Книга: Бъдещи Истории Том 1
- Автор: Робърт Хайнлайн
- Издателство: Протон
- Корица: мека
- Страници: 452
- Издадена на български: 2024 година
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
Носител на четири награди „Хюго“, на три „Ретро Хюго“ и обявен за един от „Голямата тройка“ (Хайнлайн, Азимов, Кларк), Робърт Хайнлайн е един от първите автори, да не кажа първият в жанра научна – фантастика. Разказите му биват публикувани още в началото на 40-те. Всъщност е и първият класик в този жанр, с който аз се сблъсквам (да, „Фондация“-та още чака), ако не броим известният също Франк Хърбърт.
Първият му публикуван разказ е „Линията на живота“ („Life-Line“).
Това е първият разказ, с който започва и моето пътешествие в творчеството на Хайнлайн, с томът „Бъдещи истории“ издаден от издателство „Протон“. Още с тази начална история ще усетите „заигравката“, която прави той с някои социални, икономически и политически проблеми: – Изобретател предизвиква същински скандал, обявявайки откритието си, машина изчисляваща (предсказваща) с абсолютна точност продължителността на човешкия живот. „Казано на прост език, аз изобретявам техника, с която определям колко ще живее даден човек.“
Скоро, светът се убеждават, че човекът не е луд, а той открива за себе си, че тази информация не носи нищо хубаво при положение, че нищо не можа да бъде направено или предотвратено и единственото сигурно нещо освен смъртта е гневът на големите застрахователни дружества. След кратък размисъл продължавам с „Пътищата трябва да се движат“ изследващ последиците от съвременния и иновативен икономически живот и доколко ставаме зависими от технологиите. От тук още разбираме за провиждащата в бъдещето дарба на писателя. „Автомобилите направиха възможно разрастването на градовете, а след това ги задушиха до смърт с бройката си.“
Стигам до най-любопитния за мен разказ,
който поставя деликатно началото на бъдещи възможни събития свързани с пътешествия до Луната – темата, която най-силно вълнува Хайнлайн поне според мои виждания над тези разкази, а именно: „Експлозии се случват“. Въпреки, че разказът с изграждането на реактори от чиста атомна енергия и рискът при работата с тях в изолирана за хората среда, хора които буквално се побъркват от стрес има различна препратка за онова време, няма как аз да не се сетя за един определен случай от 1986 г. (близо 30 г. по-късно от предупреждението на Хайнлайн) в Чернобил.
„Но даже и според официалната гледна точка всеки дежурен атомен инженер залагаше не само своя живот, но и множество други – по-добре да не се замислят колко точно. Нито един пилот, генерал или хирург не носеше всекидневно неизбежната тежест на отговорността за чуждия живот, както е носеха тези мъже при всяко поемане на дежурство, при всяко докосване на инструментите или разчитане на данните.“
Стигайки до разказът за смелият капиталист,
който със серия хитрости и лъжи прати човечеството „стъпка“ напред – в космоса, също много ми напомни на един реален човек от нашият живот и време (е, роден доста години след този разказ), но и тук идеята е различна, нищо че на мен постоянно ми се струваше, че автора сякаш е имал „проблясъци“ от бъдещето за него в онова време и наше настояще сега. „Човекът, който продаде Луната“ дава тласък на следващите разкази, в които героите от тях сърбат горчивата напитка от едни смели и безотговорни решения.
„- Караш го да звучи като шанс, който се пада веднъж в живота.
-Шанс веднъж в живота, глупости! Това е най-големият шанс в цялата история.“
Читателят започва да осъзнава, че основният предмет подложен на различни теории на конспирации е именно съдбата на Луната (минала, бъдеща). Намесват се, разбира се религията, държавната политика и сблъсъкът с редица фактори, които би трябвало да пречупят нечия воля по пътя към успеха. Има фокус и над обикновения индивид, неговата борба за свобода, независимост, любов и амбиции, но няма отделено специално внимание и време, в което да опознаваме персонажите. Те са такива каквито са, бързо представени, но ярко олицетворяващи човекът с всички негови достойнства и недостатъци.
Моята оценка за Бъдещи Истории Том 1
Стилът на представяне на Робърт Хайнлайн не е тежък, въпреки редица математически и физични терминологии. Разказите са изключително достъпно написани, с известни нотки на сатира дори. И все пак може би бих препоръчала този том за хора, които вече са плавали във водите на научната фантастика и се чувстват комфортно там. А за заклети фенове си е направо задължително да се докоснат до труда на един от първите провиждащи в бъдещето автори в жанра. На мен ми отне известно време да мина през всички истории, имах нужда от паузи. Но понеже вече съм запленена от научната фантастика няма начин да не се докосна до труда на всички положили основите й. А тази книга дава чудесен тласък за това.
Теодора (black.swan.blog) член на Задругата на четящите тролчета.
*Екземпляр предоставен от издателството за ревю.
