Емилиян Станев

Емилиян Станев е литературният псевдоним на Никола Йоанов Стоянов. Роден е на 28 февруари 1907 г. във Велико Търново, в семейството на занаятчия. Прекарва детството си в град Елена – място, което по-късно ще остави отпечатък върху много от неговите произведения. Още като дете проявява интерес към природата, животните и рисуването – интереси, които впоследствие се преплитат в творчеството му.

Завършва търговска гимназия в Свищов, а по-късно се мести в София, където изучава декоративно и приложно изкуство. През 1932 г. се дипломира във Висшето търговско училище в Свищов. Работи като чиновник в общината, а след 1945 г. – и в Министерството на културата.

Първите му творби излизат през 30-те години на XX в. и са белязани от дълбок интерес към българската природа, животинския свят и моралните измерения на човешкото поведение. Пише разкази, повести, романи, есета и детска литература. Сред най-ранните му разкази се открояват „През гори и води“ (1938) и „Късна есен“ (1943).

През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения – повестта „Крадецът на праскови“.

С времето Емилиян Станев се насочва към по-мащабни художествени платна, включително исторически и философски романи. Едно от най-значимите му произведения е „Иван Кондарев“ (1964–1976) – роман, посветен на събитията около Септемврийското въстание от 1923 г., в който се преплитат история, политика и дълбоко психологическо вглеждане в човешката същност.

Друго знаково произведение е „Антихрист“ (1970) – философски роман, който поставя вечните въпроси за вярата, властта и моралните дилеми на човека в средновековна България.

Станев създава и някои от най-обичаните произведения за деца, сред които „Лакомото мече“, „Къде отиваш, конче?“ и „Чернишка“ – топли и въздействащи истории, които разкриват връзката между човека и природата.

Емилиян Станев умира на 15 март 1979 г. в София.

Произведения от Емилиян Станев

„Примамливи блясъци“ (1938)

„Сами“ (1940)

„Вълчи нощи“ (1943)

„Делници и празници“ (1945)

„Дива птица“ (1946)

„В тиха вечер“ (1948)

„Крадецът на праскови“ (1948)

„Иван Кондарев“ (1964)

„Легенда за Сибин, преславския княз“ (1968)

„Антихрист“ (1970)

„Търновската царица“ (1974)

„Тихик и Назарий“ (публикуван за първи път в сп. „Пламък“, 1977, кн. 2)

За деца и юноши

„През гори и води“ (1943)

„Лакомото мече“ (1944)

„Повест за една гора“ (1948)

„Когато скрежът се топи“ (1950)

„Чернишка“ (1950)