“Самите богове” от Айзък Азимов

Книга: “Самите богове”

• Автор: Айзък Азимов
• Издателство: Бард
• Издание: Мека корица
• Брой страници: 288
• Издадена на български: 2021 година
• Не е издадена в електронен формат на български (ePub, PDF и др.)

Айзък Азимов е писател, който не се нуждае от представяне – освен ако, разбира се, не сте начинаещи в областта на фантастиката, в който случай считайте, че това е вашето представяне. Способността му да предава огромни, разширяващи съзнанието идеи в кристално ясна проза го прави един от най-великите.

Основната тема, която изследва тук е опасностите от прибързаното технологично развитие („безплатна“ енергия), подхранвано от алчност и суета, като се пренебрегват дългосрочните последици, е също толкова актуална и днес, особено когато говорим за изменението на климата… Сякаш е алегория на отричането на климатичните промени, но е написана преди задълбочаването на този проблем.

Книгата е разделена на три части.

Първата и третата не се отличават с изключителност, когато се разглеждат поотделно. Първата поставя началото на историята умело, а третата я завършва почти толкова умело. 

Първата част отразява по много достоверен начин трудния свят на научните изследвания, с неговите лични и политически заговори; както и раждането на една от онези „изследователски звезди“, които засенчват останалите и сякаш са прави само заради факта, че са такива, каквито са.

Вторият раздел обаче дава на книгата определението „задължително за четене“. Извънземните, физиологията им, културата им, дори героите им – всичко това е на ниво. Азимов създава раса, силно различаваща се от човешката – не поредния двуног вид – но рисува различните им конфликти и чувства по такъв начин, че да ги направи симпатични и интересни за нас, хуманоидите. Хем изследва едно напълно чуждо общество, но въпреки това се усещаше познато. Именно това прави великата научна фантастика – да описваш нещо, което не съществува, но да го направиш напълно правдоподобно!

Вярно е, че третата част на книгата е малко тромава, връщайки се от творческия рай на паравселената към „нормалността“ на живота на Луната; все пак това е един удовлетворяващ завършек на историята, който дава и повод за размисъл за самото начало на нашата вселена.

Окончателни мисли: Великите, объркващите и научно невъзможните неща + любопитен факт

(Спойлери)

1. Незавършените сюжети:

Романът представя три различни сюжетни линии, всички свързани с главния сюжет. Само една от тях обаче е завършена по задоволителен начин.

– Първата сюжетна линия? – Внезапно прекъсната.

– Втората сюжетна линия? – Завършва със скандал.

– Третата сюжетна линия? – Най-накрая има подходящ край.

Ако това беше първата книга от поредица, нямаше да имам нищо против. Но това е самостоятелен роман, което прави недовършените нишки леко разочароващи. Изглежда това е повтарящ се проблем при по-кратките научнофантастични романи – въвеждат се невероятни идеи, но не им се дава пространство да се развият напълно.

2. Голямото бягство на Луната (Научна грешка):

Азимов е писател на научна фантастика, което означава, че „научната“ част на книгите му би трябвало да е издържана. Би трябвало. Поне за моите слаби разбирания за науката.

В този роман обаче Азимов представя идея, която е толкова научно абсурдна, че ме извади от историята.

Той предполага, че Луната би могла да напусне земната орбита и да се отдалечи в космоса, без това да има катастрофални последици за двете тела. Не се споменава фактът, че Луната е отговорна за неща като приливите и отливите, осовата стабилност и, знаете, основното равновесие на планетата.

Ако това беше мека научнофантастична книга от типа на „Междузвездни войни“, щях да я пропусна. Но мислех, че Азимов обикновено се стреми към научна правдоподобност, поради което тази грешка дразни като камъче в обувката. Не съм астрофизик, но дори аз знам, че това е глупост. Разочароващо е, особено когато идва от толкова голям писател на научна фантастика.

3. Най-добрите части:

Въпреки тези проблеми в „Самите богове“ има някои фантастични моменти.

– Писането е остро, хумористично и увлекателно.

– Диалогът е стимулиращ и интелигентен.

– Изграждането на извънземния свят е уникално и прогресивно за времето си.

4. Любопитен факт:

Заглавието идва от поговорката, измислена от Фридрих Шилер: Срещу глупостта напразно се борят самите богове. 

„Against stupidity the very gods themselves contend in vain.“ 

„Самите богове“ е амбициозен, умен и забавен роман с характерното за Азимов остро писане. Въпреки това неразрешените сюжетни линии и научните грешки го възпрепятстват да бъде един от най-добрите му. Въпреки това е увлекателно четиво – кратко и въпреки това постига онова триизмерно изграждане на света, което обикновено свързваме с много дългата спекулативна литература.

Азимов е творец на идеи, а тази е сред най-блестящите му!

През двайсет и втори век човечеството получава неограничена безплатна енергия от източник, който е загадка за науката: обмен между планетата Земя и паралелна вселена с помощта на създаден от извънземните процес. Безплатната енергия все пак си има цена. Процесът на трансфер в крайна сметка ще доведе до унищожаване на Слънцето и на самата Земя.

Малцина знаят ужасяващата истина – низвергнат учен на Земята, разбунтувал се извънземен на загиваща планета, родена на Луната интуитивистка, която предусеща наближаващото унищожение на Слънцето.

Те знаят истината, но ще ги чуе ли някой? Предвидили са цената на неизчерпаемата енергия, но кой ще им повярва? Тези няколко същества, хора и извънземни, държат ключа към оцеляването на Земята.

Научна фантастика в най-чистия ѝ вид! Азимов определя „Самите богове“ като най-любимата си творба.