You are currently viewing Ревю на “Заслепяващият нож” от Брен Уийкс

Ревю на “Заслепяващият нож” от Брен Уийкс

Книга: Заслепяващият нож

Автор: Брент Уийкс

Поредица: Светлоносеца

Заслепяващият нож

Гавин Гайл умира.

Мислил е, че му остават пет години – вече разполага с по-малко от една. С петдесет хиляди бежанци, незаконен син и бивша годеница, която може би е научила най-мрачната му тайна, Гавин се натъква на проблеми от всички страни. Цялата магия на света е подивяла и заплашва да унищожи Седемте сатрапии. Най-лошото от всичко е, че старите богове се прераждат и армията им от цветни бесове е неудържима. Единственото спасение може би е брат му, чиято свобода и живот Гавин е ограбил преди шестнайсет години.

Още от първата книга Гавин Гайл е персонаж, който много ми допадна. Съдбата му е интересна, а нещата стават още по оплетени във продължението.  Гавин губи силите си. Ако до скоро си е мислел, че има време да постигне всички велики цели, които си е поставил, то всичко рухва след битката за Гаристън. Цветният принц се оказва сериозен противник и бързо напредва. Разединените цветове на Спектъра, представляващи седемте сатрапии едва успяват да превъзмогнат различията си и да се обединят в опит да спрат инвазията на бесовете. А на всичкото отгоре, когато светът е лишен от балансирането на своята Призма, старите богове надигат глава.

Цветният принц

Зад маската на този тайнствен враг на Хромария се крие стар познайник на Гавин. И макар разкритието да ме шокира има и други неща около персонажа, които намирам за интересни. Цялостната философия на войната, която е започнал има своята обоснованост. Макар първоначално да ни е представян като фанатик и убиец, и все още си е такъв, в “Заслепяващият нож” е отделено внимание и на неговата кауза. Цветният принц интригува със стратегическото си мислене и разкритията, които прави за прогнилата система на Хромария.

Копелето на Призмата

Брент Уийкс продължава да надгражда образа на закръгленият Кип. Копелето целеустремено и упорито преследва целта си да зарадва Гавин. Все повече героят на Кип се превръща в достоен син на баща си. Брент Уийкс набляга не само на физическата му подготовка, но и ни разкрива колко жив ум има изтърсака. Силата на характера му се проявява, когато на пътя му се изпречва скъпият му дядо, който се опитва да вгорчи животът му по всякакъв начин. Андрос Гайл е безкруполен, манипулативен старец, който много умело постига всичко, което иска. Сблъсъкът между двамата е доста интересен, а краят му ще Ви остави без думи. Но това ще го разберете чак накрая на книгата, когато за няколко страници буквално се случват страшно много неща.

Любовта не е цвете, което повяхва след няколко мимолетни години. Любовта е избор, бенчан за действие, съпруже мой, и аз те избрах и ще те избирам всеки ден, до края на живота си.

Гавин и Карис – Заслепяващият нож

Ако нещастната любов между тези двамата ви се е сторила интересна в “Черната призма” то мога да ви зарадвам, че в “Заслепяващият нож” нещата стигат до своята кулминация. Но ако си мислите, че ще прочетете “заживели щастливо до края на живота си” не това е стилът на автора. Още една причина да го харесвам толкова много. Брент Уийкс не харесва щастливият край. Когато стигнем до края на книгата и нещата уж вървят към своят край, още тогава става ясно, че ще има следваща книга. И на всичкото отгоре сюжетът е още по заплетен.

Стилът на писане на Брент Уийкс е уникален. Ако не сте фен на леко вулгарният език е възможно да не Ви допадне. Има доста черен хумор и думички, които не са за подрастващи, от Бард трябва да и сложат едни 13+, ноооо всичко останало, което ни е подготвил автора абсолютно си заслужава. В “Заслепяващият нож” има съчетание от битки и кръвопролития, да, книгата е доста кървава. Ще се сблъскате с нечетен брой интриги, предателсва и обрати. Дори няма да споменавам краят на книгата, който беше абсолютна атомна бомба за надеждите ми. Ако сте мислили, че е ужасно, че Гавин умира, то само почакайте да прочетете какво му е подготвил Брент Уийкс.

Още от поредицата:

“Разбитото око”

„Черната призма“

Издателство: Бард

Вашият коментар

Тодора Даскалова

Здравейте, казвам се Тодора, но вече известна като Дочка или Дочето. Имам две прекрасни дракончета вкъщи ( момчета на 5 и 7 години), които се старая да възпитам в любов към книгите. Като малка доста тарикатствах, когато имах задължителна литература от училище и сега се старая да се поправя. Обичам да чета фентъзи, сладките завършеци не са моето “нещо”. В една книга обичам да присъстват битки, интриги и изненади, които те разтърсват из основи. Ако ме хване параноя, че всички герои са предатели значи оценката ми ще бъде 5 звезди. В обобщение обичам да чета и, ако някой ден намеря начин това да ми е единственото занимание и да ми плащат затова :D значи съм попаднала в рая.