Книга: „Червеният Марс”
- Автор: Ким Стенли Робинсън
- Поредица: Трилогия за Марс
- Издателство: Бард
- Оригинално заглавие: Red Mars, 1992
- Издадена на български: 1996 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 324
- ISBN:
- Преводач: Здравка Евтимова
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Червеният Марс” в Goodreads
Декември 2026 човечеството поема към Марс с основна мисия да го направи годен за обитание. „Червеният Марс“ е научнофантастична драма за колонизация и политика, като акцентът е именно върху „научната“ част. Не ме притесняват техническите подробности в твърдата научна фантастика, но исках науката да служи на историята, а не постоянно да я прекъсва. Получаваме повърхностна и дистанцирана история, разказана в продължение на дълъг период от време, наситена с научен жаргон, дълги и прекалено описателни абстракции и герои, които не успяват да се наложат.
Първото пътуване и ранното заселване първоначално привлякоха вниманието ми.
Особено ми харесаха частите, в които се разглеждаше как различни култури от Земята се адаптираха към живота на Марс. Искаше ми се да е разгледано по-подробно как различните културни традиции, социални структури и начини на живот са се развили в напълно нова среда.
Оцених също така етичните въпроси, свързани с тераформирането. Трябва ли човечеството да превърне Марс в нещо, наподобяващо Земята, или естествената среда на планетата трябва да бъде запазена? Това е увлекателен конфликт, но не би ли следвало той да се е провел още на Земята преди да се вложат толкова средства в мисията, а не да отидат там и тепърва да се карат трябва ли-нетрябва ли. Политическото развитие на колониите имаше значителен потенциал, но за съжаление, идеологическите дебати станаха повтарящи се и в крайна сметка се уморих от безкрайните спорове и вътрешни конфликти.
Марс като цяло е огромен и в рамките на няколко десетилетия се създават много селища, а много страници са посветени на описанието на марсианския пейзаж, изпълнен с разстилащи се петна от ярки цветове, които почти се превръщат в размит пейзаж. Пътуването от място на място с прекалено много описания правеше изключително трудно да се ориентираш и да разбереш къде се намираш, а оттам и какво се случва в повечето случаи.
Разказът за заселването и тераформирането на Марс се развива с почти главоломна скорост.
Месеци и години могат да отминат в рамките на една глава, а в контраст с това някои части бавно се влачат в продължение на няколко месеца, създавайки ритъм, който е труден за следване, което отново затруднява приспособяването към обстановката и фокусирането върху историята.
Героите бяха още едно разочарование.
Вместо да изглеждат като пълноценни личности, много от тях сякаш съществуваха предимно, за да представляват противопоставящи се идеологии. Освен това имаше толкова много герои, че ми беше трудно да се ориентирам и да изградя някаква значима емоционална връзка с тях. Романтичните заплитания и междуличностните драми също не допринесоха за подобряване на ситуацията. Въпреки че се състои от 100 от най-компетентните научни умове в света, повечето главни герои в крайна сметка се оказват болезнено егоцентрични и незрели. Което не означава, че това не е реалистично, но идва момент, в който тераформираме Марс за 40 години, реализмът не е точно целта тук. Знам, че повечето хора могат да бъдат егоцентрични и незрели, но бих искала да се отрека от идеята, че хората на власт са чак толкова напълно некомпетентни във всяко отношение, като тези специално подбрани 100 човека, които да водят Марс. Казват ми, че тези хора, въпреки всичко, което виждам на страниците, са невероятно умни, и със сигурност са такива, но ми се струва, че всъщност никога не успях да го видя.
Събитията в книгата също не са толкова увлекателни, колкото биха могли да бъдат. Книгата започва с драма на нивото на сапунените сериали, която поне беше увлекателна. Но в този момент все още не разполагаме с достатъчно контекст, а след това изведнъж правим скок във времето. Докато се върнем „в релси“, тази сюжетна линия приключва, сякаш е вчерашна новина, и просто продължаваме отново, този път с още по-малко интересен и симпатичен герой, от чиято гледна точка се разказва.
Мисля, че в крайна сметка исках повече история за оцеляване и някаква надежда.
Марс е среда, която активно пречи на човешкото оцеляване, но те го правят да изглежда много лесно! Още от първия ден героите имат всичко необходимо на една ръка разстояние – разбира се, нещата отнемат време и могат да се счупят, но те пускат в експлоатация фабрика за роботи за 1 или 2 години. Най-малкото ресурсите им все още идват от Земята, а тя през повечето време от годината изобщо не е близо до Марс. Липсва логиката „постигнахме А, така че сега можем да направим Б и да стигнем до В“.
Когато настъпиха революцията и разрухата, аз вече разбирах значението на случващото се, но не бях достатъчно емоционално ангажирана, за да ме впечатли развръзката. След толкова дълго натрупване на напрежение финалът ми се стори изненадващо разочароващ. Книгата беше точно достатъчно интересна, за да продължа да я чета, но това беше и защото все още имах впечатлението, че цялата тази подготовка ще доведе до нещо. Нещо по-голямо, нещо, което си заслужава. Уви, не стана така. Сюжетът напредва, да, но в крайна сметка няма голям финал, нито голяма развръзка, нито велика идея. Просто продължава.
С две думи: това е книга, която провокира мисленето ми, но ми беше изключително трудно да я харесам. Идеите ѝ за колонизацията, тераформирането и културната адаптация ми се сториха далеч по-интересни от начина, по който бяха реализирани. Радвам се, че я прочетох докрай, но със сигурност няма да я препрочета. Може би в крайна сметка бих пробвала и „Зеления Марс“, макар че ми е нужна значителна почивка, преди да се върна към Червената планета.
Ако наистина ви интересува сложната наука, която се разгръща, или обожавате дългите описания на еднотипни пейзажи, или политическите/морални дискусии, вероятно може да харесате тази книга. Ако държите на плавното темпо и добре изградени герои подминете тази поредица.
В продължение на милиарди години прашни бури връхлитат пустинния пейзаж на червената планета. Векове наред Марс предизвиква човечеството със суровата си природа. И сега, през 2026 година, група от сто души трябва да основе първата земна колония на Марс, за да отговори на предизвикателството.
