“Джейн Еър” е най-известният роман на Шарлот Бронте и разбирам защо на мъжете от онова време не им е харесало, че жена е автор. Защото в този роман виждаме една силна, независима женска героиня, която никак не се вписва в нормите на викторианското общество.
Книга: „Джейн Еър”
- Автор: Шарлот Бронте
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Сиела
- Заглавие на английски: Jane Eyre, 1847
- Издадена на български: 2022 година
- Издание: Твърда корица
- Брой страници: 656
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Джейн Еър“ в Goodreads
Сюжет
Книгата стартира с началото на дневника на малката 10 годишна Джейн Еър и историята проследява живота на сирачето, което израства в трудни условия и борбата ѝ свобода и истинска любов. След тежко детство при роднини, които не я обичат, Джейн е изпратена в строго училище, където се сблъсква с лишения, но и получава образование. По късно, като млада жена започва работа като гувернантка в имението Торнфийлд Хол, където среща неговия загадъчен собственик Едуард Рочестър.
Между двамата се заражда силна връзка, но миналото на Рочестър и тайните на имението поставят любовта им на изпитание. Джейн е принудена да избира между чувствата си и собственото си чувство за достойнство и свобода.
Оценка
Преди да започна това ревю, реших да се запозная малко по-подробно с Викторианската епоха и останах истински впечатлена колко всъщност бунтарски е романът „Джейн Еър“. Самата героиня не отговаря на тогавашните представи за жена, когато на първо място тя е трябвало да бъде красива, скромна и послушна. Джейн е описвана многократно като непривлекателна, не се вълнува от нови рокли и материални неща и не се стреми да впечатлява околните. Вместо това тя е силна, независима и изключително интелигентна, качества, които за времето си я правят нестандартна млада дама.
Не, ти ще направиш това сама и никой няма да ти помогне, ти сама ще си извадиш дясното око, сама ще си отсечеш дясната ръка. Сърцето ти ще бъде жертвата, а ти — жрецът, който извършва жертвоприношението!
Много силно впечатление ми направи начинът, по който Джейн защитава себе си.
Тя неведнъж е изправена пред избори, които биха означавали компромис с личните ѝ убеждения, и всеки път предпочита да остане вярна на себе си, дори когато това ѝ носи болка или самота. Шарлот Бронте ни показва тези вътрешни битки чрез дълги и много искрени монолози, в които Джейн поставя под съмнение собствените си решения, но и правилата, които обществото се опитва да ѝ наложи.
Ако тръгна с него, ако принесажертвата, която иска от мен, тази жертва ще бъде пълна: ще положа върху жертвеника сърцето си, всичките си сили, себе си. Сейнт Джон никога не ще ме обикне, но ще бъде доволен от мен.
Друга основна тема в романа е любовта, но не романтичната любов в приказния смисъл, а онази, която символизира равенство и уважение. Джейн не търси просто съпруг или социално положение, а връзка, в която да бъде равна на човека до себе си. Във време, в което бракът често се е сключвал по сметка и е бил определян от материалните възможности, идеята за партньорство между равни звучи почти скандално. Днес това ни изглежда напълно естествено, но ако си представим времето, когато жената е трябвало да бъде по-скоро красиво украшение, отколкото личност със собствена воля, става ясно колко смело и различно звучи „Джейн Еър“.
Нима мислите, че щом съм бедна, с обикновен произход, скромна и дребна на ръст, нямам душа и сърце? Грешите! И аз като вас имам душа, имам и сърце
В комбинация с мрачната, почти готическа атмосфера на историята, романът се превърна в още едно много сполучливо попадение в моя списък с класики, които си струва да се прочетат.
„Джейн Еър“ е най-четената и обичана книга на Шарлот Бронте. Силно повлиян от романтичната традиция, но считан за „революционен“ за времето си, „Джейн Еър“ е много повече от любовен роман – това е книга за мрачните мигове, преодолени чрез сила на характера, борбен дух и непоколебима вяра.
Осиротяла като дете, Джейн Еър израства под опеката на коравосърдечната си леля и e подложена на постоянния тормоз на разглезените си братовчеди, а след това е изпратена в „Лоуд“. В студения, излязъл сякаш от готически роман пансион малката Джейн опознава нови и нови лица на жестокостта, надменността и безсърдечието, прикрити с набожна смиреност и показна филантропия. Но там среща и първите си приятели, усеща грижа и започва да развива природните си заложби – интелект, чувствителност и устойчивост.
Много скоро Джейн пораства и решава да търси късмета си по света. Назначена е за гувернантка в мрачното, отдалечено имение Торнфийлд, където ще се грижи за малката Адел, докато попечителят ѝ – загадъчният господин Рочестър, пътешества по света. Животът в имението е малко самотен, но Джейн е щастлива. Завръщането на мрачния, навъсен господин Рочестър обаче нарушава спокойното ежедневие.
Нещо повече – пламенните им разговори, изпъстрени с хумор и остроумие, събуждат у младата жена чувства, които никога не е изпитвала и не бива да изпитва към мъж, който е по-възрастен, по-богат и по-високопоставен от нея. Разкъсвана от емоции, Джейн скоро разбира, че в миналото на господин Рочестър се крият тайни, за които никой не подозира и които хвърлят мрачните си сенки и над Торнфийлд…
