Здравейте, четящи другарчета. Като едни запалени книжни любители няма как да не сме се запитали коя всъщност е най-старата книга на света. Ето няколко любопитни факта, които няма да Ви отнемат много време за четене, но пък трябва да знаем.
Най-старата книга в света се съхранява в НИМ
В Националния исторически музей на България се съхранява книга, състояща се от шест страници, покрити с 24-каратово злато, изписани с етруска писменост – една от малкото писмени системи, които учените все още не са успели да разшифроват. Тя съдържа илюстрации на конник, русалка, арфа и войници. Репортаж от изложбата.
Според докладите, книгата, изложена през 2003 г., е оценена на около 2500 години. Намерена е по поречието на река Струма в Югозападна България в стара гробница и е дарена на музея от откривателя, който остава анонимен. Възрастта и автентичността ѝ са потвърдени от двама независими учени, чиито имена също остават неизвестни.
Тази книга често се посочва като най-старата книга в света, защото е най-старата, съдържаща няколко страници, за която знаем. Има открити по-стари страници, но те не са свързани в книга.
Въпросът коя е най-старата книга в света вероятно никога няма да получи отговор. Първо, съществува въпросът какво точно представлява книгата. Книгите са хлъзгави артефакти. Помислете за любимия си роман. Той има физическо присъствие, специфична форма и вид, които се побират на рафта и изискват почистване от прах.
Тя има и нефизическа форма – самата история, какво означава за вас и какви спомени и удоволствия предизвиква. И така, дали книгата е просто физическо присъствие, или съдържанието е по-важно от формата? Или и двете играят важна роля? Направете още една крачка напред и се запитайте какво би станало, ако любимата Ви книга не беше отпечатана, а написана на ръка, щеше ли тя все още да е книга? Ами ако я четете на електронно устройство?
Най-старата отпечатана книга.
Ако печатът определяше какво е книга, тогава най-старата книга щеше да бъде Библията на Гутенберг, отпечатана около 1450 г. Разбира се, тя е била отпечатана с подвижни букви. Стотици години преди Гутенберг китайските култури са отпечатвали страници с подобни на книги структури с помощта на издълбани дървени плочи и прости преси.
Сега вземете египетските фараони. Техните писари са създавали песни и молитви за тях преди близо 3000 години, но те са били на папирусови свитъци, които могат да се считат за книга, макар и само с една много дълга страница.
„Това са въпроси, с които учените все още се борят“, казва Лоран Фери, куратор на редки книги и ръкописи в университета „Корнел“, в интервю от 2010 г. „За мен книгата се определя от това, че е подвързана и поддържа определен мироглед.“
Според това определение колекцията от глинени плочки, поддържана от Корнел – също най-голямата колекция в света – не би се считала за най-старите книги в света. Те не са подвързани, а повечето от тях представляват правни процедури или финансови отчети и не поддържат мироглед.
Имайки предвид собствената си дефиниция, Фери заяви, че залогът му за най-старите книги в света би бил „Илиада“ на Омир и „Епос за Гилгамеш“. Наистина, версията на приказката за Гилгамеш, написана на глинени плочки, която се съхранява в Британския музей, датира от около VII в. пр. н. е. Плочките обаче не са подвързани, така че технически не са книга, но се доближават до нея, особено в смисъл, че предлагат определен възглед за света. В действителност обаче не знаем кога са започнали разказите и как са се развили.
„Това е още една ситуация, която трябва да се разгледа“, казва Фери. „Тези (две истории) са продукт на много дълга устна традиция. Знаем приблизително кога е фиксиран текстът, но историите са съществували преди физическата книга“.
Някои хора смятат, че Библията е най-старата книга в света.
И така въпросите се обръщат. Някои хора смятат, че Библията е написана малко след сътворението на света, което я прави най-старата книга. Библейските учени обаче знаят, че книгите, съставляващи Библията, са писани в продължение на много векове и че много от историите, включени в нея, са записани векове след като са се случили събитията, които са записани в тях.
Включването на религията или на светогледа в този въпрос води до още повече обрати. Твърди се, че „И Дзин“, книгата, която е в основата на даоистката философия, е написана от Лао-дзъ преди повече от 2000 години. Съществуват и фараонски текстове с подобен произход. Вероятно има и други по-неизвестни религии, които твърдят, че имат пръст във векове по-далеч в миналото и че техните по-нови издания са просто съвременни проявления на древни текстове.
За Фери търсенето на най-старата книга в света е точно това – търсене.
„Ако намерите най-старата книга, ще намерите най-старата истина, най-старото откровение“, казва той. „Това е откровение на оригинални неща; това е, което хората винаги търсят. Затова отново и отново си задаваме въпроса: „Коя е най-старата?“
И така, въпросът коя е най-старата книга в света вероятно никога няма да получи окончателен отговор и това може би не е лошо. Изглежда, че простото задаване на въпроса води до прозрение, било то от археологическа или философска гледна точка. И се насочва към крайния смисъл на книгите (независимо дали са на глинени плочки или онлайн), обобщен от Фери: „Без книгите нямаше да сме хора“.
