“Мастилено сърце” грабва вниманието още с красивата си корица, която сама по себе си обещава вълшебство. Тя е от онези книги, в които героите оживяват и магията е във всеки ред. Отлично начало за всеки, който иска да опита фентъзи жанра. В историята ще откриеш магия, злодеи и вълнуващо приключение.
Книга: Мастилено сърце
- Поредица: Мастилен свят
- Автор: Корнелия Функе
- Издание: Твърда корица
- Брой страници: 380
- Издадена: 2023
- Преводач Яна Кожухарова
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
“Има книги, които трябва да се вкусват предпазливо, други могат да бъдат погълнати, но рядко се случва някои да бъдат сдъвкани и смлени напълно.”
Сюжет на Мастилено Сърце
Дванадесетгодишната Меги живее с баща си Мо, който си изкарва прехраната с поправка на книги. Една нощ те са посетени от човек на име Прашнопръстия, който нарича Мо „Вълшебноезични“. Той ги предупреждава, че идва опасност и трябва да скрият предмет, който Каприкорн отчаяно иска. Този мистериозен непознат подтиква Мо и Меги да избягат от малката си ферма и да отидат в имението на пралелята на Меги Елинор. Те споделят, че бягат от Каприкорн, който отчаяно желае книга, която Мо крие. Той не иска да въвлича дъщеря си в историята, но това става неизбежно, когато една вечер служителите на всяващият ужас злодей откриват и ги отвеждат в тайната му квартира.
Малко повече…
Историята притежава всички характерни черти на приказките“добро срещу зло”. Каприкорн е перфектният злодей, заобиколен от всяващи страх приближени. Харесва ми как Фулке ги е изградила като образи и им е придала истинност. Малките детайли около миналото и дори детството им, които можем да определим като причина за това, което са сега. Всеки детайл си е на мястото.
“Важна е само силата – това беше урокът, който бащата втълпи на момчето си. По-силният налага правилата, само и единствено по-силният, затова се погрижи това да си ти”
Забелязах как авторката противопоставя “четящите” и “неграмотните”. Всички нейни герои, които обичат книгите са с положителни качества. Те са състрадателни и добросърдечни, докато героите, които са на страната на Каприкорн са предимно главорези неспособни да прочетат и ред.
За книгите и четенето с любов
Самата история е фокусирана върху книга, Любовта към четенето и страстта от колекционирането на истории. Дори да не харесаш самия сюжет, то няма как да не почувстваш близост с героите на Функе. Те са онези любители на книгите, които никога не прегъват страници, пазят корицата и могат да препрочетат историята милион пъти. Те са тези, които откриват свое убежище и щастие сред страниците изписани с мастило. Но това са само добрите…
Ако някога си си мечтал да попаднеш в света на любимата си книга, ето ти книга, която ще те накара да помислиш втори път. Героите злодеи са от типа, който дори автора не би желал да срещне на живо. Баста ми е любимец от злодеите. Много запомнящ се образ.
Много силно се усеща вниманието, което авторката е отредила на силата на книгите. Радостта от четенето и как то може наистина да съживи един герой и да те отведе в един различен свят. Това е книга за книголюбители.
Намирам за много интересно и оригинално начина, по който Функе акцентира върху отговорността, която носят авторите. Силата на всичко, което пишат и влиянието, което има то върху света. Авторката насочва вниманието на читателя върху уменията на писателите.
“Писателят може да бъде три неща: разказвач на истории, учител или магьосник… но надделява магьосникът, вълшебникът”
Това, че всяка глава започва с цитат от класическа книга е едно от любимите ми неща в “Мастилено сърце”.
Кое не ми хареса…
И ето тук съвсем накрая ще спомена кое всъщност не ми хареса в книгата. То няма абсолютно нищо общо със самата книга и сюжета, но не мога да не го спомена. Текстът е дребен и затруднява четенето. Мисля, че щях да завърша историята доста по-бързо, ако не беше затруднението ми с шрифта.
И все пак нека това не те спира да дадеш шанс на “Мастилено сърце”. Според мен книгата е много подходяща за младите читатели след 10-12 годишна възраст, които си търсят с какво да продължат след “Хари Потър” и “Пърси Джаксън”
*Екземпляр предоставен от издателството за ревю.
През една бурна нощ Мо – бащата на дванайсетгодишната Меги, приема тайнствен посетител. На следващата сутрин двамата презглава напускат усамотения си дом, за да потърсят закрила в огромната, претъпкана с книги къща на леля Елинор. Но за преследвачите им няма прегради. Мо изчезва, а Меги се впуска да го спасява от мрачната бездна на един паралелен свят, който ще й разкрие страшни тайни. Защо новите й злокобни познати наричат баща й Вълшебноезичния? За какво се разказва в томчето със светлозелена подвързия, което Мо пази като очите си? Кои са непознатите с тайнствени имена – Прашнопръстия, Каприкорн, Плосконосия? Каква е истината за изчезването на майка й, за която Мо почти никога не говори?
