Книга: „Зайче”
- Автор: Мона Ауад
- Поредица: Bunny #1
- Издателство: Сиела
- Заглавие на английски: Bunny, 2019
- Издадена на български: 2026 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 440
- ISBN: 9789542853930
- Преводач: Йоана Гацова
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Зайче” в Goodreads
„Зайче“ на Мона Ауад се представя като „YA wierd“ и беше първата книга от този жанр, с която се срещам, и може би ми помогна да разбера, че това не е точно жанрът, по който бих могла да се запаля…
Сюжет:
Главната героиня е Саманта, която е в последната година на курса по творческо писане в Университета „Уорън“, а през лятото не е написала нито един ред. Сега, когато академичната година вече е започнала, тя трябва да се изправи пред неизбежното – състудентките си: „Зайчетата“. Те са богати, съвършени, миришат на сладкиши, получават комплименти за всичко и игнорират Саманта, която, като типична аутсайдерка, ги мрази и в същото време е обсебена от тях. Но какво ще стане, ако сега Зайчетата искат Саманта в групата си?
Моето преживяване:
Книгата е разделена на 3 части и за всяка от тях си представях различни логични обяснения за сюжета: психични разстройства, халюциногени или плод на изкривено въображение. Когато главната героиня се намира в реални ситуации, разговаря с хора, а диалозите започват да се преплитат с мислите ѝ, което, според мен, показва, че тя се дисоциира, че е изгубена в собствения си ум и че реалността ѝ е нарушена, а също така отразява факта, че ситуациите, които преживява, са като „фон“ в мислите ѝ.
В крайна сметка останах с чувството, че зад текста не стои никакъв задълбочен мисловен процес. Саманта беше скучна и не успях да се свържа с нея – нито пък исках да го направя.
Винаги съм смятала, че ще ми хареса мотивът „странното момиче“, но досега не съм останала впечатлена.
Героите често са неприятни, но не по някакъв сложен или интригуващ начин, а сюжетите са предсказуеми и с оскъдна развръзка. За мое разочарование героите останаха напълно недоразкрити, което означава, че оставаме само с нашата главна героиня, която е истинска „развалячка на настроението“. Много повече ме интересуваха зайчетата, но въпреки намеците за тяхното вътрешно „аз“, в края те остават толкова двуизмерни, колкото бяха и в началото. Особено злодейката. Отдавна не съм чела книга с толкова отчуждена злодейка. Херцогинята е като уговорките за срещи, направени на улицата от хора над 30 – никога не се осъществяват. Книгата продължава да ни обещава и обещава, но в края все още не знаем абсолютно нищо за нея.
Сюжетът се разгръща хаотично, като събитията просто се случват без логика или обосновка. Макар сюжетите в стил сюрреалистичен, трескав сън да могат да бъдат ефективни, тук това ми се стори по-скоро бъркотия, отколкото съзнателен избор. Обратът отново беше… предсказуем. Мисля, че започвам да се дразня от безсмислието на книги като тази. Какво беше това? Какво научихме за главната героиня, което вече не знаехме в началото? Какво научи тя, ако изобщо е научила нещо?
И, да, Мона Ауад коментира перформативния интелектуализъм, елитарните академични среди и превръщането на травмата в стока в изкуството с такава прецизност, че това е едновременно смешно и дълбоко неприятно. Книгата е разсъждение върху самия процес на творческо писане, а странните творения са истории/текстове. Саманта беше по-талантлива от зайчетата, затова нейните творения бяха много по-съвършени. Голяма. Работа. В крайна сметка „Зайче“ ми се стори по-скоро стил, отколкото съдържание, и то не по забавен начин.
Това не е книга за читатели, които се нуждаят от строга структура или ясни отговори. Тя черпи сила от дискомфорта, противоречията и емоционалната пресиленост.
„О, Зайче, гениално!“ – Маргарет Атууд
Саманта Хедър Маки е аутсайдер в убийствено престижната магистърска програма по творческо писане в университета „Уорън“. Стипендиантка, по-близка с мрачното си въображение, отколкото с хората около себе си, тя не понася останалите от курса си – клика превзети богаташки момичета, които помежду си се наричат Зайче и сякаш се движат и съществуват като едно цяло.
Когато обаче Саманта получава покана за техния мистериозен Салон на сластта, тя не успява да устои и прекрачва прага на фантазната им среда, изоставяйки единствената си приятелка Ейва. И Сам постепенно пропада в зловещата, но захаросано сладка реалност на Зайчетата – свят на ритуали, тайни и обезпокоителни творения, където границите между въображение и действителност започват да се размиват. Без ясни изгледи кой ще излезе жив, скоро приятелствата ѝ с Ейва и Зайчетата ще се сблъскат по смъртоносен начин.
Написана от една от най-смелите съвременни хроникьорки на женския опит, „Зайче“ е хипнотична и провокативна история за самотата и принадлежността, за приятелството и обсебването и за мрачната и разрушителна сила на въображението.
