Ане Франк

Анелис (Анелизе) Мари Франк, по-известна като Ане Франк, е еврейка родена на 12 юни 1929 г. във Франкфурт на Майн, Германия. Семейството й живее спокойно до 1933 г., когато след идването на Хитлер на власт напускат страната. Ане и сестра й Марго първо отиват при баба си в Аахен, а след това се присъединяват към родителите си в Амстердам, където семейството се установява. Там момичетата тръгват на училище, създават приятелства, а Ото Франк ръководи фирмата „Опекта“. 

През 1942 г. след окупацията на Нидерландия Марго получава призовка от СС и това ускорява дълго планираното бягство. Семейството се скрива в задната част на сградата на „Опекта“ заедно със семейство Ван Пелс и познат зъболекар. С помощта на доверени служители те успяват да останат незабелязани две години. Именно там Ане започва да пише своя дневник, подарен за 13-ия й рожден ден. 

Укриването им продължава до 4 август 1944 г., когато убежището е разкрито от Антон Алерс, шпионин, представящ се за приятел на Ото Франк. Всички са арестувани и изпратени първо във Вестерборк, а през септември в Аушвиц, където семейството е разделено. Едит Франк умира в Аушвиц през януари 1945 г., а Ане и Марго са преместени в Берген-Белзен, където загиват от болест. Единствен оцелял остава Ото Франк, който по случайност се намира в лагерна болница при освобождаването на Аушвиц на 27 януари 1945 г. 

След войната той се завръща в Амстердам, където Мип и Ели, неговите служителки са запазили дневника на Ане. През 1947 г. той е публикуван под заглавието „Het Achterhuis“ („Задната къща“) и веднага привлича внимание. По-късно сградата на „Опекта“ се превръща в музей „Ане Франк“, а фондацията, носеща нейното име, открива клонове по света. 

Книгата е преведена на над 60 езика, заснети са филми по нея, а в Амстердам има два паметника в нейна чест. Историята на Ане Франк продължава да се преподава и помни като едно от най-силните свидетелства за живота по време на Холокоста.