Книга: „Германия, мръсна приказка“
- Автор: Виктор Пасков
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Сиела
- Страници: 344
- Дата на издаване: 2017
- Издание: Твърда корица
- Не е издадена в електронен формат на български (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия в Storytel
След като бях изумен от таланта на Виктор Пасков, реших да изслушам и другата негова култова творба. Тук авторът ни среща с главен герой, който е затрил всяка възможност за развитие в родната България, изключван многократно от различни училища, без перспектива за следване, на него не му остава нищо друго освен да отиде при баща си в Германия, с надежда за по-добър и по-достоен живот.
Бързо обаче мечтите му се сблъскват с реалността, а тя е груба и непрощаваща. Мизерията го заобикаля навсякъде – от мизерната квартира, която споделя с баща си и редица други български театрали и музиканти, минем през долнопробните кръчми, в които прекарва свободното си време и се налива с шнапс и стигнем до местоработата му – общ работник в театъра и то назначен по милост. Книгата бързо ни показва, че тревата не винаги е по-зелена по другите места.
Моето мнение и впечатления
Заобиколен от хора с нисък морал и ниски очаквания към живота, главният герой не успява да се извиси над тях и да осъществи мечтите си за по-добър и успешен живот, а напротив принизява се до тяхното ниво и се задоволява с едно съществуване, изпълнено с алкохол, безразборен секс при възможност и още алкохол. Всъщност това е и проблемът, който имах с тази книга на Пасков – стори ми се цинична, което със сигурност намали въздействието и над мен. Прекалено много напивания, секс, бой и далавери – да, това е част от живота, но повторението му не ми се понрави.
Завършекът на романа добре обрисува и целия емоционален цикъл, през който преминава героят Виктор – отново с надежда за по-добро бъдеще – зарязва планираното завръщане в родината, за да се отдаде на моментната еуфория и щастие..
Оценка 3/5
Пасков не допуска грешен тон дори в привидно несъществени моменти и пасажи. За музиканта несъществен момент няма. Във всеки детайл е отпечатан сигурният му почерк. Героите му поглъщат света със сетивата си, вдишват го с миризмите му, пият секретите му, докато не стигнат до самата сърцевина на живота, до оголения му пулп. Това, което води нагоре, е онова, което води надолу. Надолу към съществуването отвъд социалните мрежи, отвъд морала, отвъд мисълта. Там, където най-после се чувстваш жив.“
Бойко Пенчев
„Плът, пот, дрога, алкохол, прах, страх. Дух, светлина, музика, талант, надежда в безнадеждността.„Германия, мръсна приказка“ е отвъднационалният български роман, който попива в кожата и нахлува в ноздрите, стича се по бедрата и кара зъбите да тракат в поразяващо реалистичния разрез на изгубеното поколение от края на 60-те, в което съвременността се оглежда с така плашеща лекота.
Има хора, които са чели „Германия, мръсна приказка“, и такива, на които им предстои да я прочетат. За останалите не си струва да се говори.“
Димитър Стоянович
„Германия, мръсна приказка“ – изригване, екстаз и триумф на младостта над нафталинения език на соца. Рок опера, минилитературен „Уудсток“, дръзко, все още кънтящо в ушите ми китарно соло – Виктор, безсмъртен грешнико, не бе роден да умреш. И не си.“„Въпреки живота – всичко е любов!“
Захари Карабашлиев
