Книга: Войната на две кралици
- Поредица: Книга #4 от Кръв и пепел
- Автор: Дженифър Арментраут
- Издателство: Егмонт Анишър
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 768
- Издадена на български: 2022 година
- Преводач Цветелина Тенекеджиева
- Книгата е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
Войната на две кралици
Силен край на книга 3 и стабилно начало на последната книга…
Краят, който Арментраут ни спретна в “Корона от позлатени кости” беше обещаващ и ме остави с впечатлението, че още не съм видяла всичко от авторката. “Войната на две кралици” започна добре. Кастийл отново попадна в ръцете на Кървавата корона и всички кошмари, които е преживял първия път се завръщат с нова сила. Мрак, мизерия, мъчения и непрестанна агония от раздялата с Попи.
За главната героиня нещата също не са розови. Тя трябва да засили позициите си сред подчинените си и да излезе от образа на Девицата, който всички свързват с врага. Попи отчаяно се опитва да открие начин да спаси сроденото си сърце и да отмъсти на майка си.
Всичко хубаво дотук
Историята беше добре докато Кастийл беше пленник. Имаше прилична доза напрежение и сюжетът имаше посока. И всичко приключи с решението на Попи да го спаси. Следват безкрайни еротични епизоди, които еволюират до нови граници, отвъд моята търпимост. Сякаш еротиката в предните книги изобщо я нямаше, та Арментраут е решила да си се насладят по всички възможни начини…
Харесвах образа на големият лош вълк Киеран, но не мисля, че вече изпитвам топли чувства към, който и да е герой от поредицата.
За мен историята на Попи в един момент се изчерпа. Арментраут е писател със страхотно въображение, но е избрала да запълни страниците с меко казано “пълнеж”. Говорим за книга около 800 страници, в която се появяват братя, сестри, богове и всевъзможни персонажи, които авторката няма време да изгради, а да не говорим, че не е подготвила почвата за такива обрати.
Бих определила книгата като една голяма каша
В началото наистина намерих логика в сюжета, но това бързо се промени. Останах с усещане за книгата като за една голяма каша от идеи. Арментраут просто е искала да наблъска всичко, което ѝ е хрумнало на едно място. И колкото и да ми се иска да добавя нещо положително за “Войната на две кралици” просто не намирам такова.
Четенето беше абсолютна агония, дори мазохизъм. Исках да я метна в огъня и да забравя, че някога ми е хрумнала идеята да започна тази поредица. Последните 200 страници прочетох по диагонал. Не изпитвах никаква наслада от четенето и горещо се моля да я забравя.
Оценката, която дадох на “Войната на две кралици” е една звезда и ѝ е много. Рядко се изказвам и оценявам книга толкова негативно, но книга 4 от “Кръв и пепел” удари дъното на оценките ми за 2023г.
От отчаянието на златни корони...
Кастийл Да’Ниър знае твърде добре, че никой не е по-жесток и пресметлив от Кървавата кралица. Но никой, дори той самият, не може да си представи какво крие тя. Това, което е направила, е почти немислимо.
Родена от простосмъртна плът…Нищо няма да спре Попи да освободи своя крал и да унищожи всичко, което Кървавата корона представлява. Със силата на пазителите на Древния бог на живота и подкрепата на вълчаците, тя ще трябва да убеди атлантийските генерали да започнат война по нейния начин – този път не може да има отстъпление. Това е последната надежда за бъдеще, в което двете кралства ще живеят в мир.
Велика древна сила се въздига…
Заедно Попи и Кастийл трябва да прегърнат старите и нови традиции, за да опазят близките си и онези, които не могат сами да се защитят. Но войната е само началото. Древни сили са разбудени, готови да отприщят невиждан ужас, започнал преди хилядолетия. За да сложи край на започнатото от Кървавата кралица, Попи трябва да се превърне в онова, което пророчеството ѝ е предсказало – в онова, от което се страхува най-много.
Като Предвестник на смърт и унищожение.
Ревю на “Кралство на плът и огън”
