„Четвърто Крило“ от Ребека Ярос

Книга: Четвърто Крило

• Автор: Ребека Ярос
• Поредица: The Empyrean книга #1
• Формат: Меки корици
• 720 страници
• Издателство: Сиела
• Издадена на български: 2023 година
• Преводач Мариана Христова
• Издадена в електронен формат на български (ePub, PDF и др.)
• Победител в TikTok Book Awards 2024
• Лимитирано издание с твърди корици и цветни порезки
• Налична Аудио версия в Storytel

В това ревю ще прочетете две мнения:

• Мнението на Дора
• Мнението на Дени

Четвърто крило (The Empyrean 1) – Специално лимитирано издание, можете да поръчате тук

Мисля, че имам нов фаворит. Съжалявам Рис, отиваш на второ място.

Квадрант на ездачите – Четвърто крило

Квадранта на ездачите е най-елитният в колежа “Басгайът” и същевременно най-безмилостното място. Тук кандидатстват най-коравите. Влизаш, ако оцелееш, и завършваш, ако останеш жив. Смъртта дебне на всяка крачка. Ако не те убият драконите, то другите курсисти ще го направят. Смъртта е ежедневие. Всеки ден пред строя се четат имената на загиналите. Колежа отсява слабите звена, или драконите го правят.

Вайълет не иска да бъде ездач, но фамилното име я задължава. Сега, когато е преминала Парапета, трябва само да оцелее. Трудна задача. Особено, когато имаш мишена на гърба, защото си Соренгейл, или защото си слабото звено.

Свят на дракони и магия в Четвърто крило.

Историята в “Четвърто крило” е различна, запленяваща. Има елементи, които може да ти напомнят на други книги, но те не са натрапващи. Ребека Ярос е създала достатъчно оригинален свят, за да не се набиват на очи няколко дребни детайла.

Драконите в книгата са съзнателни същества, със своя воля и правила. Връзката с ездачите е силна. През цялото време се забавлявах на отношенията между Вайълет и Терн. Честно казано, цялата книга е изпълнена с лек, приятен хумор, който добавя приятен нюанс към цялата напрегната обстановка в колежа.

“Няма да умра днес.”

Хареса ми как героинята се променя. Често в книгите се срещам със силни жени, обучени да бъдат непобедими. Вайълет е различна. Много по-земна, много по-истинска. Няма онази дразнеща наперена самоувереност, само силна целеустременост. Слаба физически, но устоява здраво позицията си. Цял живот ѝ е втълпявано, че тя не е ездач и никой не вярва, че ще оцелее. Но тя намира своя начин да се справя с всичко и да приеме недостатъците си.

“Правилният начин не е единственият начин”

Вайълет е изключително умна и упорита. Притежава емоционална интелигентност, грижи се за приятелите си и отказва да крие чувствата си. Нейната вътрешна сила и смелост я правят незабравим персонаж.

“Само едно поколение стига, за да промени историята- или дори да я заличи.”

Оцеляването в колежа, е спечелена битка, но не и война. Зад преградите защитаващи кралството дебне злото. Врагът не е този, който очаквах. А истината е пазена от курсистите. Тайни целящи да ги предпазят или заблудят? Кой кого ще предаде? Кой заслужава доверие? Много въпроси, които ще си задаваш, ако си избрал да прочетеш “Четвърто крило”. 

Има излязла втора книга от поредицата. Няма да е само една, и как няма да има при този край. Ребека Ярос дава заявка за един много по-сложен свят от очакванията ми. Да, бях предубедена, когато назря манията по “Четвърто крило”. “Много добре, не е на добре си казах”. Не прочетох нито едно ревю преди да я започна, защото не исках да се настроя предварително. А сега нямам търпение да излезе продължението.

Enemies-to-lovers и slow burn

Изпитах такъв тип “краста” да завърша книга за първи път с “Двор от рози и бодли” и сега се повтори. Романсът между Вайълет и Зейдън е пристрастяващ. Книгата е обемиста, но се чете на един дъх. Напрежението е равномерно разпределено и няма да искаш да я оставиш, докато не я разнищиш докрай. Всичко в “Четвърто крило” е написано с голям баланс. Има битки, има романтика, има мъка и хумор. Толкова много ми хареса, че ми се иска да мога да я прочета отново за първи път.

Продължаваме с ревю на Четвърто Крило от Дени

Маас, отстъпвай, булка! Най-после дойде автор, който да СИ ЗАСЛУЖАВА НАПЪЛНО хайпа. Страхотна от първата до последната страница.

Чела съм military романи. Чела съм романи с дракони. Чела съм фентъзита, чела съм и dark academia неща. Чела съм и тонове врагове към любовници. Комбинация от всичките тези неща на едно? Никога. До сега.

Не крия, че аз и супер популярните заглавия грам не се долюбваме. Има причина дадена книга
да се хареса на толкова много хора. И повечето случаи не е защото е добра. 😖 А защото е
набъкана с някакво неприлично количество популярни тропи, така че всеки да намери нещо за
себе си. А предполагам се сещаш какво става когато имаме адски много съставки в едно ястие.

Манджа с грозде.

За това ѝ очакванията ми за Fourth Wing бяха по-ниски дори от задръжките ми.

But here is what happened.

Започнах я на 29-ти някъде следобеда и преди да се усетя беше станало 2:30 през нощта, бях
почти на средата и не можех да спра да я чета.

С КАКВО МЕ СПЕЧЕЛИ?

Всеки един от тях – от главните до второстепенните и третостепенните – имаше дълбочина,
смисъл, принос към развитието на сюжета. Стоеше правдоподобно и ангажираше
емоционално. Предисторията им беше интересно представена и перфектно обосноваваше
начина им на мислене и действия. Всеки имаше своите вътрешни конфликти, терзания,
колебания, но и разсъдливост, което перфектно пасваше в контекста на романа.

I fuckin loved her! Вайълет беше всичко, което търся и обичам в главните си героини.

Интелигентна, целеустремена, находчива, остроумна, хитра, несломима, с гръбнак от стомана, разсъдлива, саркастична, иронична и същевременно любяща, състрадателна и грижовна. Стилистиката на вътрешните ѝ монолози ми беше особено близка до сърцето. Супер много се смях с разговорите ѝ с драконите! Не беше безгрешна, но това я направи по-истинска. Грешките ѝ ѝ помогнаха да израсне изключително много. Учеше се от тях и продължаваше напред по-силна от преди. Промяната в нея от началото на книгата до края беше осезателна. Сдоби се с много качества, достойни за възхищение, без да губи хубавите, които притежаваше преди това. Останах много приятно изненадана.

Ангажира ме емоционално през цялото време. Преживявах всичко наравно с нея: смеех се с нея, страдах с нея. Обичах я в самостоятелните ѝ момент, но я обожавах в интеракциите ѝ с Рианън и Лиам и си умирах от кеф всеки път, когато поставяше Дейн на мястото му.
Малката хлебарка гадна! Обрив по задника за него в следващата книга.

Зейдън е… Мдаам.

Зейдън е мръсната, мръсна мечта на всяка прежадняла bad boy ho.

Безсрамно висок, порочно мускулест, тъмен и неприлично красив, с мрачно, измъчено минало, опасен чар и сексапил.

Нека го кажем така: дори да бях лактозо-нетолерантнa, а той – чаша мляко, пак щях да се бия със зъби и лакти, за да се докопам до него. Щях да го обърна като шот, да оближа чашата и мустачките и да мъркаш за още.

Но ако си мислиш, че ефекта му се дължи само на външния му вид сериозно се лъжеш. Зейдън беше персонаж с доста дълбочина, изключително силен морален кодекс, но готов на всичко в името на това, в което вярва. Не избягва трудни решения, трудни ситуации и носи напълно съзнателно всички тежки последствия от всяко едно от тях. А дори понякога и последствията от чужди такива.

Персонаж на малкото думи и гръмките действия. Тих идеалисти с огромно сърце и интензивни емоции под тежката мантия на лидер с безкомпромисен реализъм и благородна кауза.

Хареса ми начина, по който характера му се разкриваше и разгръщаше в продължение на историята. Как говореше премерено, винаги намясто, а думите му бяха изключително наситени
на значение. Хареса ми и това, че го виждаме само и единствено през очите на Вайълет, която трудно му се довери, но за сметка на това напълно заслужено. Доверие, спечелено на база постъпки, не на стари лаври (Dain, I’m lookin at you, you MF!). Образът му излъчваше стабилност, свирепост, благородство and I loved it!

Вселената в книгата

Комплексна, завладяваща, магична, угнетена, кървава, изпълнена с интриги, жажда за власт, жестокост, войни и скръб. Но и с несломим дух, доблест и жажда за правда.

Признавам си в началото се чувствах леко объркана. В първите 10-15% от историята за много кратко време се изсипва супер много нова информация за организацията на вселената, което е леко дезориентиращо. Можеше ли това да се направи по по-елегантен начин? Нямам идея. Напълно допускам проблемът да е в моя телевизор: често имам нужда от визуализации, за да си представя някои неща. Но дори така в стечение на книгата този проблем отпадна.

Дали мога да ти изрецитирам как са организирани всяко от крилата? Не. Кое укрепление как се казва, за какво е и къде е? Ноуп. Каква е цялата история с войната между двете кралства? Ако се напъна може и да успея да го обясня адекватно. But as I said this is me problem. I just don’t remember shit like that. Или поне не за дълго. Това не означава, че не ми се кръстосаха очите от възхищение от комплексността на вселената и не ѝ се насладих пълноценно.

Винаги съм казвала, че авторите на фентъзи романи са своего Богове – създават цели вселени само на база въображението си. И с ръка на сърцето мога да кажа, че тази беше my cup of tea.

Сюжет и динамика в Четвърто Крило

Бонбонка от всякъде! През цялото време се случваше нещо. Нямаше затишия. Имаше само игра с интензитета на динамиката на действието. Това увлича супер много без да те пренатоварва, като същевременно държи интереса ти в плен, така че да не можеш да я пуснеш току-тъй. Не очаквай нещо невиждано като наратив. Ярос е посяла достатъчно подсказки в стечение на историята, за да не изпаднеш в някакъв амок от развоя на събитията и финала на историята. Но всичко е поднесено много премерено, по приятен и ангажиращ начин. Дава ти пространство да си удовлетворен от това, че си се досетил на къде вървят нещата, без да се чувстваш така, сякаш четеш някакви до болка познати клишета.

ШоГ, I know!

Точно заради кървавото минало на родителите им + жестоката социална стигма към децата на бунтовниците напрежението между тях беше направо 🥴💫 непоносимо газиращо.

Привличането, страха, омразата, спортната злоба и възхищението помежду им беше толкова взривоопасна комбинация, че през цялото време седиш с притаен дъх кога точно всичко това ще избухне в някакъв mind blowing секс. А когато това все пак се случи, удовлетворението е неописуемо. Всяка секундичка в очакване си заслужаваше напълно. Така хубаво се бях ухилила, че човек да се зачуди Вайълет ли свърши или аз.

И докато сме на темата: книгата е slow burn. Което ще рече, че нямаме някакво несметно количество секс-сцени. Тези, които все пак фигурират са концентрирани в края на второто и началото на третото действие на книгата. Във Fourth Wing те са малко на брой, но доста експлицитни. Имаме много секси ситуации, но те са част от build up-а. Изследват се някои кинкове, но нищо прекалено неконвенционално. Като цяло романът не е концентриран в тази посока, но определено нажежава нещата доста към края. Със сигурност няма да намериш нищо платонично между Вайълет и Кзаден и слава Богу!

Като оставим химията помежду им другото нещо, което адски много ми хареса е как се стимулираха един друг да израстват. И като хора, и като войни. Кзаден никога не я възпираше и задушаваше с ненужни грижи. Дори напротив. Нарочно я тикаше да изследва пределите си. Предизвикваше я, противоречеше ѝ. Нарочно се поставяше в ролята на мишена за всичките ѝ негативни емоции, за да създаде инерция и мотивация за промяна към добро. От своя страна Вайълет му предоставяше тихо пристанище, където да може да отмори и да си позволи да изпита цялата мъка, страх и несигурност в най-тежките му моменти. Страхуваха се един за друг, пазеха се, но не проявяваха токсична покровителственост.

Моята присъда за Четвърто крило

Едно от най-добрите попадения за 2023 в категория romantasy. Нареждам я до Plated Prisoner, въпреки че двете имат доста различно усещане и вселена. Но като увлекателност и емоционална ангажираност? Определено са класа сами по себе си.

Изключително приятно изненадана съм както от това, че за сефте от доста време насам нещо популярни си заслужава хайпа, така и от факта, че няма да чакаме 150 години, за да я видим на нашия пазар. Преди някъде около месец-два Сиела ни зарадваха, че наесен ще бъде издадена и при нас. Да се надяваме, че преводът ще е на ниво и ще имат благоразумието да запазят оригиналната корица. Ако пък не ти се чака и обичаш аудиокниги, можеш да я намериш в Сторител и да си я пуснеш там още днес. Продукцията е доста добра, въпреки запушения нос на Rebecca Soler. Пък и Teddy Hamilton се появява в края на книгата, тъй че go for it. Към момента вече е издадена и на graphic audio с пълен каст наратори и специални ефекти, което изкачва преживяването на слушането на книгата на съвсем различно ниво. А на мен ми остава да чакам ноември с притаен дъх, когато ще излезе и втората от поредицата – Iron Flame. Тая големи надежди. Вторите книги често са решаваща за съдбата на цялата поредица. Да се надяваме, че тази ще оправдае очакванията ни.

Още ревюта от поредицата:

Ревю на Железен Пламък

Буря от оникс

Настолна игра по Четвърто крило

Четвърто крило

Дракон без ездач е трагедия. Ездачът без дракон е мъртъв.

Добре дошли в Четвърто крило – бруталния елитен военен колеж за драконови ездачи!

Крехката Вайълет Соренгейл цял живот се е подготвяла за Квадранта на писарите, където ще е заобиколена от книги и истории за чужди приключения. Но главнокомандващата генерал Соренгейл – позната още като строгата и студена майка на Вайълет – има други планове. По нейна заповед младата жена трябва да се присъедини към стотиците младежи, които се стремят към най-елитната част от наварските войски: драконовите ездачи.

Да оцелееш в наборния ден е предизвикателство само по себе си. А след това започва наистина трудното.

Kогато си най-дребната, не умееш да се биеш и костите ти са чупливи, смъртта е само на един дъх разстояние… защото драконите не се обвързват с немощни смъртни, те ги изпепеляват.

Мнозина на свой ред са готови да прережат гърлото на Вайълет, защото кадетите, жадни за слава, са повече от драконите, готови да се обвържат. Други – като Зейдън Райърсън, безскрупулния и могъщ командир на крило, биха я убили просто защото носи омразното име Соренгейл.

Смъртта е толкова чест гост в Квадранта на ездачите, а правилата определено не забраняват убийствата – и всеки кадет по-малко означава по-добър шанс за успех за останалите. Вайълет ще трябва да прибегне до всяка хитрост и коварна тактика, ако иска да дочака изгрева.

И все пак… с всеки изминал ден войната става все по-жестока, магическите прегради, които защитават кралството, отслабват все повече и броят на жертвите расте… А най-лошото е, че Вайълет подозира висшите военни в укриване на ужасна тайна.

Приятели, врагове, любовници. Всеки около Вайълет си има собствени планове. Защото, веднъж приет при драконовите ездачи, има само два изхода: завършваш или умираш.