„Дом на имената“ е историята на семейството на Клименестра и последствията от жертвоприношението на Ифигения, извършено от Агамемнон.
Книга: „Дом на имената”
- Автор: Колъм Тойбин
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: ICU
- Оригинално заглавие: House of Names, 2017
- Издадена на български: 2026 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 288
- ISBN: 9786197807318
- Преводач: Елка Виденова
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Дом на имената” в Goodreads
Наистина исках тази книга да ми хареса още преди да я прочета, защото звучеше като да притежава всички характеристики на една увлекателна история-преразказ.
Трябва да призная, че не ми става веднага ясно какво е целял Тойбин с тази книга. Съгласна съм, че той много умело използва цикъла от древногръцки драми около Агамемнон, с жертвоприношението на дъщеря му Ифигения, отмъщението на съпругата му Клитемнестра и последващото контраотмъщение от страна на сина му Орест. Тойбин допълва познатия сюжетен материал, като обръща специално внимание на „одисеята“ на младия Орест, престоя му при една старица в „дом, пълен с имена“, и последващото му завръщане.
Трябваше да ми хареса поне малко. Уви…
Първата глава, разказана от гледната точка на Клименестра, беше много въздействаща и аз се впуснах в историята, като я подкрепях, когато тя кроеше планове за отмъщение срещу Агамемнон.
Началото – от пристигането на Клитемнестра в гръцкия лагер с Ифигения до отмъщението ѝ срещу Агамемнон – беше страхотно, макар и с малко по-малко диалог. Но след това, когато се стигна до частта с Орест, всичко просто започна да губи интерес. Там започна пълната и абсолютна скука, и след това никога повече не възвърнах интереса си към историята.
Главата за Орест, която заема цялата средна част на книгата, приличаше повече на приключенска история за момче. Дори повече, отколкото в гръцката драма, Орест е изобразен като невинен герой, който всъщност играе само второстепенна роля, държан настрана от всички неприятни неща, нещо като агне, което наивно се впуска в своята трагедия; всички останали герои се държат двулично, тайнствено и дори откровено лъжливо. Този контраст може би е собствен принос на Тойбин, но какво добавя той? Орест, безволен и безсилен пред обстоятелствата, блуждае, сякаш не знае откъде е дошъл и какво да прави, Електра е бледа и несъществуваща, а призракът на Клитемнистра към края не е достатъчен, за да спаси положението, освен това автора си позволява „много свободи“ и вмъква нови елементи – герои, които не съществуват, и имена, които предизвикват объркване (Леандър). Нито се придържа към известните факти от мита, нито го разказва по свеж начин. Тоибин определено си позволява творческа свобода с историята.
И така се стига до това дори най-кратките появи на отделни герои да дразнят с нелогичността си, като например коментарът на Агамемнон, че пророчествата на Касандра помагат на гърците да печелят битки. Това не би могло да се случи, защото 1) Във всички версии на историята Касандра е била прокълната от Аполон така, че никой никога да не ѝ вярва, когато изрича пророчество; 2) Касандра е била пленена ПРИ ПАДЕНИЕТО НА ТРОЯ, така че не съм сигурна в кои битки би могла да помогне (ако греша относно факта, че след падането на Троя не е имало битки, моля, кажете ми); 3) А това е просто мое мнение: защо изобщо би се потрудила да му го каже?!?
Разбира се, самата трагедия остава завладяваща история, но Тойбин я е превърнал в доста скучна история, с поредица от екшън сцени, които се редуват с характерния ритъм „и после, и после, и после…“. Малкото сцени, които се открояват, са онези, в които се подчертава вътрешният конфликт на героите, като например първата глава. За съжаление, това не беше достатъчно, за да превърне книгата в успешен роман за мен. Като цяло не бих я препоръчала на феновете на гръцката митология. За мен тя не изглеждаше като гръцки мит, нито като ценен преразказ.
Агамемнон се завръща от войната като победител. У дома го очаква Клитемнестра – съпругата, която не може да му прости, че е принесъл в жертва дъщеря им Ифигения. Но убийството на бащата не възстановява справедливостта. То само отваря нова пропаст, в която мъстта, дългът и властта започват да говорят с един и същ глас. В Дом на имена Колъм Тойбин се връща към една от най-мрачните семейни истории в древногръцката митология – историята на дома на Атридите, разказана през гласовете на Клитемнестра, Електра и Орест. Всеки от тях живее в различна истина, всеки носи своята рана и своето оправдание. И с всяка нова гледна точка границата между жертва и извършител, между възмездие и престъпление, става все по-несигурна.
Тойбин лишава древния мит от сигурността на Божествения ред. Боговете постепенно замлъкват, пророчествата губят силата си, а хората остават сами с последствията от решенията си. В един дом, населен с отсъствия, имената на мъртвите се превръщат в последна защита срещу забравата. Но те са и бреме: род, дълг, вина.
Дом на имена е сдържан и безпощаден роман за семейство, разрушено от насилието, и за въпроса, който остава след всяко възмездие: може ли веригата на мъстта изобщо да бъде прекъсната, когато всяко престъпление е отговор на предишна рана?
