Книга: „Утрешният ден“
- Автор: Мелиса да Коста
- Поредица: Няма
- Издателство: Колибри
- Преводач: Росица Ташева
- Издадена на български: 2025 година
- Брой страници: 296
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
Никой не знае какво му готви утрешният ден и колкото и пъти да сме чували живей днес, бъди благодарен, радвай се на всеки миг, защото в живота понякога се случват кофти събития, които идват за едно вдишване време, все забравяме. Повличаме се по ежедневието, по рутините, защото ни е дадено. Защото това е на дневен ред. Понякога щастието ни намира или ние него в човек, хоби, призвание, природа, а дори и книга. Ако сме успели да се издигнем духовно дори го правим състояние. Друг път, ни поставя изпитание след, което дълго време си мислим, че няма път нагоре повече. Няма светлина, няма радост.
Книгата на Мелиса да Коста е тук да ти каже, че има. Дори след ужасяваща скръб и непрогледен мрак, има още смисъл. За скромните и леки няма и 300 страници, успява да те прегази с тежкотоварен влак и после някак да те носи по кроткото течение, а накрая да те извади, изтръска и тикне в живота отново.
Моето мнение за “Утрешният ден”
Когато дойде моментът за втората ми среща с Мелиса, знаех че пак ще има болка, но и надежда. Миналата година “Цялата небесна синева” ми стана любима история. “Утрешният ден” може би няма да спечели тази титла, но не защото е лоша, а защото стартира с лоши събития. Това, което съм харесала обаче в стилът на авторката и философията ѝ за живота е отново тук, тъй че аз продължавам да ѝ симпатизирам страшно много и бих прочела всичко, което пише.
Сюжет
“Утрешният ден” сблъсква персонажите си с най-страшните за човек събития. После им показва път напред. Дали ще е утеха в природата и нейната красота, спокойствие и наслада в самотата или уют в компанията на други, намира начин. В същото време няма тежки философски моменти и сложни душевни терзания, а прости човешки чувства и мисли близки и познати за всички.
Още в началото на книгата, главната героиня Аманда преживява нещо ужасно. Най-ужасното. Нещо, което всички гледаме като част от статистиката или черната хроника в новините и не обръщаме внимание. Трудно някой би разбрал болката на човек преминаващ през това. Отстрани всеки би казал колко жалко. Ако му се случи – каква несправедливост. Не търсете справедливост. Каквото се случва просто се случва. Но щом човек е жив смисъл се намира дори в най-простите неща. Като да засадиш градина…
*Екземпляр предоставен от издателството за ревю.
Аманда е изгубила съпруга си и детето, което очаква. Изолирана в една уединена къща в провинцията, тя живее на спуснати капаци и без връзка с околния свят, неспособна да преодолее мъката си от сполетялото я нещастие. Там попада на календарите и бележниците, в които бившата собственичка е споделяла опита си в градинарството. Аманда се зачита и решава отново да вдъхне живот на изоставената градина. С течение на времето тя влиза в контакт с цветята, зеленчуците, дърветата, със земята, от която черпи силата, необходима ѝ, за да се върне самата тя към живота и да отправи поглед към утрешния ден.
„Утрешният ден“ не е трагичен роман, не е и роман от типа feel good, а е творба, изпълнена с емоция и надежда, химн на животворната природа, на силата, която може би се крие у всекиго от нас.
