„Енциклопедия на феите от Емили Уайлд” от Хедър Фосет

Книга: „Енциклопедия на феите от Емили Уайлд”

• Автор: Хедър Фосет
• Поредица: Поредицата „Емили Уайлд“ (Emily Wilde) #1
• Издателство: Сиела
• Заглавие на английски: Emily Wilde’s Encyclopaedia of Faeries, 2013
• Издадена на български: 2023 година
• Издание: Мека корица
• Брой страници: 368
• Преводач: Десислава Сивилова
• Издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
• Няма налична Аудио версия в Storytell.
• Goodreads: „Енциклопедия на феите от Емили Уайлд“ в Goodreads

Сюжет:

Емили Уайлд е доктор по дриадология в Кеймбридж, т.е. тя е изследователка на фолклора и историята на феите. Доколкото това изобщо е възможно. В крайна сметка, малките същества са майстори в избягването на смъртните, но нейната целеустременост притежава чар, който сякаш омагьосва феите. 

Историята е разказана в епистоларен стил под формата на полевия дневник на Емили, като започва с пътуването ѝ до суровите северни краища на Скандинавия на остров Храпънсвик.

Целта ѝ е да проучи и да напише последната статия в енциклопедията си за феите от Юсландия.

С неясния си начин на общуване Емили обижда хората в града, макар че се сприятелява с малкото духче, което кръщава По. Мисията ѝ можеше и да се провали, ако не беше нейният колега, единственият ѝ приятел, много привлекателният, златокос Уендъл Бамбълби, слънчевият лъч в този слънчево-мърморлив дует.

Моето мнение:

В това уютно фентъзи следваме Емили Уайлд, която пише първата енциклопедия за феите. Тя пътува до Юсландия, за да изучава местните феи. Тя е развълнувана, че ще остане сама, за да се разхожда из провинцията и да наблюдава магическите обитатели, но не остава сама за дълго…

Появява се Уендъл Бамбълби. Най-досадният приятел на Емили, нейният единствен приятел…

Последват щуротии и си отговаряме на въпроси като:

Кой всъщност е Уендъл?

Ще успее ли Емили някога да завърши енциклопедията си? и

Наистина ли е толкова трудно да се цепят дърва? (да, определено, пробвала съм!)

Това е прекрасна, причудлива книга – с малко приключения, малко човешки отношения и голяма доза приказност.

Емили, главната героиня, е странен характер, не е особено симпатична, но определено е описана като жена от своето време, която се опитва да бъде начело в изучаването на избраната от нея дисциплина. Много черно-бяла и фокусирана. Това я прави да изглежда студена, безчувствена и понякога груба в историята, което според мен прави героя на Уендъл да изглежда по-„човечен“. Хареса ми динамиката между Емили и Уендъл, наистина имам усещането, че се познават отдавна. Клишето за мърмоливия/слънчевия герой е силно изразено в тази книга!

Изграждането на света не е прекалено подробно, но определено се усеща. Мога да ВИЖДАМ в главата си точно как изглежда селото, хората, гората, без да са необходими 10 страници описания. Странното е че специално си пазех книгата за четене на пролет, защото такова усещане получих от корицата, а се оказа история затрупана от 16 тона сняг и главните герои почти непрекъснато трепереха, макар и покрити с дебели наметки и кожи. И този студ определено го усещах…

За мен това беше история за противоречията, което подхожда на темата за коварните феи. Както самата Емили каза, тя поставя рационалността над съпричастността. Имаше елементи на типичното човешко схващане, че външният свят и съзнанията извън собственото не могат да бъдат опознати и затова може да не съществуват (солипсизъм) и други социални спречквания между обикновения човек и учения.

Заинтригува ме колко работата на Емили прилича на антропологията – само че на „народа“.

Бих искала този роман да се фокусира повече върху по-малките феи, а не върху „Високите“ – обожавам малките браунита и ихе ши, както и всякакви истории, които се фокусират върху това колко нечовешки са феите – и макар че опознахме По малко, ми се стори, че енциклопедията на Емили остана малко на заден план в тази история, което е доста иронично, имайки предвид заглавието. Сигурна съм, че това е бил съзнателен избор от страна на авторката, понеже голяма част от историята разказва за това как Емили бавно се отваря към другите хора, но лично аз бих искала да видя малко повече от по-малките същества.

Въпреки това, много ми хареса начинът, по който са описани феите, които срещаме в тази книга. Това са традиционните феи от фолклора на толкова много части на света – заплаха и чудо, съчетани в едно същество – а не мускулестите любовни интереси с остри уши, които срещаме в много романтични фентъзи романи. Традиционните феи и тяхното разнообразие определено е моето предпочитание, що се отнася до феите. Много от тях дори не мразят хората, просто са им безразлични – и именно тази безразличност ги прави толкова опасни, защото не разбират какво може да навреди или разстрои човешките същества по същия начин, по който разбират какво може да навреди и разстрои други феи.

Моето преживяване:

Началото е малко бавно, но предполагам, че ако първите, да речем, 30% не ви харесат, няма да се насладите и на останалата част от книгата.

Но ако ви грабне началото ще забележите, че особено очарователна е първата половина на книгата, която предлага точно това, което човек може да очаква, когато посяга към тази история. Какво ще откриете тук? Атмосферно селце в замръзналия север, героиня с академично образование и феи: същества, които са едновременно красиви, очарователни и безгрижни, но и жестоки и склонни към интриги.

Втората част на книгата, когато акцентът се премества върху отношенията между главните герои, се получава по-слабо и губи малко от магията си, затова понижих личната си оценка. Освен това малко ми е трудно да повярвам в толкова простите решения, предложени накрая, но дали светът на феите и техните постъпки може да се измерва с човешки мерки?!

Уютен роман, написан под формата на дневникови записи, което го прави забавен за четене, особено когато от време на време се натъкнеш на различна гледна точка. Приятно четиво, съчетано с магия, остроумни диалози, фолклорни мотиви от различни култури, социално неудобен главен герой, който се учи да приема и да дарява приятелство, партньорството между мърмоко и слънчевия човек, малкото градче, което се превръща в негово ново семейство, и уютната атмосфера направиха така, че просто и снегът се топи сам.

„Енциклопедия на феите от Емили Уайлд“ е оригинална, забавна и пленителна история за наука, любов и феи!

В един мразовит ден в началото на миналия век Емили Уайлд, най-младата жена с докторантура в Кеймбридж, се качва на кораб заедно с един сандък книги и кучето си, за да поеме на пътешествие в името на науката. Целта ѝ е малък остров в Далечния север, където се надява да намери информация за тайнствен вид феи, наречени Потулените.

С нея първата изчерпателна и систематизирана енциклопедия на феите и приказните създания ще бъде завършена, а името на доктор Уайлд ще бъде изписано със златни букви в аналите на британската наука.

Проблемът е, че събирането на информация изисква работа на терен и разговори с хора, а самата Емили не е много добра в общуването. Тогава се появява той.

Най-вбесяващият и досаден индивид, когото познава, и най-големият ѝ съперник в научните среди. Уендъл Бамбълби.

С фалшивия си чар и блестяща усмивка той някак си успява да омае местните и да изкопчи от тях всичко, което знаят за Потулените. И дори има нахалството да предложи помощта си…

Разкъсвана между гордостта си и факта, че съдбата на изследването ѝ виси на косъм, Емили трябва да направи избор. В името на науката и на всичко, за което е работила. Но преди това трябва да намери отговор на въпроса кой всъщност е Уендъл Бамбълби.