Книга: „Децата на хълма“
- Автор: Дженифър Макмеън
- Издателство: Benitorial
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 392
- Издадена на български: 2024 година
- Преводач Анелия Петрунова
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
Торбалан, Дама пика (в нашата версия мразеше блондинки), демонът от сънните ни парализи, изравнителната сметка от топлофикация. Историите за чудовища са дълбоко залегнали в ума на човечеството и изглежда ни съпровождат през целия живот. Но чудовищата в реалността, тези от плът и кръв, са най-страшни.
Сюжет
„Децата на хълма“ типично за авторката е написана в двама времеви паралела – наши дни (2019 година) и в миналото (1978 година). Още отначало забелязах, че в тази ѝ книга не е вкаран мотивът, който срещнах в предишните книги издадени от Бениториал, което сметнах за плюс. Колкото и добре да се справяше с изграждането на конкретния тип история вече имах нужда от нещо по-различно и Дженифър Макмеън не ме разочарова.
Деца (Вайелът и Ерик) отгледани от обичната си баба психиатър, след смъртта на родителите им в автомобилна катастрофа, в почти пълна от останалия свят изолация. Баба с таен бележник, пионер в лечението на психично болни. Появата на Айрис, странното момиче с белези, което не говори, духовете са разбунени.
Клубът за лов на чудовища на Вайълет и Ерик може би най-накрая ще залови истинско чудовище. Образът на Лизи Шели (от чиято гледна точка беше представена историята от наши дни) изграден така че да остави много детайли „на тъмно“ за читателя, което пък помогна на авторката да вкара още повече призрачна мистерия. Ловецът на чудовища Лизи Шели може би е на път да се изправи пред собствените си страхове опитвайки да спаси отвлечено момиче.
Моята оценка за книгата
Може би от месеци не ми се беше случвало сюжетът на книга да ме изненада с обратите си и да ми разбърка мозъка така както „Децата на хълма“. Авторката доста умело ме хвана в примката на заблуждението и с всяка следваща глава бях все по-жадна за истината. Могат ли чудовищата да са добри?
Чудовищата са реални.
1978 г. В клиниката си в живописния Върмонт утвърдената психиатърка доктор Хелън Хилдрет е известна със състрадателното си отношение към болните. С грижа се отнася и към внуците си Вайълет и Ерик, за които е просто „баба“. Учи ги как да се грижат за домашните си любимци, приготвя им вкусна храна, дарява ги с внимание и любов. Но един ден баба води вкъщи дете с необясними белези. Айрис не се държи като нормално момиче – тя е мълчалива, неразгадаема и дива.
Въпреки това Вай и Ерик приветстват Айрис в техния таен клуб, в чиято книга описват чудовища и измислят начини да ги победят. Клубната къща, скрита в гората, се превръща в тяхна крепост срещу несигурността на света и не след дълго Айрис започва да излиза от черупката си. Тримата правят всичко заедно: карат колелета, ходят на кино, срещат се тайно в клуба, за да се подготвят за следващия лов. Защото, както казва Вай, чудовищата са непредсказуеми.
2019 г. Лизи Шели, водеща на популярен подкаст за чудовища, пътува до малко градче в горите на Върмонт, където младо момиче е отвлечено, а сред местните се носят слухове, че в сенките се спотайва странно същество. Лизи е решена да разнищи мистерията, но колкото повече се приближава до това да разкрие тайните на града, толкова по-ясно осъзнава, че някои чудовища са твърде реални – и са по-близо, отколкото някога си е представяла.
Вдъхновена от шедьовъра „Франкенщайн“ на Мери Шели , в „Децата на хълма“ кралицата на страшните истории Дженифър Макмеън изследва мистериите на детството и злините, извършени от чудовищата сред нас.
