“Фондация” Том 1-ви и 2-ри от Айзък Азимов, класическото фантастично произведение на човек, признат с изключително въображение, е началото на може би най-значимият цикъл в научната фантастика. Е, има два разказа предистория, но да започнем от основата.
Книга: “Фондация”
- Автор: Айзък Азимов
- Поредица: Фондация Том 1-ви и 2-ри
- Издателство: Бард
- Издадена на български: 2003 година
- Брой страници: 880 + 1024
- Преводач: Александър Хрусанов, Елена Павлова, Кънчо Кожухаров
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
Независимо преклонението ми към фантазията и творчеството на автора, няма да крия и минусите, които отразих през погледа ми на читател в 21 век. Но няма да спестя и всички възможни хиперболи за да подчертая колко всъщност е добро.
Книга #1
Кн. 1 в този том – “Фондация” ни среща с Гаал Дорник, селянчето чието пътешествие в Космоса е върха на неговият живот. Поканен от самият Хари Селдън (важно име в историята) след защита на доктората си по математика да се присъедини към “Проект Селдън”. През очите на Дорник ние ставаме свидетели на събитията на Трантор след предсказанието на Хари Селдън за неизбежния упадък на Империята. Благодарение на науката психоистория, той успява да докаже със статистически достоверни данни от миналото поведението на огромни маси хора в бъдещето.
Мракът в Галактиката обещава да се задържи 30000 години, но отново Селдън има и решение на проблема, което ще скъси този срок до 1000 години. Стигаме същината. Основаването на Фондацията и пътят към съхранение на “познанието” за следващите поколения както и контрол над процеса на адаптация.
Книгата върви динамично, доста динамично при това поради характера на сюжета. Обхваща голям период и няма време да се спрем на определени герои и тяхното изграждане. Тоест ако търсите да се припознаете в някой или да разсъждавате на образа му, това тук не се получава(-те). Няколко имена обаче, които със сигурност ще запомните, маркират по-важното през годините водещи и следващи краят на Империята. Следим голямата картина и вървим към развоя на предсказаните събития. Това не изключва интересната психология на масите, достъпната философия, избухването на религията и етапа преминаващ към търговски отношения. Вижда се и отпечатъка на периода, в който е творил Азимов в мислите и думите му по отношение “козметичната” част от фантастичните елементи – оръжия, кораби и прочие.
Хари Селдън е завещал серия от съобщения затворени в неговата крипта, които управляващите през съответния период да отварят. Слушайки прогнозите и следвайки указанията, човечеството поетапно се сблъсква с кризите прогнозирани от него. До 300 години след основаването на Фондацията, когато се появява нещо непредвидимо дори от психоисториците.
Книга #2
В книга втора “Фондация и империя” се появява нещо, което не е влизало в сметките на нашият гений Хари и интригата се заформя. Всъщност не нещо, а някой… Мулето. Човек и мутант с интересна еволюционна “дарба”. Мулето завладява светове.. окупира Фондацията, покорява цялата Галактика от тази “страна”, защото някъде в другия край на Галактиката на неизвестна на никой планета се намира Втората Фондация, основана от нашия психоисторик, която е населена всъщност от хората психоисторици или иначе казано по съществения завет на учения. Там е надеждата и за хората, които искат да се отърват от узурпаторът. Тази част беше момента на същинското “захапване на куката” в света на Азимов за мен.
Втората Фондация
Мутантът объркал сметките в големият план на Хари Селдън изпраща двама души на мисия от галактическо значение. Изминали са 5 год. от появата на Мулето и неговата завоевателна дейност, но той все още не е открил Втората фондация и единствените хора, които биха спрели коварният му план.
Какво ще открият ген. Хан Причър и чаровния Бейл Чанис или какво ще открие тях на това пътешествие няма значение. Диалозите са играта на умове в края – страхотна! Всеки намира своя финал за тази история.
Втора част: Фондацията издирва, ни среща с група конспиратори и едно смело момиче, което се втурва на екскурзия до друга планета в търсене на вселенски отговори.
Последният роман в този том “Острието на Фондацията” буквално заби своето острие в нищо неподозиращите ми мисли къде би могла да ме отведе тази история.
Първата Фондация засилва влиянието си над Галактиката, без знанието за наличието на Втората Фондация, но и това е илюзия, защото всъщност знае, но играе голямата игра. Изпратена е “стръв” в космоса с надеждата да улови менталистите-натрапници.
Втората естествено знае това, но преследва въпросната стръв, защото тя (или по-скоро той) ще ги отведе до по-голяма цел. Трети играч на сцената, който обаче също има план за тях… В центъра на събитията – Голан Тривайз. Прогонен съветник от Първата Фондация, следен изкъсо от Втората и наблюдаван от друга по-мащабна сила. Как и защо този човек ще се окаже най-важният в цялата Галактика? Отговорите в тази част.
30 години след първите романи, историята продължава сякаш писалката на Азимов е спряла вчера, а днес е заредена отново. С тази разлика, че сега обръщаме повече внимание на няколко определени персонажа, чиято компания е истинско удоволоствие.
Имах усещането, че гледам Игра на тронове, но от космически калибър. Психология на масите и отделни индивиди, политически врътки и философия за смисълът на всичко. Прекрасно изпълнение
Фондация и земя – Том 2
Историята продължава от там където завърши “Острието на Фондацията” .
Голан Тривай направи своят избор за бъдещето на Галактиката и сега трябва да продължи да живее с това.
В природата на човека обаче е да се съмнява винаги във всичко и всеки. И за да спи спокойно нашият герой решава, че ще получи своето сигурно убеждение за правилното си решение на едно неоткриваемо място превърнало се в мит – Земята. Единствената и неповторима. Началото.
Тривайз, Пелорат и новият им спътник Блис започват едно дълго пътешествие из космоса в търсене на планета, за която някой се е погрижил да изтрие всяка информация. Ще бъдат посетени няколко планети и ще има доста предизвикателства, сблъсъци, раздори. Фондацията остава някак си на заден план. А на сцената излизат препятствия от съвсем различен характер. Взаимоотношенията между героите са интересни. В своите диалози и по скоро спорове, всеки развива себе си. Преоткрива се. Пада и се извисява. Разбира се най-интересния персонаж е Тривайз-олицетворение на най-разнообразни човешки емоции, мисли, чувства, пороци, копнежи и страхове. Блис играе ролята на негов опонент, а Пелорат е баланса. Радвам се, че продължих тази космическа епопея именно с тях. И най-накрая мога да кажа, че успях да се привържа към персонажи на Азимов от тази поредица.
От една страна финалът на книгата беше задоволителен.
Събитията и въобще всичко пред което се изправиха героите и което откриха даде отговор на въпросът на Тривайз.
А аз съм с усещането, че получих отговори и на въпроси, които още не съм задала. По всяка вероятност картината ще стане пълна когато прочета всички книги. Тъй като не виждам началото и развитието на всички посетени планети, а те определено имат някаква история. Също така и появилите се персонажи за кратко. Искам да разбера всичко!
От друга страна в голяма степен краят на книгата беше отворен, но пак не мога да направя цялостен извод това ли е логичното. Зарязани сме по средата на плана на Хари Селдън. Така ли оставаме? Аз ли пропускам нещо. И въобще може ли всъщност историята на една Галактика да има някакъв логичен край. Хиляди питанки.
Каквото и да става обаче искам да бъда в тази глава и това въображение още. Творчеството на Азимов е истински mind blowing.
“Прелюдия за Фондацията” – Том 2
Хронологично погледнато, това следва да е първа книга от цикъла “Фондация” на Айзък Азимов. Тъй като книгата излиза по-късно обаче е прибавена като предистория и съответно се намира и том 2 на родното издателство Бард.
Запознаваме се с Хари Селдън. Младеж, математик, особняк и просто един “прешелец” от малка планета, дошъл на планетата-империя Трантор. Все още наивен и абсолютно незапознат за това, което предстои това е просто един млад мъж, сблъскващ се с прекалено много новости за него. До превръщането в онзи Хари Селдън, който читателя вече познава от предишните книги (ако чете по ред на излизане) има много път, много срещи, интересни сблъсъци, странни приятелства и неочаквани предателства.
Въпреки, че все още сме далеч от това, което трябва да постигне и това, което психоисторията следва да направи като наука, беше интересно “пътуване”. Но то като цяло да си в главата и по-точно фантазията на Азимов няма как да е друго. Наука, политика, философия и дори някакъв вид “космическа” романтичност има на всеки ъгъл. Далеч сме и от периферията на галактиката, където ще се окаже важно място, но пък в периферията на съзнанието започва да се ражда постепенно една идея.
Дорс не ме изненада като персонаж и разгадах веднага какво представлява, но това в което се превърна за Хари беше някак неочаквано и същевременно смислено.
Ето Демерцел. Тук каквото и да кажа ще бъде спойлер. Затова мога да споделя, че той беше “интересен” герой. Ключов. Иконичен.
Клеон. Този Клеон, който видях няма нищо общо с този в тв сериала, който гледах. Императора беше достоен за завист и съжаление. Но беше точния император. За негов късмет последният такъв който вижда Империята все още в прилично състояние, защото след неговата смърт започва т.нар. упадък, след който вече няма възход. Всичко отива към “предсказанието” , до което стига психоисторията за разпада на Империята и въобще цялата Галактиката.
“Битката за Фондация” – Том 2
“Битката за Фондация” беше и моята последна “битка” с тази велика поредица. Труд, който тотално ме превъзпита не с помощта на пръчка, а мозъчни упражнения.
Виждате катастрофата и краят на Галактиката, животът на Селдън обречен на една единствена мисия – да скъси тази агония и да даде шанс на човечеството да се въздигне отново. Разпадът е неизбежен и мъчителен, хвърлящ един натрапчив отенък към нашата реалност-към нашето бъдеще, което поставя читателят в неизгодна и тежка позиция. Да отвори очи за всичко случващо се, всичко заобикалящо ни.
Последните глави на тази част бяха наистина мъчни. Защото трябваше да видя последните години от живота на Хари Селдън. Да посрещна с него всички загуби, които го съпътстваха. На не едно място бях почти просълзена, но не отместих поглед и за миг.
Азимов е споменавал, че е вложил много от себе си в този образ. Сприхав характер и гениална мисъл са първите общи черти, за които си мисли четящият. Но съм сигурна, че има и много повече. Както зад трудния характер на Селдън се криеха дълбока душа и доблестна отдаденост на една идея, така може би и Азимов е искал да сподели повече с нас чрез героят си. Можем да разсъждаваме и говорим доста по тази тема. Но все си мисля, че важното е отпечатъкът, който оставят и двамата върху жанра, историята и бъдещето.
Хвалебствия не са нужни повече отколкото вече има. Славата на Айзък Азимов отдавна е изпреварила всичко и всички. За него бих могла да кажа две неща спрямо моите усещания и преживявания през времето ми прекарано в компанията на тези два тома:
Той просто е монополизирал жанра научна фантастика.
Официално това е онзи преломен момент за мен и читателското ми бъдеще , след който преминавам от фентъзи на предимно научна фантастика.
Ще завърша с един цитат на авторът, който казва всичко:
“Сигурен съм: нищо няма да замени книгата в бъдеще, така както нищо не е могло да я замени в миналото”.
Моето мнение за „“Фондация”
“Фондация” е грандиозен отпечатък в научната фантастика и едва ли скоро някой ще измести Айзък Азимов от трона. Отделните романи са писани в продължение на 40 години. Ако си мислите, че нещо сложно ще намерите тук – грешите. Стилът на Азимов е достъпен и на места дори забавен, макар и обвит в различните пластове на философия, психология, религия и политика съпътстващи пътя на хронологичните събития. Това, колко бързо ще прочетете книгите зависи от нивото на завладяване в което ще се окажете рано или късно. При мен този момент беше в книга втора от този том, и най-вече втората част от историята.
Фантазията на Айзък Азимов е дълбока, гениална, изумителна! Срещнете се с нея!
Ф. и Ф.
Фантастика и Фондация започват с една и съща буква.
На пръв поглед – случайност. Но всеки обичащ едното Ф, обича и другото.Старата Галактическа империя е на върха на могъществото си. И на прага на разпадане. Това се разбира само от Хари Селдън, създател на науката психоистория (ПИ), която предсказва статистически достоверно поведението на огромни групи от хора.
След разпада на старата до появата на нова велика империя ПИ доказва период от 30000 тъмни години на анархия и хаос в Галактиката. Пак с помощта на ПИ този период може да се скъси до 1000 години.
За целта Хари Селдън основава две Фондации, които да контролират прехода. Първата, явна, трябва да спаси човешкото познание и да следи да се осъществява на практика планът на Селдън. Втората, тайна Фондация трябва да се справя с фактори, които ПИ не би могла да предвиди, както и внимателно да контролира Първата.
Прекрасен план…
Който отива по дяволите…Цикълът от седем книги под общото наименование ФОНДАЦИЯ е един от най-великите сътворявани от човешка ръка някога, някъде.
В първия том ще намерите:
- Фондацията;
- Фондация и империя;
- Втората фондация;
- Острието на фондацията.
Във втория том ще намерите:
- Фондация и Земя;
- Прелюдия към фондацията;
- Битката за фондацията.
Книги като тази са вдъхнали любов към фантастиката на милиони хора по света. Абсолютен връх в жанра.
