Айзък Азимов

Айзък Азимов е един от най-известните автори на научна фантастика на всички времена. Роден в Петровичи, Русия, през 1920 г., той емигрира със семейството си в Съединените щати на 3-годишна възраст. Азимов завършва с отличие Колумбийския университет и получава докторска степен по химия.

Известен е най-вече с романите си от цикъла „Фондация“, както и с кратките си разкази, които често се занимават с теми като роботиката, космическите пътешествия и бъдещето на човечеството. Азимов е автор на трите закона на роботиката, които са сред най-известните и обсъждани правила в областта на изкуствения интелект.

Творчеството на Айзък Азимов:

Научна фантастика

Поредица за роботите

„Стоманените пещери“ (The Caves of Steel, 1954 г.), първи „фантастично-детективски роман“ за Илайджа Бейли
„Голото слънце“, (The Naked Sun, 1957 г.), втори „фантастично-детективски роман“ за Илайджа Бейли
„Роботите на Зората“,The Robots of Dawn (1983 г.), трети „фантастично-детективски роман“ за Илайджа Бейли
„Роботите и Империята“ (Robots and Empire, 1985 г.), продължение на трилогията за Илайджа Бейли
„Двестагодишният човек“ (в оригинал – „Позитронният човек“, The Positronic Man, 1993 г.), съвместно с Робърт Силвърбърг, въз основа на едноименния по-раншен разказ на Азимов – The Bicentennial Man

Поредица за Галактическата империя

„Камъче в небето“ (Pebble in the Sky, 1950 г.)
„Звезди като прах“ (The Stars, Like Dust, 1951 г.)
„Космически течения“ (The Currents of Space, 1952 г.)

Предистория на трилогията за Фондацията:

„Прелюдия към Фондацията“ (Prelude to Foundation, 1988 г.)
„Битката за Фондацията“ (Forward the Foundation, 1993 г.)

Първоначална трилогия за Фондацията:

„Фондация“ (Foundation, 1951 г.)
„Фондация и Империя“ (Foundation and Empire, 1952 г.)
„Втората Фондация“ (Second Foundation, 1953 г.)

Продължение на поредицата за Фондацията:

„Острието на Фондацията“ (Foundation’s Edge, 1982 г.)
„Фондация и Земя“ (Foundation and Earth, 1986 г.)

Романи, които не са част от поредица
„Краят на вечността“ (The End of Eternity, 1955 г.)
„Фантастично пътешествие“ (Fantastic Voyage, 1966 г.), романизация на едноименния филм
„Самите богове“ (The Gods Themselves, 1972 г.)
„Фантастично пътешествие 2: Цел – мозъка“ (Fantastic Voyage II: Destination Brain, 1987 г.), противно на името не е продължение на първото „Фантастично пътешествие“, а самостоятелна история
„Немезида“ (Nemesis, 1989 г.)
„Падането на нощта“ (Nightfall, 1990 г.), съвместно с Робърт Силвърбърг, въз основа на едноименния разказ на Азимов
„Дете на времето“ (1992 г.), съвместно с Робърт Силвърбърг. Оригиналното американско заглавие е „Грозното момченце“, The Ugly Little Boy, българското заглавие е превод на заглавието, с което романът излиза във Великобритания – Child of Time

Сборници разкази
„Аз, роботът“ (I, Robot, 1950 г.)
„Пътят на марсианците“ (в оригинал – „Марсианският начин и други разкази“, The Martian Way and Other Stories, 1955 г.)
„Азазел“ (Azazel, 1988 г.)

Отделни разкази
„Падането на нощта“ (Nightfall, 1941 г.), разказът, с който Азимов пробива като писател на научна фантастика. На български език, разказът излиза и под заглавието „Най-дългата нощ“