„Няма забравени“ ме върна ударно в Седемте града, само както Ериксън може, и бях на нокти през всичките 448 страници.
Книга: „Няма забравени”
- Автор: Стивън Ериксън
- Поредица: Сказание първо от Свидетеля #2
- Издателство: Бард
- Заглавие на английски: No Life Forsaken, 2025
- Издадена на български: 2026 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 448
- ISBN: 9786190303862
- Преводач: Радослав Христов
- Издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Няма забравени“ в Goodreads
Сюжет
След погрома в северен Дженабакис, покрай Северното езеро, Ериксън ни пренася в Гданисбан, на континента Седемте града. Там се запознаваме с Ейрънфол, Юмрук без легион и армия, както и с новия Адюнт на императора.
Три отделения морски пехотинци, ръководени от Ейрънфол, се опитват да предотвратят избухването на религиозни бунтове и да спасят света от Апокалипсиса. И като стана дума за Апокалипсис, вероятно се досещаш, че отново се срещаме с богинята на Вихъра, преродената Шайк, а именно младата Фелисин, която последно беше попаднала в свещения град в Седемте града.
Гданисбан е център на постоянни сблъсъци между религиозни секти, бандити, морски пехотинци, Нокти и шпиони. Привидно Юмрук Ейрънфол държи ситуацията под контрол, докато не се надигат водите на новото море и не наводняват древните катакомби на града.
В тази книга авторът ни разкрива нови персонажи със стари, нерешени проблеми, нечувани досега същества и магия, която може да изпепели всичко познато в света.
Герои
За пореден път Стивън Ериксън показва майсторството си в изграждането на герои и, както винаги, ни кара да се съмняваме в техния морал и намерения. Перипетиите и ситуациите, през които ги превежда, а понякога и измъчва, могат да пречупят и променят всеки.
Ейрънфол е един от запомнящите се образи в тази книга и се надявам да продължа да чета за подвизите му, въпреки всичко, което се случи с него тук.
Младата Фелисин, новият ѝ инквизитор и неговите спътници претърпяха емоционално пътуване, което, честно казано, имах чувството, че изживявам редом до тях.
А за морските пехотинци мисля, че няма какво друго да кажа, освен: луди, безстрашни и забавни морски пехотинци, каквито ги познаваме от всички книги.
Моето мнение за „Няма забравени“
Както голяма част от книгите в света на Малазан от Стивън Ериксън, и тази за мен е 5-звездно четиво. Начинът, по който ме преведе през това приключение, беше феноменален.
За съжаление, трябва да си почина малко след тази книга, защото следващата все още не е издадена на български и се чувствам малко странно. Определено ще чакам последната част от тази поредица, за да се потопя отново в историята.
За мен беше впечатляващо как Ериксън метафорично показва цялата омраза, завист, подлост и всички лоши намерения и качества в човешките взаимоотношения чрез Апокалипсиса. Всичко лошо, което е познато на човешката природа, дава невъобразима сила на Вихъра и е на път да унищожи целия свят.
Ревю by SID
Завръщане в Малазанската империя!
Авторът на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ Стивън Ериксън продължава обичаната от всички „Малазанска Книга на мъртвите“ (знакова епична поредица, продадена в над 1,5 млн. копия) с „Няма забравени“, Второ сказание – вълнуващото продължение на „Свидетеля.“
Сред пепелищата на провалилото се въстание, в Седемте града се разгаря нова жарава.
В щаба на Малазанския легион в Гданисбан веждите са смръщени, защото изглежда, че предстои поредното кърваво сражение с възродения култ на поклонниците на Апокалипсиса.
В стремежа си да смаже въстанието, преди да обхване целия субконтинент, Върховен юмрук Ейрънфол разполага само с няколко дузини отделения морски пехотинци, а повечето от тях вече са разпръснати, опитвайки се да потушат множеството огнища на недоволство. Но войниците му са изтощени от тежките условия на тлеещото въстание, и последното, от което Ейрънфол се нуждае, е пристигането на новия Адюнкт, току-що изпратен от столицата като пратеник на Императора.
Мисията на този човек може да подкрепи усилията на Ейрънфол… или да му забие нож в гърба. Както обикновено се случва, разбира се. Популярният командир неизбежно бива възприеман като заплаха за Императора – такава е фаталната природа на имперската политика в Малазан.
