Изпълнена с действие и битки, втората книга от поредицата на майстора в жанра на фентъзито Стивън Ериксън, “Дверите на скръбният дом” е много повече от епична книга. Всичко, което сте чели като похвали и мнения за тази книга ще Ви се стори постно и крайно недостатъчно, след като се докоснете до мащаба на тази поредица.
Книга: „Дверите на Скръбният дом“
- Поредица: Малазанска книга на мъртвите – Сказание второ
- Автор: Стивън Ериксън
- Издателство: Бард
- Издание: Мека корица
- Преиздадена на български: 2021 година
- Оригинално заглавие: Deadhouse Gates, 2000
- Брой страници: 704
- Преводач: Валерий Русинов
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell
Във апогея на Вихъра
Седемте свободни града се вдигат на освободително въстание. Пророчицата Ша’Ик събира своята страховита армия, за да поемат на поход срещу империята на Малазан. Фанатични пустинни народи, на които им е омръзнало да бъдат тъпкани от ботуша на империята.
Историята е хронологическо продължение на събитията в Даруджистан. Имаме доста действащи лица сред, които са Апсалар, Фидлър, Фелисин, Крокъс и няколко изцяло нови герои. Паралелно с това следим и пътешествието на убиеца Калам, който поема на мисия да отнесе книгата на Ша’Ик и да сложи началото на Вихъра.
Проследяваме съдбите на толкова много герои. Различни гледни точки и нито за секунда не се почувствах натоварена от това прескачане между действащите лица.
Новият герой, който бързо спечели моите симпатии е Колтейн, за който няма да Ви разкривам подробности, защото има опасност да Ви разваля удоволствието от книгата.
Вихър от събития и битки в “Дверите на Скръбният дом”
Цялата книга е изпълнена със събития и е супер динамична. Няма как да скучаете, но наред с всичкият вихър от действия, някакси Ериксън успява да продължи да изгражда този сложен свят. Продължава да доразвива и заплита личностите на героите и ги прави още по завършени и многобройни, разбира се.
Няма да Ви говоря за сюжета повече и безкрайната война, която е в основата на изградената Малазанска империя. Въстанието наречено Вихъра е в пълната си сила и кръвопролитията са в своята връхна точка. И все пак наред с всичката смърт, която Ериксън пръска и жестокостите, които ни представя, не това е нещото, което ме потресе в тази книга. Самата съдба и историите, които стоят зад героите, които изгражда ме разтърси из основи. Безизходицата, която ги следва на всяка крачка. Непрестанното напрежение, тласъка на инстинкта за оцеляване. Напрежението не отпуска своята примка нито за секунда.
Кучешката верига
Макар всички герои да са преследвани от своето минало и да се борят със своето настояще, за най-затрогваща и вълнуваща намирам историята на Колтейн и неговата кучешка верига. В какво точно се изразява драмата му няма да навлизам в подробности, защото трябва да го прочетете и почувствате без да знаете какво Ви очаква.
Цяла книга Ериксън крепи и подхранва една надежда. Събитие след събитие той ни дава по зрънце, което ние си складираме и кътаме. Аз силно се надявах нещата да приключат различно и дори смятах, че няма с какво да ме изненада. Съдбата на Колтейн е решена отдавна и все пак автора намира начин да я направи незабравима и тя достига своята кулминация точно в глава 21, където буквално ме срина. Ериксън ме съсипа и унищожи без капка жал. Подозрителността ми беше притъпена до краен предел от други събития и аз повече се вълнувах от съдбата на Калам и изобщо нямах представа какво ми е приготвил автора.
Ето точно какъв майстор е Ериксън в моите очи. Успява да впримчи читателя и да накара с интерес да следи какво ще се случи с всички тези действащи лица. Заплита, наслагва напрежение и после рязко следващата сцена те отнася някъде другаде и оставя топка в стомаха ти. И точно, когато най-малко очакваш той нанася своя удар.
Не си мислете, че ще Ви бъдат спестени жестокостите и същността на битките и войната. “Дверите на Скръбният дом” е вихър, торнадо от кръвопролития и смърт. Но Ериксън умее да вплита и лек хумор в сцените, което дава лек отдих на читателя, съвсем лек.
*****
Оцених „Дверите на Скръбният дом“ от Стивън Ериксън с 5 звезди и са и малко. Няма друга книга, която да ме е шокирала със своята жестокост и същевременно с това да ме е просълзила. Всичко, което мога да измисля като похвала ми се струва недостатъчно. Определено ще завърша поредицата и от тук нататък съм с все по-големи очаквания.
Продължаваме с мнението на Петър Пеев за „Дверите на Скръбният дом“
След като съм от тези хора, на които „Лунните градини“ се понрави, беше логично да продължа с поредицата и трябва да ви кажа, че Стивън Ериксън не разочарова, даже напротив очарова ме.
Ще се постарая ревюто да е без спойлери за ставащото в книгата, а да видим до колко ще ми се получи. Макар и да виждаме някои от героите в предната книга – Калам, Фидлър, Апсалар и Крокъс, Ериксън разбира се ни запознава с още няколко, но за тях след малко.
Сюжет
Този наш квартет се е запътил към родното място на Сори (Апсалар), за да я върне при баща и, но в същото време имат и една много пъклена идея – идея за мъст, след случилото им се в предходната книга. Запознаваме се и с друга част от семейството на Гъноуз Паран, а именно неговите 2 сестри – Тавори и Фелисин. След като Паран е обявен за низвергнат и предател, сестрите му имат коренно различна съдба – Тавори е избрана за новата дясна ръка на императрицата и с тази си сила тя запраща сестра си Фелисин на къртовски, робски труд в Отатаралските мини. Място, на което ти се иска да си умрял. Това е една от няколкото основни арки, които следваме през книгата и лично за мен тя беше най-неинтересна, като това се дължи както на моралния упадък и низини, до които достига Фелисин, които комбинирани с липсата и на всякакво уважение към близките , както и сърцето и изпълнено с мъст, така и на факта, че един от другите герои беше скандално харизматичен.
Говоря именно за Колтейн, новият юмрук на седма армия, част от племето на уикците, но заклел се във вярност на императрицата. Той има за задача да преведе цялата си армия, заедно с всички бежанци от Хисар до Арен, прекосявайки буквално целия континент, докато се опитва да води сражения, да надхитрява опоненти и да угажда на благородниците. Сцените с така наречената „кучешка верига“ са едни от най-реалистично описваните военни такива, които съм срещал. А самото повествования през очите на историка Дюйкър прави разкажа изключително жив. Битките са толкова истински и реални, че човек има чувството, че взима участие в тях, а трагедия на обикновения човек е описана изключително майсторски. Толкова се бях надъхал, че още малко и щях да се запиша доброволец.
На фона на всички тези събития някъде в пустинята Рараку се пробужда богинята Дрижна с нейната пророчица Ша-ик, която трябва да поведе войската на Апокалипсиса и да се сломи малазанската армия, което сами се досещате, че няма да е никак лесно.
Тези конфликти и събития, а и доста други, които умишлено съм пропуснал, са взаимно свързани и се преплитат така майсторски, както само Ериксън може да го направи. Това, което съм написал едва опипва повърхността, но този човек пише майсторски, а книгите му си заслужава да бъдат четени.
Оценка 5/5
Издателство: Бард
Още книги от поредицата:
Двери на Скръбният дом
Изтощена от събитията в Даруджистан, империята Малазан се люшка на ръба на анархията. В обширния доминион на Седемте града, в Свещената пустиня Рараку, пророчицата Ша’ик събира около себе си огромна армия в подготовка за отдавна предреченото въстание, наречено Вихъра. Безпрецедентно по своите мащаби и жестокост, то ще въвлече целия субконтинент в един от най-кървавите конфликти, избухвал някога в Империята. Ураганът на фанатизма и жаждата за кръв ще променят съдби и ще породят легенди…
В мините на Отатарал Фелисин, най-малката дъщеря на низвергнатия благороднически род Паран, мечтае за възмездие над сестра си, която я е осъдила на доживотна каторга. Бягството я отвежда на континента и в Рараку, където душата ѝ ще се прероди и бъдещето ѝ ще придобие яснота. Обявените вече за изменници Подпалвачи на мостове Фидлър и професионалният убиец Калам са решени да изпълнят клетвата си да върнат обсебената преди от божество Апсалар в отечеството й и да убият императрица Ласийн, но буреносните събития ще въвлекат и тях. Междувременно Колтейн, новият пълководец на Седма малазанска армия, повежда разбитите си, изтощени от войната легиони в последно дръзко сражение, за да спаси живота на тридесет хиляди бежанци и по този начин – да си осигури бляскаво място в историята на Империята.
