11 август 2023 г. Кенет Уайт завършва своя земен път.
11 август 2025г. се ражда моя интерес към заветът на Кенет Уайт – геопоетиката.
Това странно чувство на интерес от моя страна се появи на една необичайна литературна вечер в Регионалната библиотека „Пенчо Славейков” в компанията на художника Веселин Чакъров, поета Красимир Симеонов и чаровната Анна-Мария Попова, чийто умения като модератор винаги са ме впечатлявали.
Големият шотландско-френски поет и визионер е починал мирно на 87-годишна възраст през нощта на 11 август 2023 г. в Гвенвед, къщата, където живееше със съпругата си Мари-Клод от четиридесет години в Кот д’Армор, Бретан. Но това което неминуемо прави впечатление е неговото духовно завещание. Кенет Уайт е оставил голямо наследство, огромно наследство, откривайки нови културни хоризонти и създавайки гениалната концепция за геопоетика. Точно тази концепция ни представиха и участниците в срещата. И под „представиха“ имам предвид тяхната така лична представа за това, което е геопоетиката. Защото геопоетиката не може да се изкаже или изрази, тя може да се почувства, да се преживее, да се пропътува. И точно техният плам и сантимент ме заинтригуваха толкова много.
Кенет Уайт е шотландец по рождение и французин по избор. Роден е в Глазгоу на 28 април 1936 г., където завършва ранното си образование, а през 1959 г. се премества в Парижкия университет, където учи литература и философия. Оттогава той превръща Франция в свое физическо и интелектуално пространство.
Той е автор на идеята за геопоетика – начин за възприемане на природния свят, от който сме част, и творческото му изразяване с цел радикално културно обновление. Геопоетиката започва първо като протест срещу съвременната западна цивилизация, а след това се насочва към глобализираната съвременна човешка цивилизация като цяло.
Геопоетиката е преди всичко нов и различен прочит на западната традиция, която според Уайт е следвала един път – „западната магистрала“, която затваря мисленето на човека, затваря вътрешната му енергия и е причина за съвременното му затруднение и „изгубеност“.
Чрез своите физически и интелектуални пътувания и трудове Уайт е изградил интелектуален съюз между различни езици, култури и философии на живота. Кенет е бил критичен към всичко, което може да окове човешката свобода, било то идеологическо, философско или метафизично. За него, макар и да не го е изразил така ясно, Изтокът и Западът не само се срещат; те изначално са едно цяло; и са предопределени да бъдат едно цяло; опасностите, пред които са изправени сега, са в общи линии едни и същи и те имат една и съща почва (Земята), на която да ги посрещнат заедно, геопоетично, геополитически.
След като основава Международния институт по геопоетика във Франция през 1989 г., следват групи по геопоетика в различни части на Европа, Северна и Южна Америка, Тихия океан и в Шотландия. Като лектор Уайт е имал способността да докосва умовете и сърцата с дълбочина, която кара света да оживее по начин, който го отличава от другите учени. Така е успял да докосне чрез своята сърцатост и земност и нашите родни творци:
Веселин Чакъров се е познавал лично със самия Кенет Уайт и дори в изложбата имаше изложени лични писма от кореспонденцията им. Двамата съвместно са работели по глафична новела, проект който към момента е замразен, поради затруднения с авторовите права след смъртта на самия Уайт. Но все пак ние успяхме на живо да се докоснем до част от проекта, под формата на изложбени панели.
Поетът Красимир Симеонов ще представи новата си книга, вдъхновена от Кенет Уайт, на 13 август в салона на Радио Варна.
Същевременно в литературно отношение ние сме адски късметлии, защото макар и много, много стари, имаме издадени цели 8 книги от Кенет Уайт. С това не могат да се похвалят дори в родната му страна. У нас авторът е най-известен с книги като „Спокоен апокалипсис”, „Големият бряг”, „Бреговете на мълчанието”, преведени от Николай Кънчев – поет и утвърден преводач на поезия на български език.
Към момента книгите на Кенет Уайт можете да заемете от библиотеката или да се сдобиете с тях евтино от антикварна книжарница. Аз със сигурност ще опитам творчеството му след такава вдъхновяваща вечер.
А за самата философия на геопоетиката можете да посетите официалният сайт на института.
Геопоетиката култивира отворена същност за отворен свят и вдъхновяваща Земя. Тя е онази естествена нагласа, която използва езика, систематичното мислене и научното познание (познание за човешкия род, Земята и космоса като цяло), за да изгради един отворен и хармоничен свят. И аз си пожелавам следващият клон по геопоетика да бъде отворен във Варна.
