Задължителна литература за лятото: пълен списък по класове (1–12 клас)

Какво е всъщност „задължителната литература за лятото“?

Преди да прескочиш към списъците, има нещо важно, което трябва да имаш предвид и, което повечето сайтове не отбелязват: няма единен национален списък, утвърден от МОН, който всяко дете в България трябва да прочете през лятото. Министерството на образованието и науката определя учебната програма по БЕЛ, тоест кои произведения ще се изучават в клас през новата учебна година. Но кои и колко от тях да зададе за лятно четене, това е преценка на всеки учител поотделно.

Тъй като за някои класове всеки преподавател сам определя кои книги да даде на учениците си, в твоя списък може да има някои разлики с нашия.

Във всеки клас в края на учебника по литература има препоръчителен списък с произведения, с които учениците ще се срещнат през следващата учебна година. Не е задължително всичко да бъде прочетено точно през лятото, може да се чете и по време на учебните месеци. Конкретният списък за вашето дете идва от неговия учител, тази страница дава ориентировъчен обхват.

Второ важно уточнение: за учениците в прогимназиален и гимназиален етап (5–12 клас) голяма част от произведенията ще се появят на НВО след 7. клас и на ДЗИ след 12. клас. Четенето им през лятото не е наказание — то е инвестиция, която спестява стрес по-късно.

• 1. клас
• 2. клас
• 3. клас
• 4. клас
• 5. клас
• 6. клас
• 7. клас
• 8. клас
• 9. клас
• 10. клас
• 11. клас
• 12. клас

Ето пълният ориентировъчен списък по класове:

Задължителна литература за 1. клас

Първокласниците тепърва се срещат с буквите и с вълшебството на разказаните истории. Списъкът за 1. клас е изграден изцяло от приказки — народни и авторски, национални и световни — защото приказката е първият и най-естествен мост между детето и книгата. Кратките истории, гатанките и басните развиват въображението, усещане за ритъм на езика и любов към четенето, преди то да се е превърнало в задължение.

• Български народни приказки
• Гатанки (по избор)
• Басни (по избор)
• Ран Босилек – приказки
• Георги Райчев – приказки
• Вилхелм и Якоб Грим (Братя Грим) – Приказки
• Джани Родари – сборникът с приказки „Приказки по телефона“
• Доналд Бисет – сборникът с приказки „Небивалици“
• Астрид Линдгрен – „Пипи Дългото чорапче“

Задължителна литература за 2. клас

Втори клас разширява хоризонта значително. Към народните приказки и басните се добавят класически световни романи за деца — Пинокио, Алиса, Том Сойер, Книга за джунглата и Мечо Пух. Целта е ученикът да открие, че четенето може да бъде и приключение, и смях, и вълнение. Посочената литература е разнообразна от български и чуждестранни автори и изгражда първата интуиция за различни гласове и стилове.

• Ангел Каралийчев – приказки и разкази
• Емилиян Станев – приказки и разкази
• Езоп – басни
• Лафонтен – басни
• Асен Разцветников – стихотворения
• Ран Босилек – „Патиланско царство“
• Борис Априлов – „Приключенията на Лиско“
• Валери Петров – „Пет приказки“
• Алън Милн – „Мечо Пух“
• Вилхелм и Якоб Грим – Приказки
• Карло Колоди – „Приключенията на Пинокио“
• Джани Родари – „Приключенията на Лукчо“
• Астрид Линдгрен – „Карлсон, който живее на покрива“
• Ръдиард Киплинг – „Книга за джунглата“
• Луис Карол – „Алиса в страната на чудесата“
• Марк Твен – „Приключенията на Том Сойер“

Задължителна литература 3. клас

Трети клас е повратна точка. Появяват се първите по-дълги романи и ученикът е поканен да проследи герой в продължение на цяла книга, не само в кратка приказка. Емил от Льонеберя, Мери Попинз и Барон Мюнхаузен са фигури, около които се гради усещането, че литературата е едновременно смешна, мъдра и изненадваща. Присъстват и приказките на Грим и Андерсен като класическа световна рамка, и Иван Вазов, което е и първото докосване до националната класика.

• Ангел Каралийчев – български народни приказки
• Николай Райнов – приказки
• Светослав Минков – приказки
• Емилиян Станев – приказки и разкази (вкл. „През води и гори“)
• Петко Славейков – стихотворения
• Иван Вазов – разказът „Апостолът в премеждие“
• Елин Пелин – „Ян Бибиян“
• Валери Петров – „Меко казано“
• Георги Данаилов – „Деца играят вън“
• Ханс Кр. Андерсен – Приказки
• Вилхелм и Якоб Грим – Приказки
• Рудолф Ерих Распе – „Веселите приключения на барон Мюнхаузен“
• Ерих Кестнер – „Хвърчащата класна стая“
• Астрид Линдгрен – „Емил от Льонеберя“
• Памела Травърз – „Мери Попинз“

Задължителна литература за 4. клас

Четвърти клас се потапя дълбоко в българската народна традиция. Приказки, предания, легенди, народни песни и митология. Списъкът е насочен към изграждане на усещане за корени, за общност и за историческата памет на народа. Николай Кун с „Старогръцки легенди и митове“ и Даниел Дефо с „Робинзон Крузо“ допълват картината с два различни погледа към света.

• Български народни приказки
• Български предания и легенди
• Български народни песни
• Приказки на народите
• Елин Пелин – приказки
• Николай Райнов – „Български вълшебни приказки“
• Лозинка Йорданова – „Българска народна митология“
• Ангел Каралийчев – „Приказен свят“
• Георги Райчев – „Чудното огледало“
• Сава Попов – „Хитър Петър“
• Ерих Кестнер – приказки
• Николай Кун – „Старогръцки легенди и митове“
• Даниел Дефо – „Приключенията на Робинзон Крузо“

Задължителна литература за 5. клас

Пети клас е годината на митовете: древногръцки, библейски и български. Ученикът вижда как различни цивилизации са отговаряли на едни и същи въпроси: как е започнал светът, кой го е сътворил, какво е героизмът. Рик Риърдън с „Похитителят на мълнии“ се появява в списъка като мост между древния мит и съвременното приключение.

• Древногръцки мит за произхода на боговете
• Библейски разказ за началото на света — откъс от „Битие“
• „Български митове и легенди“: „Господ и дяволът правят света“
• „Български народни приказки“: „Тримата братя и златната ябълка“
• „Български народни приказки“: „Златното момиче“
• „Български народни приказки“: „Троица братя града градяха“
• Христо Ботев – стихотворението „Хайдути“
• „52 легенди и митове“: „Легенда за рома“
• „Ромски, турски, арменски, еврейски приказки“: „Главатарят, който искаше да плени месечината“
• Шарл Перо – „Котаракът в чизми“
• Ханс Кр. Андерсен – „Грозното патенце“
• Рик Риърдън – „Похитителят на мълнии“

Задължителна литература за 6. клас

Шести клас поставя ученика пред изпитанието на по-сериозна проза. „Под игото“ на Иван Вазов влиза в списъка за пръв път и с него идва усещането за историческа отговорност към четенето. Редом с него, „Малкият принц“ на Сент-Екзюпери предлага съвсем различен прочит на света: философски, нежен и вечнозелен. Стихотворението „Художник“ на Веселин Ханчев добавя лирична нотка за красотата на творчеството.

• Л. Каравелов – „Хубава си, моя горо“
• Иван Вазов – „Отечество любезно, как хубаво си ти“ и стихосбирката „Поля и гори“
• Иван Вазов – „Под игото“
• Джералд Даръл – „Моето семейство и други животни“
• Елин Пелин – „Косачи“
• Веселин Ханчев – „Художник“
• Марк Твен – „Принцът и просякът“
• Христо Смирненски – „Братчетата на Гаврош“
• Йордан Йовков – „Серафим“
• Бранислав Нушич – „Автобиография“
• Антоан дьо Сент-Екзюпери – „Малкият принц“

Задължителна литература за 7. клас

Седми клас е годината на Христо Ботев, Иван Вазов и Алеко Константинов, трите стълба на Българското възраждане и неговия отзвук в литературата. „На прощаване“, „Немили-недраги“ и „Бай Ганьо“ не са просто учебна програма, те са огледало на национален характер. Яворов влиза с „Заточеници“ и отваря темата за самотата и копнежа. Тези произведения са пряко свързани с НВО по БЕЛ след 7. клас.

• Добри Чинтулов – „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене“
• Христо Ботев – „На прощаване“
• Иван Вазов – „Немили-недраги“, „Една българка“, „Опълченците на Шипка“, „Българският език“
• Алеко Константинов – „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо“
• Пенчо П. Славейков – „Неразделни“
• Пейо Яворов – „Заточеници“
• Елин Пелин – „По жътва“
• Йордан Йовков – „По жицата“

Задължителна литература за 8. клас

Осми клас се завръща към корените на европейската цивилизация. Омир, Сафо, Софокъл, Библията. Без тези текстове не се разбира нито Шекспир, нито Сервантес, нито нито един от авторите, четени в горните класове. Важно уточнение за 8. клас: учителите масово добавят и старогръцките митове за Прометей, Едип и Троянския цикъл като въвеждащ контекст преди самата „Илиада“.

• Старогръцка митология: митът за Прометей, митът за Едип, Троянски митологичен цикъл
• Омир – „Илиада“ (препоръчително: пълен преразказ + задължително: I, VI, XXII, XXIV песен)
• Сафо – „Любов“
• Софокъл – „Антигона“
• Библията (Стар завет: грехопадението, Каин и Авел; Нов завет: Евангелие на Матей и Йоан)
• „Пространно житие на Константин – Кирил“
• Константин Преславски – „Азбучна молитва“
• Черноризец Храбър – „За буквите“
• Джовани Бокачо – „Декамерон“ (Притчата за трите пръстена)
• Мигел де Сервантес – „Дон Кихот“ (I и VIII глава)
• Уилям Шекспир – „Хамлет“ и сонети (Сонет 91 и Сонет 130)

Задължителна литература за 9. клас

Девети клас е година на задълбоченото, аналитично четене. Ботев се появява в пълна сила с елегии, балади и стихотворения, които поставят въпроси за жертвата, свободата и смъртта. Редом с него европейският реализъм влиза с Балзак, Флобер и Пушкин с три различни погледа към обществото, любовта и съдбата на индивида. Паисий Хилендарски с „История славянобългарска“ затваря дъгата между корените и съвремието.

• Христо Ботев – „Майце си“, „Моята молитва“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“, „Странник“
• Паисий Хилендарски – „История славянобългарска“
• Петко Р. Славейков – „Изворът на белоногата“
• Джонатан Суифт – „Пътешествията на Гъливер“ (I глава от I и II част)
• Джордж Байрон – „Дон Жуан“
• Александър С. Пушкин – „Евгений Онегин“ (III и VIII глава)
• Оноре дьо Балзак – „Дядо Горио“
• Гюстав Флобер – „Мадам Бовари“ (VII глава от I част)
• Шарл Бодлер – „Сплин“
• Пол Верлен – „Есенна песен“

Задължителна литература за 10. клас

Десети клас е може би най-силния списък от цялата програма. Тук присъстват едновременно Вазовата „Епопея на забравените“, Гео Милев с „Септември“, Никола Вапцаров, Димитър Димов и Йордан Радичков с пет различни епохи и пет различни начина да се каже „България“. Препоръчително е лятото да се ползва за навлизане в поне три от по-обемните творби преди учебния срок.

• Иван Вазов – „Епопея на забравените“, одата „Левски“, „Под игото“ (глави „Гост“, „Новата молитва на Марка“, „Пиянството на един народ“)
• Алеко Константинов – „Бай Ганьо се върна от Европа“
• Пенчо П. Славейков – философската поема „Cis moll“
• Пейо Яворов – „Арменци“, „Две хубави очи“, „В часа на синята мъгла“
• Димчо Дебелянов – „Да се завърнеш…“
• Елин Пелин – „Гераците“
• Гео Милев – „Септември“
• Христо Смирненски – „Зимни вечери“
• Атанас Далчев – „Повест“
• Йордан Йовков – „Албена“ и „Индже“
• Никола Вапцаров – „Писмо“ / „Ти помниш ли…“
• Димитър Димов – „Тютюн“ (I и XVI глава от I част)
• Николай Хайтов – „Дърво без корен“
• Йордан Радичков – „Нежната спирала“

Задължителна литература за 11. клас

Единадесети клас задълбочава работата с автори, срещани в предишни години, но вече на ниво цели романи и по-сложни тематични пластове. „Железният светилник“ на Димитър Талев е монументален разказ за македонската съдба и семейната памет. „Балкански синдром“ на Стратиев внася театралния поглед към абсурда на ежедневието. Вапцаров с „История“ и Ботев с „Борба“ затварят кръга на националната лирика.

• Димитър Талев – „Железният светилник“
• Алеко Константинов – „Бай Ганьо“; „Бай Ганьо журналист“
• Станислав Стратиев – „Балкански синдром“
• Иван Вазов – одата „Паисий“, „Новото гробище над Сливница“, „При Рилския манастир“
• Никола Вапцаров – „История“
• Йордан Радичков – „Ноев ковчег“
• Христо Ботев – „Борба“ и „До моето първо либе“
• Елин Пелин – „Андрешко“
• Христо Смирненски – „Приказка за стълбата“
• Емилиян Станев – „Крадецът на праскови“
• Пейо Яворов – „Градушка“
• П. П. Славейков – „Спи езерото“

Задължителна литература за 12. клас

Дванадесети клас завършва задължителната програма с четири стихотворения, избрани не за обем, а за дълбочина. Дебелянов, Фотев, Дубарова и Елин Пелин с четири различни гласа за красотата, паметта, младостта и смъртта. Последната година в училище не изисква дълъг списък, а истинско четене. Тези текстове заслужават да бъдат четени бавно, на глас, повече от веднъж. Те ще се появят на ДЗИ по БЕЛ в съвкупност с всичко изучено от 8. до 12. клас.

• Димчо Дебелянов – „Аз искам да те помня все така“
• Христо Фотев – „Колко си хубава!“
• Петя Дубарова – „Посвещение“
• Елин Пелин – „Спасова могила“

Как да подходим към задължителната литература за лятото?

Задължителната литература за лятото не трябва да се чете на един дъх и не трябва да се чете само за да се отчете. Най-добрият подход е прост: изберете две или три заглавия, които звучат интересно, и започнете с тях. Ако книгата ви хареса, четете я докрай с удоволствие. Ако не, прочетете я така, че да разбирате основното, и продължете нататък. Четенето с любопитство винаги дава повече от четенето с тревога.

Важно практическо правило: не разчитайте само на този списък. Конкретните произведения и глави, зададени от вашия учител, може да се различават. Проверете в дневника, във Viber групата на класа или директно при учителя, особено за класовете от 5. нагоре, където програмата е по-специфична.