„Прах от мечти” е едно от предпоследните приключения от Малазанската книга на мъртвите, което те кара да се чувстваш като пътник на най-страшното влакче на ужасите.
🎧 Чуй ревюто – само за 3.54 минути!
Книга: „Прах от мечти”
- Автор: Стивън Ериксън
- Поредица: Малазанска книга на мъртвите – Сказание девето
- Издателство: Бард
- Оригинално заглавие: Dust of Dreams, 2009
- Издадена на български: 2010 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 1024
- Преводач: Валерий Русенов
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell
Сюжет
Толкова много неща има в тази книга, които искам да споделя, но е изключително трудно да не направя спойлери. Все пак ще потуша този мой напор от желания, за да дочетеш спокойно това ревю.
В Сказание девето авторът ни запознава в дълбочина с историята на К’чаин Че’малле и тяхното търсене на цел за оцеляване. В детайли описва техните технологични крепости, йерархия и история. Честно казано, ми беше много интересно да навляза в този техен свят и бит, в който има и участие на хора — което беше изненада за мен.
Друг основен участник в сюжета на „Прах от мечти” са Ловците на кости на Тавори, които след дълго, отегчително пиене и разврат тръгват на поход на изток към Коланси през пустинните земи, където по план трябва да се съберат със Сивите шлемове на Перишите и Изгорените сълзи на Хундрил. В моята глава си представях, че това ще бъде събрана непобедима армия… но дали?
Ледерийският император Техол съдейства максимално на Ловците на кости, за да имат всичко нужно за този дълъг и труден поход, като дори изпраща армията си начело с брат му Брис Бедикт.
В тази част се срещаме с добре познати и лукави асцеденти и богове, но авторът не се спира само на тях. Ставаме свидетели на зараждането на стари, древни богове и сили, които не вещаят нищо добро.
— Не е ли Искар Джарак достоен водач?
— Достоен е — отвърна ѝ хор от груби гласове.
— И какво ни каза той, преди да ни прати тук?
А тринайсет джагътски гласа отвърнаха:
— „Представете си, че са Т’лан Имасс.“
Общо взето, всички са се запътили на изток към Коланси през пустите земи.
Какво ли ще намерят там? Колко ли кръв ще се пролее? Коя армия ще победи? Разбира се, няма да намериш отговор на всички тези въпроси — но на някои от тях. И, разбира се, отговорите на някои ще те втрещят.
Моето мнение
Мисля, че доста често го казвам, но Стивън Ериксън е ВЕЛИК, и в „Прах от мечти” го доказва за пореден път. Книгата е част от завършека на поредицата Малазанската книга на мъртвите, заедно с последната — десета — книга „Сакатият бог”. На Ериксън не са му стигнали 1024 страници, за да завърши поредицата. Ето защо и тази книга няма пролог — а за читателите, които са стигнали до Сказание девето, не е изненада, че няма как да завърши в една книга от 1024 страници.
„Прах от мечти” ми разби мечтите — наистина. Авторът успя да нагнети толкова много напрежение в мен, че последните две вечери стисках книгата от напрежение. Толкова добре се справя с обратите, че, както обикновено, не успях да предвидя нищо. Колкото и да си мислиш, че два народа или раси са заклети врагове, Ериксън може така да извърти сюжета, че да стоиш и да гледаш в точка, без да можеш да вземеш решение.
И за да нагнетя и аз малко напрежение, ще споделя един цитат от самия край на книгата, който ме накара веднага да отворя следващата:
— Готова съм да освободя кучката. Възлюбени мой сине, време ли е да сложим край на света?
Той извърна лице и затвори очи. А после отвърна:
— Защо не?
С две думи — книгата е напълно достойна за поредицата и със сигурност ще пропуснеш много вълнения и емоции, ако не я прочетеш.
Ако ти е интересна поредицата в Reading Trolls ще откриеш ръководство за Света на Малазан.
Ревю by СИД
Във война губи всеки. Тази жестока истина може да се види в очите на всеки войник във всеки свят… Последната велика армия на Малазанската империя е решена да даде последен дързък отпор в името на изкуплението.
Но може ли подвизите да са героични, когато няма кой да свидетелства за тях? И може ли нещо, което не е видяно, завинаги да промени света? Съдбите никога не са прости, истините никога не са еднозначни, но едно е сигурно: времето не е на ничия страна.
Защото Драконовата колода е разгадана, развихрена е страховита сила, непонятна и неустоима за никого…
