„Всяка неизбежна случайност“ от Ребека Ярос

Книга: „Всяка неизбежна случайност“

• Автор: Ребека Ярос
• Издател: Ера
• Формат: меки корици
• Страници: 384 стр.
• Дата на издаване на български: 27.02.2024
• Преводач Мариана Христова
• Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)

Кой не знай Ребека Ярос, кой не е чувал за нея?! Но до преди Четвъртото Крило – Деспаситото на роментъзи жанра за 2023 и носителят на наградата „Най-добро роментъзи“ на Goodreads в същата година – малко хора бяха чували нейното име. Малко знаеха, че от 2014-та насам тая жена не се е спряла да пише и има зад гърба си (вече повече от) 17 книги.

Аз включително.

Но никога не е късно човек да се образова. Та, ей ме, на! Прочела от чисто любопитство най-новата ѝ съвременна романтика и останала доста…впечатлена.

Няма да ти преразказвам анотацията, голямо момиче си, ще си я прочетеш и сама. Пък и не сме в даскало, че да пълним съчиненията-разсъждения с баластра, за да докараме „правилния“ обем на ревюто. #howaboutno

Това, което мога да ти кажа обаче е, че трябва да процедираш доста внимателно с тази книга. Защото веднъж започнеш ли я, няма да можеш да я пуснеш до последната страница, изречение, запетайка, точка. Вземи си отпуск, направи се на болна, заключи се някъде далеч от цивилизация и домашни задължения, защото от момента, в който я хванеш, в следващите 48 часа ще си мъртва за всички.

Като жена и дете на военен, войната е често срещан елемент в творчеството на Ярос.

И тук, както в Четвърто Крило, историята се развива на фона на война. Във „Всяка неизбежна случайност“ обаче тя е съвсем реално съществувала такава и то в недалечното ни минало – тази в Афганистан. Точно поради тази причина имай едно наум преди да я подхванеш.

Контекстът на историята може да представлява непреодолим тригър. Ако случаят е такъв, препоръчвам да се насочиш към някоя от другите ѝ творби.

Но ако желаеш да си част от едно емоционално пътуване на двама прекрасни и чисто по човешки несъвършени индивида както към самите себе си, така и един към другия, значи това ще е история, която определено ще ти хареса.

Докато фонът, на който се развиваше сюжета имаше потенциал да е отблъсващ или шокиращ, за мен той създаде перфектна контрастна рамка, благодарение на форсмажорните обстоятелства, които дадоха плодородно поле за размисъл:

💡 За това по какъв начин американската армия индоктринира войниците си;

💡 За това на какво човек е способен в името на по-висшето благо;

💡 За това какво наистина означава да си жив, да живееш;

💡 За това коя любов е по-силна: към родината или към сродната душа;

💡 За свободният избор и съдбата;

💡 За това как детството ни ни създава фундаменталната представа за това кои сме, на какво сме способни и какво заслужаваме;

💡 За тежестта на вината, на нерешителността, на компромисите…

На тези и още много въпроси ще отговори Ярос във „Всяка неизбежна случайност“, като не пропуска да прекара сърцето ти през натрошени стъкла, бодлива тел, ръждясали рендета и няколко типа шкурки. Подготви се!

И Изи, и Нейт бяха впечатляваща амалгама от качества хем достойни за възхищение, хем предизвикващи непреодолимо желание да се отречеш от всички закони на физиката, да се пресегнеш в книгата и да ги дръннеш с нещо тежко и чугунено по тиквите.

Лоялността на Изи беше вдъхновяваща. Последва сестра си във военна зона, направи всичко по силите си, за да я измъкне от там. Не се отказа до последно. Дори когато това застраши собствения ѝ живот…или този на околните. Предаността ѝ към Нейт също беше внушителна: знаеше какво желае и не се свенеше да направи всичко по силите си, за да го получи. Дори когато упоритостта ѝ граничеше с глупост. Всеотдайността ѝ беше впечатляваща…докато не започна да прераства в наивност, мекушавост и инфантилизъм. Двете страни на една и съща монета.

Същото можеше да се каже и за Нейт: герой до дъното на душата си, самоотвержен до безобразие. Спаси Изи при самолетната катастрофа, спаси майка си от баща си, спаси сестрата на Изи от епицентъра на военния конфликт… но заради дълбокото си убеждение, че трябва да изкупува чужда вина и имагинерни грехове, така и не се осмели да преследва собственото си щастие. Цялото му амплоа беше изтъкано от жертви: жертви в името на по-велика кауза и жертви в името на чуждото добруване. Дали имаше смисъл от тях или не ще прецениш сама, когато прочетеш книгата.

Сладко-горчива. Продължаваща повече от 10 години. Изпълнена с възходи и падения. Фрустрираща и окриляваща. Досущ като истинска.

Това е история, в която двама човека, създадени един за друг, се разминават отново и отново. Намират пристан за три премигвания в обятията на другия, след което живота ги запокитва безмилостно далеч. Веднъж, два, три пъти. Докато шансът, съдбата, обстоятелствата – както искаш го наречи – не ги сблъсква за един. Последен. Път.

До колко са научили уроците си? Разтоварили ли са във времето емоционалния си багаж или са се сдобили с нов? Запазили ли са по нещо от това, което другия обича или са се променили до неузнаваемост? Готови ли са на компромиси и ако да – кой и на какви? Вярно ли е, че щом някой е далеч от очите е далеч и от сърцето или разстоянието и времето само засилват копнежа?

Изи и Нейт ще те поведат на едно незабравимо емоционално пътешествие, което ще ти даде отговор на тези и още много въпроси.

Книгата е slow burn с експлицитни секс-сцени и без неконвенционални, хардкор кинкове. Това означава, че консумацията на връзката е в третото действие на историята (към края) като преди това има няколко ситуации за надграждане на сексуалното напрежение. Сцените са тип „отворени врата“, което ще рече, че читателят е непосредствен свидетел на всичко случващо се между героите, а речника, описващ ситуациите е ясен, конкретен и незавоалиран.

С няколко думи: ако предпочиташ красиви евфемизми за гениталии и романтични описания на актове, това не е книгата за теб.

Между Изи и Нейт имаше доволни количества химия. Желанието, привличането, настървението им един за друг бликаше от страниците. Толкова пъти се разминаха на косъм да паднат в обятията си, че накрая ти самият си готов да се разкрещиш от фрустрация. Но когато все пак стигнаха до кулминационната точка, цялото чакане определено си заслужаваше. Нищо, че беше пропито с известна доза тъга.

Моята оценка на „Всяка неизбежна случайност“ от Ребека Ярос

Останах доста приятно изненадана от способностите на Ярос извън пределите на роментъзи жанра. Очаквах симпатично, но неангажиращо четиво, а получих история, която ме улиса до такава степен, че половин година по-късно все още мисля за нея.

Единствената ми забележка беше към третото действие на сюжета. През цялото време Изи беше тази, която активно преследваше и работеше над връзката им с Нейт. Имах нужда в кулминацията и развръзката ролите да се обърнат, динамиката помежду им да се уравновеси, а Ярос постави отново Изи в ролята на проактивната страна. Това вместо да изгради образът ѝ като дейна и силна жена, която знае какво иска и го преследва, я обрисува като човек, готов на какви ли не компромиси само и само да бъде до мъж, който в голяма част от историята беше прекалено зает да приоритизира всичко друго, но не и нея, подтикнат от вина, идеализъм и травми.

Не ме разбирай погрешно, Нейт имаше основателни причини да мисли и действа по начина, по който го правеше. Емоционалните му белези бяха наистина дълбоки. Но дори така, за целта на самата история щеше да е добре той да се замисли сериозно над приоритетите си, а Изи да се сдобие с малко повече себеуважение и реални граници на по-ранен етап от книгата.

Още ревюта по книги на Ярос:

🐉 Ревю за Четвърто Крило

🔥 Ревю за Железен Пламък

Определено ще прочета и други съвременни книги от библиографията на Ярос. Искам да видя до колко консистентен автор е и как е израснала във времето като писател. Определено прави впечатление умението ѝ да създава емоционално ангажиращи истории. Стилистиката ѝ е въздействаща без да е пренатоварена с тежки сравнения или излишни, претенциозни прилагателни. Диалозите ѝ са живи, органични. Образите ѝ са несъвършени, което ги прави реалистични. Може би малко преекспонирани, но не прекалено, за да е дразнещо. Несъмнено умее да разказва завладяващи любовни истории, примесени с достатъчно сюжет, за да имаш чувството, че нонстоп се случва нещо .

Ала всичко до тук казано, подозирам, се отнася само за самостоятелните ѝ съвременни книги. Сега, след като вече имам зад гърба си две нейни роментъзита става все по-ясно, че писането на фантастични поредици може би не е баш лъжица за нейната уста. Но нека видим. Януари 2025 се очаква да излезе Onyx Storm – третата книга от Емпирий поредицата ѝ. Тогава много по-обективно ще можем да отсъдим дали Ярос има място в роментъзи жанра или е по-добре за всички ако се ограничи до съвременната романтика.

Пътуването със самолет ужасява Изи, но тя е на борда и е готова да приложи всички съвети, за да понесе полета. Съдбата ѝ изпраща подарък в лицето на шокиращо привлекателния Нейт. Той успява да я разсее, да я разсмее и да я очарова. Краят на пътуването им е повече от неочакван и те губят връзка.

Изи и Нейт никога не забравят този полет и въпреки че пътищата им се преплитат, така и не успяват да уцелят правилния момент. Може би просто не им е писано да са заедно… въпреки привличането, приятелството, вълнението и близостта, които успяват да изградят по време на срещите си през годините.

Докато не се озовават в ситуация, която ще ги подложи на огромно изпитание, но би могла да направи бъдещето им заедно възможно.

---

ТикТок сензацията Ребека Ярос е автор на повече от 15 романа и е сред най-продаваните и награждавани писатели. Тя оглавява класациите на „Ню Йорк Таймс“ и „Амазон“. Има шест деца, обича хокея, да свири на китара и да помага на сираци. Живее в Колорадо със семейството си, което включва и английски булдог, една буйна чинчила и котката Мейн Кун, която властва над всички.