Но нека се върнем на темата.
Можеш ли да предположиш към коя категория спада „Материята на душите ни“?
Динг-динг-динг! Правилен отговор, към втората.
За това подготви си за всеки случай кутия носни кърпи преди да седнеш да четеш. Вече за какво точно ще ги ползваш си е твоя работа. Книгата ще ти даде всякакви някакви поводи. Далеч съм от мисълта да те ограничавам.
Все още не си много сигурна, че ти се занимава? Ок, нека видим какво мога да направя по въпроса.
Жената, която копнее за смърт и мъжът, който жадува за живот
Запознай се с Уин: жената, родена с болно сърце. Преносно и буквално. Жена, която се задушава под собствените си тежки мисли. Жена, която каквото и да направи никога не е правилно, никога не е достатъчно, никога не е добро. В живота ѝ няма топлина, обич, светлина, разбиране, страст. Само безкрайна болка, самота и оглушителна тишина. Единственото, за което Уин жадува е всичко това да спре. И най-после душата ѝ да намери покой.
Но такъв не ѝ е отреден.
Отредено ѝ е да се срещне с Лиам.
Лиам. Който не я гледа със съжаление. Който не си мери приказките. Който не я третира като нещо, което може да се счупи всеки момент. Дори напротив. Ироничен е. Саркастичен е. Предизвиква я. Ядосва я. Противоречи ѝ. Дори на моменти е жесток. Излъчва неприязън. Защо? Защото тя с лекота се отказва от нещо, за което той дори не смее да мечтае.
Живот.
И ето как започва историята на Уин и Лиам: в болнична стая, където животът и смъртта си стискат ръцете.
Първи дом или вечно обиталище
Кой е Лиам? От къде се взе? Защо се държи по този начин? И защо ѝ остави ониксовия си пръстен?
Всъщност… няма значение. Едва ли някога ще го види отново.
Нищо вече няма значение. Освен брат ѝ.
Брат ѝ, който е неотлъчно до нея. Изтерзан, разплакан, готов да направи всичко, за да я задържи още малко тук. Майка ѝ може и да е чудовището, което трови съзнанието ѝ, но брат ѝ е този, заради когото ще намери сили да опита още веднъж. Още веднъж психиатри, психолози, психотерапевти, още лекарства. Още.
Време е за поредната психиатрична клиника. Или не?
Носят се слухове за институтът Харлоу. Че е различен. Нестандартен. В Харлоу не си в като затвор. Не си под постоянно наблюдение. Не гледат на теб като на болен. Не те съдят. Не те покровителстват. Не те заключват нощем. Имаш свобода.
Но дали това е за добро? Или на почвата на тази свобода се раждат уродливи цветя.
Защото ако в дневните часове в коридорите на Харлоу ехтят приятелство, смях, утеха и покой, то вечерно време из тях витаят стенания, страсти, мъст, кръв. А на сутринта някои пациенти изчезват безследно.
И всичко личи, че в епицентъра на това стои новия ѝ съквартирант – Лиам.
Една душа в три тела
Какво се случва с неспокойните духове, когато чуеш горките им ридания? Същото, което се случва с прежаднелите за любов и разбиране, когато ги обгърнеш с добродушие и съпричастност – стихва.
Уин отива в Харлоу с надеждата да се излекува. Но не терапиите, сесиите с психолог или лекарствата ѝ помагат да овладее мрачните си мисли. Не. Това, което лекува истински душата ѝ е Ланстън.
Ланстън е вечно усмихнатото момче от една от груповите ѝ терапии. Ланстън винаги намира начин да я измъкне от безрадостните ѝ мисли. Винаги е готов да ѝ вдъхне кураж, да покаже съпричастност или да я прегърне. Ланстън е нежен, грижовен, внимателен.
И най-добрият приятел на Лиам.
Уин се чувства необяснимо завладяна от Лиам. Но материята на душата ѝ се протяга и в друга посока – тази на Ланстън. Неговата и нейната крият зад завесите си един и същи демон. Обрисуват една и съща шарка. може би тази на приятел. А може би на любовник. Времето ще покаже.
Братска любов. Приятелска любов. Семейна любов. Романтична любов. Как се преплитат те между Лиам, Уин и Ланстън? Какво ги свързва – съдба или чиста случайност? И как ще завърши тяхната история?
Има само един начин да разбереш.
Материята на изтерзаните души
Има няколко перспективи, през които можеш да погледнеш „Материята на душите ни“: като турболентна и трагична любовна история, като трилър-мистерия или като поетично пътешествие през тъмните, подземни и потънали в паяжини коридори на човешката природа.
За мен беше най-вече последното.
Между страниците на книгата ще видиш поставени някои от най-трудните и нелицеприятни теми, които могат да се повдигнат.
Като естеството на клиничната депресия например. За това колко трудно е да изплуваш в някои дни над блатните води на тягостните мисли, че света би били по-добро място ако ти не си в него. Че си нон стоп в тежест на някого. Че не е въпрос на нежелание да се “стегнеш” или мързел, или липса на воля. За това как понякога близките ти гледат на теб като на неспособен, болен, а лекуващите лекари – като на безличен обект. И как всички си мислят, че с няколко хапчета всичко ще изчезне и повече никога няма да им създаваш дискомфорт с нерегулярното си поведение.
Или това как болката и удоволствието са хванати ръка за ръка. И са напълно способни да обсебят цялото ти съществуване. Как наличието им или липсата им могат да те променят, да те изкривят до неузнаваемост, докато не си станеш чужд сам на себе си. Могат да те моделират. Пристрастят. Как понякога изпитваш перверзно удоволствие от това да те боли и се вкопчваш в това чувство отчаяно, понеже е единственото, което познаваш. Или как понякога те е страх от това да изпиташ удоволствие, понеже знаеш, че липсата му ще ти причини неописуема болка. И за това предпочиташ да станеш безчувтствен. За специфичната болка от това да не можеш да изпиташ удоволствие от нищо. И удоволствието от това да причиняваш болка.
Или пък за омразата и страха. Самотата и вината. Забравата и тишината.
Защо хората мразят? От какво се страхуват? Какво им причинява чувството за вината? Самотата? И защо търсят самозабрава в тишината?
Но най-важния въпрос, който повдига Моронова е този за страстта. Във всички ѝ форми. Наличието и липсата ѝ. И как понякога е разковничето на всичко останало.
Историята на Уин, Лиам и Ланстън по прелестен, сладко-горчив начин ще ти покаже нагледно как от големината на искрата в огнището на нашето съществуване зависи и естеството на нашето битие.
Заслужава ли си книгата?
„Материята на душите ни“ е едно лирично съновидение, което лесно прелива от блян в кошмар и обратно. Моронова без усилия ни прекарва през всички емоционални и ментални завои на своите герои, като ни рисува картини в тъмни, обсипани с лунна светлина и кармин, багри.
Едно от нещата, които оцених по достойнство е реалистичният начин, по който е описала на хартия естеството на клиничната депресия. Има лека романтизация, естествено, но в своята цялост е една много адекватна портретизация на състоянието.
Другото нещо, което много ми допадна е трилър елемента. Не е на фокус, но е достатъчно увлекателен и убедителен, че да искаш да разбереш как ще се разплете цялата мистерия до края на книгата. Допадна ми и кохезията между него и Лиам като персонаж. Двете имаха стабилни причинно-следствени връзки, които се проследяват с лекота.
Останах впечатлена и от обрата в края на историята. Изненадващо за мен ми оказа доста силно емоционално въздействие. Беше неочакван, драматичен, болезнен и нестандартен. Не всеки ден се засича подобно сюжетно решение, което да те накара да си задаваш въпроса “този край може ли наистина да се нарече „щастлив“?”.
Чела съм книгата два пъти. И двата пъти бях на косъм да се разплача на него.
Нещата, върху които можеше да се поработи малко повече: на първо място прогресията на любовната история.
Беше на резки прескоци, които сепват при четене и флиртуват с неубедителността. Понякога много стабилно. Но да предположим, че е такава, каквато е, понеже и двамата главни героя са с клинични диагнози. Няма как да очакваме конвенционално поведение и стандартни взаимоотношения.
Още нещо, върху което можеше да се поработи повече е липсата на напрежение във взаимоотношенията между Лиам и Уин. Но тази критика е пряко свързан с горната, та можем да ги групираме в едно.
„Материаята на душите ни“ не случайно е книгата, която постави Моронова на картата. Това е история, която ще влезе в библиотеката ти от чисто любопитство. Ще отвориш заради любовната история и обещанието за трилър. И ще завършиш заради тихия интимен разговор, който ще проведе с душата ти. Ще те прекара през всякакви емоции. Ще погъделичка всичките ти страсти. И ще остави след себе си лека усмивка, пропита с малко тъга и много спомени.
На двайсет и шест години Уин е сигурна само в едно – повече не иска да живее.
Когато се събужда в болницата след поредния опит да сложи край на живота си, тя разбира, че този път нещо трябва да се промени. Не очаква обаче промяната да започне с мъж с жесток поглед и толкова мрачно чувство за хумор, че дори нейното бледнее пред него.
А още по-малко очаква да го срещне отново.
„Харлоу Санктум“ е необичаен рехабилитационен център, в който хората се настаняват заедно според терапевтичния си план. А съквартирантът на Уин се оказва именно мъжът от болницата – Лиъм.
Той жадува за живота със същата отчаяна сила, с която тя копнее за смъртта. Но зад хапливите му думи се крият собствени рани, а близостта между тях постепенно се превръща в нещо опасно и обсебващо. Нещо, което може да ги унищожи… или да им даде причина да останат.„Материята на душите ни“ е разтърсващ мрачен романс за травмата, самотата и надеждата – история за две разбити души, които откриват една в друга онова, което не са успели да намерят сами.
Романът разглежда тежки теми, свързани с психичното здраве, и съдържа сцени, които могат да бъдат смущаващи за някои читатели. Не е подходящ за лица под 18 години. Препоръчваме да се запознаете с предупрежденията за съдържание, преди да посегнете към него.
