Книга: „Дом на вериги”
- Автор: Стивън Ериксън
- Поредица: Малазанска книга на мъртвите – Сказание четвърто
- Издателство: Бард
- Заглавие на английски: House of Chains, 2002
- Преиздадена на български: 2015 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 736
- ISBN: 9789546556325
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Дом на вериги“ в Goodreads
Епическо повествование, което ви кара да искате още!
Стивън Р. Доналдсън
Сказание четвърто
Сказание четвърто от Малазанска книга на мъртвите – „Дом на вериги” е по същество продължение на действието от „Дверите на Скръбния дом“. Връщаме се на континента Седемте града с основен фокус конфликта в пустинята Рараку. Но с една голяма разлика..
За първи път в тази книга имаме цели 200 стр., че и повече посветени само на един персонаж. Почти сигурно е, че Вие ще мразите въпросния нов играч по всички параграфи. И все пак, той е първият получил не само много внимание, а и видимо израстване на характера. До края на книгата има много време, тъй че моят съвет е да не бъдете скептични. Е, пак ще го мразите, но с голяма възхита ☺
Сюжетни линии в „Дом на вериги”
След тази първа част, Ериксън ни поднася познатите сюжетни линии и персонажи. Има разбира се и други нови. Влизат и излизат с обичайната скорост за този епос. Ако досега не сте привикнали, значи сте изгубени.
Хубавата страна на това, че не можеш да хванеш определен модел в книгите от тази поредица, е че никога не ти доскучава. Защото и тази е поредната силна и предизвикваща част.
Да, най-сетне в „Дом на вериги” има много разкрития за света и историята. Те идват през гледните точки на други два нови герои, които освен че са интересни, успяват да дават и по-различен поглед върху нещата от историята, за които сме си мислили, че вече имаме определена визия и мнение. История, която на мен вече ми се струва, че няма начало и няма да има и край.
Другата съществена разлика (поне според мен), е че тук има и много повече посветено време за лични трансформации и много, много чисто човешка драма. Любимото ми ☺
Да се откъсна от голямата игра за момент и да почувствам хората в цялата тая патаклама беше изключително полезно. Както и да попълня знанията си върху някои големи въпросителни, които имах преди това. Сега има нови де, но здраве да е.
Нов Дом търси своите рицари и слуги.
Търси се и един важен трон…
Благодарим на нашата приятелка Теодора , която сподели със нас своето ревю. Ако Ви е допаднало написаното можете да я последвате в Инстаграм black.swan.blog
Продължаваме с мнението на Тодора Даскалова за „Дом на вериги” :
“You only think you know what’s happened”
Стивън Ериксън
Самият Ериксън го е казал и за 4та поредна книга се убеждавам, че само си мисля, че знам какво се е случило.
Приемете, че „Дом на вериги” е продължението на книга Втора. Отново сме на територията на Северен Дженабакъз. Във фокуса на действието е възстанието на Ша’ик и унищожителните стремежи на богинята вселила се в нея. Срещу най-малката Паран трябва да се изправи новата адюнкта на Императрицата. Тавори е изпратена с армия от новобранци да потуши бунта и да върне контрола над Седемте града. Но няма никаква представа срещу кого трябва да се изправи.
Вървим по стъпките на Кучешката верига, обратно към сърцето на Рараку.
Отново всички нишки на скръб се опънаха в мен, защото спомените от пътят на Колтейн изникваха един след друг. „Дверите на Скръбният дом” е книгата, която ме разплака и винаги ще настръхвам при споменаването на “Кучешката верига”, но „Дом на вериги” не е ретроспекция на станалото. В тази част се разкриват много спотаени истини и лъсват наяве характери и стремежи към мъст.
“Богатсвото се измерваше с власт над други хора и тази власт винаги се вържеше здраво. И беше странно, че този бунт изобщо не засягаше тази несправедливост, че всъщност тон не беше нещо повече от борба между онези, които искат да властват.”
В книгите на Ериксън винаги има цяла армия от герои. Това става ясно още от списъка с действащи лица, който подготвя читателя още в началото. Но за моя изненада в тази книга има един преобладаващ образ, който знам, че ще намериш за противоречив. Карса Орлонг е Тоблакай. Могъщ войн, който се оказва играчка в ръцете на своите богове. Интересна е градацията на този герой. Карса достига до много истини и ние заедно с него. Благодарение на този образ Ерискън ни помага да си изясним част от миналото и да разберем настоящето.
Т’лан Имасс, Тоблакай, Тайст Едур, Тайст Леосан, Тайст Андий… раси, които ни се разкриват в „Дом на вериги”. Разкриват се детайли от миналото им, които ни помагат да запълним празните места в общата картинка. Обаче това е 4та книга, а има още толкова много и този свят на Ериксън става все по необятен. Защото само си мислим, че знаем какво става и така до следващата книга…
“Тайните имат сила, докато си останат тайни.”
“Бъдещето може да ти обещае едно и само едно: изненада.”
“Да се живее простично,със закъснение разбра Фебрил, не биваше да се приравнява с гледането простично, защото първото бе благородно и похвално, докато второто беше най-гибелната слабост.”
Отново ставаме свидетели на епични битки, смърт, загуби, предателства и кроежи на богове и асценденти. Един Дом се опитва да затвърди присъствието си в Драконовата колода. Тронът на Сянка трябва да бъде защитен. И нови загадки. Разбити емоционално герои, загуби, които вещаят стремежи към отмъщение. Нови и нови възли, които да заплетат героите от Малазанската империя и не само. Поклон пред необятното въображение и талант на Стивън Ерискън.
Продължаваме с мнението на Петър Пеев:
„Дом на вериги” – Стивън Ериксън
Или с други думи – Малазанска книга на мъртвите, част 4.
Тук по същество, продължаваме събитията, които са се случили във втората книга, като основният конфликт е между новосъбраната малазанска армия, тръгваща от Ейрън към сърцето на Рараку, за да сломи съпротивата на Шаик.
За разлика от предходните книги досега, първата една четвърт от тази е заета с историята само на един персонаж, а именно Карса Орлонг – представител на племето теблор, тръгнал заедно с двамата си приятели да търси чест, слава и приключения. Трябва да призная, че дори и само в тази една единствена книга Карса преживява много възходи и падения, терзания, катарзиси и като цяло изключително развитие на персонажа. А съм чувал, че тепърва има да се случват доста неща с него до края на поредицата.
И така, предвождани от новата Адюнкта Тавори, нейната армия извървява обратния път на кучешката верига като единствената и цел е да унищожи бунта на пророчицата. Вярата в победата категорично не е на висота, Тавори е зелена, без реален боен опит, предвождаща една до някъде обезверена армия. А насреща и стои силата на Дрижна, обединени армии от бунтовници, включително и малазански такива. Но обединени ли са всъщност те и какво ще се случи в навечерието на битката?
Тази книга не предлага толкова епични мащабни битки, но за сметка на това компенсира с изключително развитие на характерите на редица персонажи. Книгата се чувства по-лична и неслучайно и основният конфликт в нея реално е една семейна драма. Конфликт, който бива разрешен по един малко антиклиматичен, но и прозаичен начин – Фелисин, без никакви бойни способности и с войската на нейна страна и Тавори, подготвена на теория, но нямаща пълното доверие на своите бойци.
Мога да кажа още много, защото виждаме и много познати лица – Калам, Фидлър, Апсалар и Крокъс, като всеки един от тях преминава през своите лични мисии, вплетени през игрите на асценденти и богове. Ставаме свидели и на едно неочаквално приятелство между низвергнатия Онрак от Тлан Имас и Трул Сенгар от Тайст Адур, а за техните приключения ми се струва, че тепърва ще четем. В общи линии, пореден силен том, Ериксън е не-чо-век.
Оценка 5/5
Светът на Малазан – ръководство
Още книги от поредицата:
Ревю на “Дверите на Скръбният дом”
В далечната Рараку, в недрата на Свещената пустиня пророчицата Ша’ик чака със своята бунтовническа армия. Но това чакане никак не е леко. Пъстрото ѝ обкръжение от бойни водачи – племенни вождове, Върховни магове и един малазански Юмрук ренегат с неговия чародей – е вкопчено в жестока борба за власт, заплашваща да разкъса въстанието отвътре. А самата Ша’ик страда, обсебена от мисълта за своя най-жесток враг, онази, на която трябва да отмъсти, Тавори… родната ѝ сестра.
Така започва величавата нова глава на “Малазанска Книга на мъртвите” – епично сказание за война, интриги, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
Ако нечия работа заслужава похвалата “епично”, то това е творчеството на Стивън Ериксън… той лесно се откроява сред всички други, пишещи съвременно фентъзи.
