Книга: „Хобит: Билбо Бегинс или Дотам и обратно”
- Автор: Дж. Р. Р. Толкин
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Бард
- Заглавие на английски: The Hobbit, or There and Back Again, 1937
- Издадена на български: 2010 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 320
- ISBN: 9789545841415
- Преводач: Красимира Тодорова
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Хобит“ в Goodreads
Ако сега реша да започна своето първо фентъзи приключение, ще започна от тук. Ще “отида” дотам и обратно в най-добрата компания. Ще преживея всичко заедно с всички. Ще преглътна дори главата с паяците. Ако реша да направя опит да запаля следващото поколение да чете фентъзи с някоя книга, избирам тази. За начало на пътешествие, което ще е първо, но не и последно. И навлизане в безкрайно завладяващият свят на Дж. Р. Р. Толкин.
“Хобит” не е от книгите, които те “издухват”.
Макар и със стегнато темпо и интензивност на сюжета, историята тук бива поднесена по начин, който приляга на характера на един хобит (според определенията на авторът). Започва кротко, чувстваш се уютно. Подобно на главната персона изпитваш почти физически неудържимо желание да пиеш чай, да хапваш нещо сладко и никой да не те занимава с проблемите на света. Обаче душата ти копнее за приключение, дори и да не го признава. Вече не съм сигурна дали говоря за Билбо или за себе си, защото аз наистина харесах (и припознах в себе си) доста от навиците на героят. И тогава осъзнаваш, че историята се е настанила също удобно и трайно в душата ти.
Минаха няколко години от прочита ми на “Властелина на пръстените”. Тогава разбрах, защо Толкин е толкова обичан не само от фентъзи читатели, а от всички. Това, което е оставил след себе си е един почти да не кажа изцяло жив свят. История, митология, интелект, богатство на език и поднесено въображение с уважение и доверие към читателите. Нещо, което се среща изключително рядко. Затова няма сваляне от първите места в която и да е класация. Просто не се е появил друг като него.
Избрах да се завърна към неговите герои и истории от тази книга, защото имах чувството, че ще е голям пропуск ако не го направя. Макар и по-наивно звучейки, успя да ми напомни за онази дълбочина на всичко, която знам, че само този автор умее. От това да ми каже как шуми точно реката и как се издига планината, до мислите на най-свирепото същество във фентъзито. Песни, смях, премеждия и един пръстен…
“Прекрасна особа си ти, Билбо Бегинс и аз много те обичам, но си все пак само едно дребосъче сред огромния свят.”
Чудесен избор за начало на всичко!
В една дупка в земята живееше хобит…
Един ден вълшебникът Гандалф и джуджетата на Торин Дъбощит повеждат Билбо Бегинс на смело и опасно пътешествие до Самотната планина, за да търсят едно старо съкровище. Тогава се разбира, че малкият разбойник притежава добро и честно сърце, чуждо на сляпата алчност за злато.
А ние всички, малки и големи читатели на тази книга, се стремим да бъдем като тези, които обичаме! Нали?!
В една особена вечер все още непознат на читателите университетски преподавател по английска литература получава просветление и на гърба на студентска писмена работа написва първото изречение от един роман, с който се ражда фентъзито.
Годината е 1937 г., а преподавателят е самият Дж. Р. Р. Толкин. След раждането на романа „Хобит“ читателите искат продължение – и Толкин създава „Властелинът на пръстените“.
За Хобит един от най-добрите приятели на Толкин – писателят Клайв Ст. Луис пише: „Трябва да бъде взето предвид, че това е детска книга само в смисъл такъв, че първото от многото ѝ прочитания трябва да бъде направено в най-ранна възраст. Децата четат „Алиса” насериозно, а възрастните – със смях. Та „Хобит“, от друга страна, би бил забавен за младите читатели, а чак след години, при десетото или двадесетото прочитане, те ще започнат да осъзнават колко дълбоки са ерудицията и размишленията, направили всичко в нея толкова зряло, толкова приветливо и по свой собствен начин толкова вярно. Предсказанията са опасни, но смятам, че „Хобит” като нищо може да се превърне в класика.“
И се оказва прав!
