You are currently viewing Ревю на “Дверите на Скръбният дом” от Стивън Ериксън

Ревю на “Дверите на Скръбният дом” от Стивън Ериксън

Книга: Дверите на Скръбният дом

Поредица: Малазанска книга на мъртвите

Автор: Стивън Ериксън

Двери на Скръбният дом

Изтощена от събитията в Даруджистан, империята Малазан се люшка на ръба на анархията. В обширния доминион на Седемте града, в Свещената пустиня Рараку, пророчицата Ша’ик събира около себе си огромна армия в подготовка за отдавна предреченото въстание, наречено Вихъра. Безпрецедентно по своите мащаби и жестокост, то ще въвлече целия субконтинент в един от най-кървавите конфликти, избухвал някога в Империята. Ураганът на фанатизма и жаждата за кръв ще променят съдби и ще породят легенди…

В мините на Отатарал Фелисин, най-малката дъщеря на низвергнатия благороднически род Паран, мечтае за възмездие над сестра си, която я е осъдила на доживотна каторга. Бягството я отвежда на континента и в Рараку, където душата ѝ ще се прероди и бъдещето ѝ ще придобие яснота. Обявените вече за изменници Подпалвачи на мостове Фидлър и професионалният убиец Калам са решени да изпълнят клетвата си да върнат обсебената преди от божество Апсалар в отечеството й и да убият императрица Ласийн, но буреносните събития ще въвлекат и тях. Междувременно Колтейн, новият пълководец на Седма малазанска армия, повежда разбитите си, изтощени от войната легиони в последно дръзко сражение, за да спаси живота на тридесет хиляди бежанци и по този начин – да си осигури бляскаво място в историята на Империята.

Изпълнена с действие и битки, втората книга от поредицата на майстора в жанра на фентъзито Стивън Ериксън, “Дверите на скръбният дом” е много повече от епична книга. Всичко, което сте чели като похвали и мнения за тази книга ще Ви се стори постно и крайно недостатъчно, след като се докоснете до мащаба на тази поредица.

Във апогея на Вихъра

Седемте свободни града се вдигат на освободително въстание. Пророчицата Ша’Ик събира своята страховита армия, за да поемат на поход срещу империята на Малазан. Фанатични пустинни народи, на които им е омръзнало да бъдат тъпкани от ботуша на империята.

Историята е хронологическо продължение на събитията в Даруджистан. Имаме доста действащи лица сред, които са Апсалар, Фидлър, Фелисин, Крокъс и няколко изцяло нови герои. Паралелно с това следим и пътешествието на убиеца Калам, който поема на мисия да отнесе книгата на Ша’Ик и да сложи началото на Вихъра.

Проследяваме съдбите на толкова много герои. Различни гледни точки и нито за секунда не се почувствах натоварена от това прескачане между действащите лица.

Новият герой, който бързо спечели моите симпатии е Колтейн, за който няма да Ви разкривам подробности, защото има опасност да Ви разваля удоволствието от книгата. 

Вихър от събития и битки в “Дверите на Скръбният дом”

Цялата книга е изпълнена със събития и е супер динамична. Няма как да скучаете, но наред с всичкият вихър от действия, някакси Ериксън успява да продължи да изгражда този сложен свят. Продължава да доразвива и заплита личностите на героите и ги прави още по завършени и многобройни, разбира се.

Няма да Ви говоря за сюжета повече и безкрайната война, която е в основата на изградената Малазанска империя. Въстанието наречено Вихъра е в пълната си сила и кръвопролитията са в своята връхна точка. И все пак наред с всичката смърт, която Ериксън пръска и жестокостите, които ни представя, не това е нещото, което ме потресе в тази книга. Самата съдба и историите, които стоят зад героите, които изгражда ме разтърси из основи. Безизходицата, която ги следва на всяка крачка. Непрестанното напрежение, тласъка на инстинкта за оцеляване. Напрежението не отпуска своята примка нито за секунда.

Кучешката верига

Макар всички герои да са преследвани от своето минало и да се борят със своето настояще, за най-затрогваща и вълнуваща намирам историята на Колтейн и неговата кучешка верига. В какво точно се изразява драмата му няма да навлизам в подробности, защото трябва да го прочетете и почувствате без да знаете какво Ви очаква.

Цяла книга Ериксън крепи и подхранва една надежда. Събитие след събитие той ни дава по зрънце, което ние си складираме и кътаме. Аз силно се надявах нещата да приключат различно и дори смятах, че няма с какво да ме изненада. Съдбата на Колтейн е решена отдавна и все пак автора намира начин да я направи незабравима и тя достига своята кулминация точно в глава 21, където буквално ме срина. Ериксън ме съсипа и унищожи без капка жал. Подозрителността ми беше притъпена до краен предел от други събития и аз повече се вълнувах от съдбата на Калам и изобщо нямах представа какво ми е приготвил автора. 

Ето точно какъв майстор е Ериксън в моите очи. Успява да впримчи читателя и да накара с интерес да следи какво ще се случи с всички тези действащи лица. Заплита, наслагва напрежение и после рязко следващата сцена те отнася някъде другаде и оставя топка в стомаха ти. И точно, когато най-малко очакваш той нанася своя удар.

Не си мислете, че ще Ви бъдат спестени жестокостите и същността на битките и войната. “Дверите на Скръбният дом” е вихър, торнадо от кръвопролития и смърт. Но Ериксън умее да вплита и лек хумор в сцените, което дава лек отдих на читателя, съвсем лек.

*****

Оцених “Дверите на Скръбният дом” от Стивън Ериксън с 5 звезди и са и малко. Няма друга книга, която да ме е шокирала със своята жестокост и същевременно с това да ме е просълзила. Всичко, което мога да измисля като похвала ми се струва недостатъчно. Определено ще завърша поредицата и от тук нататък съм с все по-големи очаквания.

Издателство: Бард

Още книги от поредицата:

Ревю на “Лунните градини”

Ревю на “Дом на Вериги“

Ревю на “Спомени от лед”

Вашият коментар

Тодора Даскалова

Здравейте, казвам се Тодора, но вече известна като Дочка или Дочето. Имам две прекрасни дракончета вкъщи ( момчета на 5 и 7 години), които се старая да възпитам в любов към книгите. Като малка доста тарикатствах, когато имах задължителна литература от училище и сега се старая да се поправя. Обичам да чета фентъзи, сладките завършеци не са моето “нещо”. В една книга обичам да присъстват битки, интриги и изненади, които те разтърсват из основи. Ако ме хване параноя, че всички герои са предатели значи оценката ми ще бъде 5 звезди. В обобщение обичам да чета и, ако някой ден намеря начин това да ми е единственото занимание и да ми плащат затова :D значи съм попаднала в рая.