След битките на древни тирани в „Глобус, скиптър и трон“ Иън К. Есълмонт ни хвърля дълбоко в джунглите на непознатия за нас континент Джакуруку от света на Малазан.
Книга: „Кръв и кост”
- Автор: Иън К. Есълмонт
- Поредица: Роман за Малазанската империя #5
- Издателство: Artline Studios
- Заглавие на английски: Blood and Bone, 2012
- Издадена на български: 2022 година
- Издание: Твърда корица
- Брой страници: 770
- Преводач: Десислава Сивилова
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Кръв и кост” в Goodreads
Дълбоко в дебрите на Джакуруку и мистичния Джакал Вихарн
Предпоследната книга от поредицата „Роман за Малазанската империя“ ни отвежда в мистичния континент Джакуруку, който многократно е бил споменаван в предишните книги, но досега оставаше забулен в тайна.
Надвисналият „Посетител“ бавно, но сигурно се приближава към континента, а очакваният сблъсък обещава да бъде титаничен и достатъчно силен, за да постави под заплаха самото съществуване на света.
Междувременно дългогодишните набези на адвамските племена срещу земите на тавматурзите прерастват в решителен поход, воден от мистериозен Пълководец, решен да завладее голяма част от територията им. До самия край на книгата се чудех кой е този чужденец, а авторът успя умело да скрие самоличността му почти до последната глава.
В сърцето на магическата джунгла Химатан армии и наемници се опитват да достигнат до нейното сърце, но бързо разбират, че омагьосаната джунгла има собствена воля. Самата Ардата (богинята на вещиците) очаква своите призовани гвардейци К’ааз и Обетниците, както и Скинър с Отлъчените, докато асценденти и богове продължават да играят своите сложни игри, а някои от тях дори са решени да я вразумят.
Моето приключение и мнение
„Кръв и кост“наистина беше приключение в най-чистия смисъл на думата и на моменти ми напомняше на класически експедиции като в Индиана Джоунс, пътуване в непозната джунгла, изпълнена с древни сили, тайни и създания, които не би трябвало да съществуват.
Беше ми изключително интересно да се потопя в Джакуруку, защото континентът е споменаван неведнъж в други книги от света на Малазан и винаги е звучал като място, за което се говори с респект и страх. Тук най-после разбрах защо. Есълмонт успя напълно да ме „удави“ в атмосферата – джунглата е жива, опасна и постоянно създава усещането, че нещо дебне зад всяко дърво.
Силно впечатление ми направи развитието на уменията на автора. Той представя нови персонажи по начин, който те кара бързо да изградиш отношение към тях. Някои обикнах, други намразих, а за трети до последния момент се чудех дали не е по-добре да ги обезглавят. Типично за жанра се сблъсках с доста „сиви“ герои, за които дори в края на книгата не мога да реша дали заслужават симпатии или омраза.
Един от любимите ми моменти в книгата беше развръзката между Обетниците и Отлъчените, която в продължение на няколко книги беше бавно подклаждана. Но, разбира се, в стила на поредицата получих нова тайна и още въпроси, чиито отговори явно ме чакат в „Асайл“.
Докато пишех ревюто, обърнах внимание на обложката на книгата. Не бях я заглеждал досега, защото четох книгата без нея, и честно казано съм малко потресен. Цялостната визия на обложката няма нищо общо със съдържанието, явно дизайнерът е правил обложката по-скоро за битки с Ездачите на бури, а те изобщо ги няма в тази книга. За сравнение ще сложа и корицата на английското издание, изводите оставям на теб.
Не ме разбирай погрешно, въпреки това книгата си остава 5-звездна.
Ревю by SID
Иън К. Есълмонт отново вълнува с пореднaта завладяващa книга от света на Малазан – „Кръв и кост“.
На западното небе ярката изумрудена ивица на Посетителя надвисва като предзнаменование за гибел. На континента Джакуруку тавматурзите са предприели поредната експедиция с цел да опитомят заобикалящата ги дива джунгла. Само че това не е обикновен пущинак. Нарича се Химатан и се говори, че бил наполовина част от царството на духовете и наполовина – от земното. Говори се и че над него властва могъщо създание, което някои наричат Кралица на вещиците, а други – богиня. Древната Ардата.
Докато расте, Сенг познава единствено управлението на маговете тавматурзи. Обаче се вслушва в гласовете, разнасящи се от тези земи и забравеното им минало. И когато управниците се впускат в нашествие към съседната джунгла, тези гласове възлагат на нея и брат ѝ отчаяна мисия.
На юг пустинните племена се обединяват около чуждоземен пълководец, командир ветеран, чиито подчинени го наричат Сивия призрак. Този пълководец повежда племената на невиждан досега набег дълбоко в сърцето на тавматургските земи. Междувременно К’азз и наемният му отряд, Пурпурната гвардия, са призовани да се бият в Джакуруку. А работодателят им… е самата Ардата.
