„В среднощната земя костите ни погреби” от В. Е. Шуаб

Книга: „В среднощната земя костите ни погреби”

• Автор: В. Е. Шуаб
• Поредица: Самостоятелна книга
• Издателство: Студио Артлайн
• Заглавие на английски: Bury Our Bones in the Midnight Soil, 2025
• Издадена на български: 2026 година
• Издание: Твърда корица с цветни порезки
• Брой страници: 696
• ISBN: 9786191936403
• Преводач: Рая Делчева
• Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
• Няма налична Аудио версия в Storytell.
• Goodreads: “Обърната към морето” в Goodreads

Това е епос, обхващащ векове, история за жени, оформени от желанието, непокорството и жаждата за нещо повече. Животът им отеква през времето, обвързан с тайни, саможертва и огъня на женския гняв.

Сюжет

От Испания през 1532 г. до Лондон през 1827 г. и Бостън през 2019 г., Мария, Шарлот и Алис правят смели и опасни избори в търсене на свобода и любов. Мария е водена от жаждата си, Шарлот от сърцето си, а Алис от разума си.

Какви жертви са необходими, за да имаш живота, който искаш? Кога твоите желания са по-важни от тези на някой друг? В.Е. Шуаб се справя чудесно с писането на истории, които те карат да си задаваш трудни въпроси. Тази книга не прави изключение. Хареса ми как тя е преплела житейските истории на главните герои. Прескачането между тях придаваше на всеки живот по-голямо въздействие и смисъл. Както главните герои растат и се променят, така и мнението ти за тях се променя. 

Моето преживяване:

Понякога да се впуснеш в четенето на книга, без да знаеш нищо за нея, е истински дар. Нямах никаква представа за какво става дума в тази книга, но се хванах импулсивно на съвместно четене с две другарчета и леле това изобщо не беше каквото очаквах!

Не съм сигурна как да опиша жанра тук. За мен много прилича на съвременна проза. И макар че технически не мисля, че е такава, аз я четох точно като такава, затова просто ще кажа, че това беше моето преживяване с нея и ми хареса книгата такава, каквато е. Малко съвременна проза, малко историческа, малко градско фентъзи…и малко хаос. Не в лошия смисъл! Стилът на писане е страхотен и атмосферичен. Хаотични са героите. Те са несъвършени и сложни и оставят след себе си редица трупове. И е хубаво да има хаотични куиър истории. Да са толкова несъвършени, колкото е необходимо, за да има смисъл една такава история.

Това, което започна като история за вампири, се превърна в стряскащо предупреждение за отношения, белязани от насилие, преследване, тормоз, манипулация, неравенство в силите и колко трудно е да се прекъсне този цикъл.

При Сабин признаците бяха налице още от самото начало. Тази жена знае точно „кога да бъде хищник и кога да влезе в ролята на плячка“. Тя не просто убива хора. Наслаждава се да ги унищожава емоционално първо.

Хареса ми да чета книга от гледната точка на злодея или антизлодея (каквото и архетипно име да искате да дадете на Сабин) през поне половината от книгата. Това е преживяване, което би трябвало да имаме по-често като читатели.

Ако само е имало качествена терапия преди 500 години…

Това, което прави Сабин толкова ужасяваща, не е вампиризмът. Матео и Алесандро доказват, че човек не се състои само от болестта си. Можеш да избереш състраданието. Можеш да избереш любовта. Сабин не избира нищо от това. Вампиризмът не е създал гниенето в душата ѝ. Той просто ѝ е дал свобода да се наслаждава на него.

А после идва и Шарлот.

Прекарах по-голямата част от тази книга, като исках Шарлот да прояви малко характер. Сабин я подтикна да повярва, че тя е единственият изход от един потискащ живот.

И всеки път, когато Шарлот не даваше на Сабин точно това, което тя искаше, започваше манипулацията. Най-раздразнителният пример? „Обещанието“!

Сабин знае, че обещанията са задължителни за вампирите. Шарлот – не. Затова тя умишлено поставя Шарлот в положение, в което тя никога не може да се защити от единствения човек, който най-вероятно би я наранил.

Здравословна връзка? Категорично не!

Начинът, по който обсесията на Сабин се промъква в живота на Алис, вероятно беше любимата ми част от романа. Защото Алис прозира бързо тази глупост. За разлика от Шарлот, тя прекъсва цикъла. Въпреки че е израснала със собствена травма, тя отказва да се превърне в това, което я е наранило.

И леле майко… към края ми се искаше да хвърля Сабин в океана с десет тона тежести, вързани за краката ѝ. После ми се искаше и Шарлот да ѝ прави компания. Наистина ли се иска от мен да повярвам, че след векове, прекарани в общуване с тази жена, Шарлот не е могла да измисли някакъв план? Не е могла да помоли друг вампир за помощ? Не е могла да сключи съюз? Не е могла да направи буквално нищо, освен да задълбочава ситуацията?

Човееек!

От литературна гледна точка обаче тази книга е невероятно добре написана. Авторката взема мрачната обсебеност, нарцисизма, манипулацията, злоупотребата, преследването и токсичната преданост и ги обгръща в история за вампири, която по някакъв начин кара всичко това да изглежда едновременно ужасяващо и правдоподобно.

С две думи:

Вампирите не бяха това, което ме плашеше.

Сабин беше. Шарлот също. И това, което те символизират.

С още две думи: Шуаб е избрала правилната професия. Талантлива писателка е. 

Стилът е лиричен и поетичен, но това, което ми направи най-силно впечатление, беше способността на Шуаб да задържи вниманието ми през цялото време, както и да ми напомня по много прост начин къде е спрял сюжетът от една гледна точка, когато се връщаше към нея. Освен това, сякаш ми се струва, че това е по-добър романс от такива на автори, които се фокусират изцяло върху романтиката?

Историята се развива бавно, но на мен ми хареса темпото и начинът, по който трите времеви линии се преплитаха, за да разкажат цялата история, особено като се има предвид, че бавното темпо подхожда добре на историята с толкова дълголетни герои.

Това, което ме изненада най-много, беше начинът, по който е представен обратът в сюжета. В повечето книги обратът е ключовият момент, около който се върти всичко. Тук той почти остава на заден план. Разбира се, той има значение, но не е това, което прави романа толкова добър. Емоционалното пътуване, героите, темите и самият стил на писане имат далеч по-голяма тежест. Обратът съществува, за да служи на историята, а не историята да съществува, за да служи на обрата.

„Времето не лекува.

Само те износва.

Докато неусетно се изнизва, настоящето те подмамва да си мислиш, че миналото ще си остане такова.

Безопасно погребано зад гърба ти.“

Книгата е мрачна, романтична и болезнено човечна, дори в моментите на безсмъртие.

Това е история за глада. 1532 г. Санто Доминго де ла Калсада.
Младата Мария израства непокорна и хитра, а красотата ѝ е засенчена единствено от мечтата за бягство – тъй като тя знае, че неизбежно ще се окаже награда или пешка в играта на мъжете. Затова, когато пленителна непозната ѝ разкрива нов път, Мария прави отчаян избор. Заклева се да не изпитва разкаяние.

Това е история за любовта. 1827 г. Лондон.
Млада жена води спокоен и изолиран живот в семейния си дом, докато не бива изпратена в Лондон след акт на греховна близост. Там нежната Шарлот загърбва привидно невъзможните си желания след покана на красива вдовица. Но цената на свободата се оказва неочаквано висока.

Това е история за гнева. 2019 г. Бостън.
Алис се мести далеч от дома с надеждата, че колежът ще ѝ даде шанс да загърби стария си живот. Ала тя губи контрол за една страстна нощ, която я кара да преосмисли миналото, настоящето и бъдещето. Тогава Алис се впуска в търсене на отговори… и на отмъщение.

Това е история за живота – как свършва и как започва.