Книга: “Това, което никога не приехме”
- Поредица: Knockemout
- Автор: Луси Скор
- Издателство: Ибис
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 508
- Издадена на български: 2024 година
Сюжет на “Това, което никога не приехме”
Булка беглец (Наоми), която се озовава в малък град, за да помогне на близначката си, която не спира да прави лоши избори в живота.
Сърдит, секси, мускулест мъж с татуировки (Нокс), който избягва да се привързва към хората, но все пак се чувства длъжен да помогне на главната героиня.
Неочаквано добра комбинация.
Наоми е израснала с чувство за дълг, че винаги трябва да компенсира за постъпките на сестра си и бъде „идеалната близначка“, винаги мислеща за другите, никога за себе си.
Нокс е сърдита гладна мечка събудена от зимен сън, но както се оказа в хода на събитията, това се дължи на травмиращи събития от миналото.
Този мъж не каза много, този мъж може би издава повече животински звуци отколкото говори, но с всяка своя постъпка доказваше, че е там, за да остане и въобще не е „мноУ съм лош, никой не ми трябва в тоя живот“.
Луси Скор успява да напасне динамиката на двата образа, така че читателят да проследи как си влияят един на друг и се учат един друг да лекуват травмите си, и да работят върху недостатъците си.
Химията? Уау. Понякога се чудя дали ни е заложено да сме толкова примитивни на моменти, че се размахват няколко юмрука, реплики „не пипай моето момиче“, „не я приближавай“ и бельото вече е за смяна🫠.
Със сигурност мога да кажа обаче, че това поведение не беше токсично, имаше си причини за всичко, а и да не забравим, че човекът е мечка🤷🏻♀️.
Второстепенните герои бяха чудесно вплетени в сюжета, допринасяха за него и го допълваха. Имаше много забавни ситуации, особено, когато се появи най-добрият приятел на Наоми.
Моето мнение за книгата
По принцип не би ме грабнал сюжет включващ хем малък град, хем самотен родител обаче явно тази книга спада в графа „изключения“. Беше свежа, вълнуваща, може би малко повече драматична на моменти, но нищо прекалено или неприятно за четене. Допада ми идеята за „моето голямо лудо, цветно, щастливо семейство“, която е заложена. Определено носи уют.
5/5⭐
Бестселър на „Амазон“ и сензация в „ТикТок“
Финалист в наградите на „Goodreads“ в категория „Романтика“.
Наоми не просто е избягала от сватбата си. Тя е дошла на помощ на своята близначка в малкото градче Нокъмаут, където жителите уреждат споровете си по старомодния начин – с юмруци и бира. Обикновено в тази последователност. Но за нещастие, безотговорната ѝ близначка Тина изобщо не се е променила и изчезва без предупреждение, задигайки вещите ѝ. Наоми се оказва без пари, кола и работа в непознатото градче, но за сметка на това се сдобива с нещо неочаквано – с грижата за единайсетгодишна племенница, за чието съществуване дори не е подозирала.
Нокс е лошото момче на Нокъмаут и предпочита живота си точно както пие кафето си – сам, в компанията на кучето си. Той не понася драмата – още по-малко, когато тя се появява под формата на булка беглец. Но когато животът на Наоми се преобръща с главата надолу пред очите му, той няма друг избор, освен да ѝ помогне. А след като неприятностите ѝ отминат, той ще се върне към спокойния си, усамотен живот.
Или поне такъв е планът, докато неприятностите не се превръщат в истинска опасност…
