You are currently viewing Ревю “ Съдбата на убиеца“ от Робин Хоб

Ревю “ Съдбата на убиеца“ от Робин Хоб

Книга: Съдбата на убиеца

Автор: Робин Хоб

Поредица: Фиц и Шута

Съдбата на убиеца

Преди повече от двайсет години първият епически фентъзи роман с главни герои Фицрицарин Пророка и неговия загадъчен, често пъти влудяващ приятел Шута удари като ярка мълния. Сега Робин Хоб довежда до внушителен край третата трилогия с тези толкова обичани герои в един роман на ненадминат артистизъм, който със сигурност ще се утвърди като един от великите шедьоври на жанра.

Малката дъщеря на Фиц, Пчеличка, е похитена от Слугите, тайно общество, чиито членове не само сънуват възможни пътища на бъдещето, но използват пророчествата си, за да трупат богатства и влияние. Пчеличка играе съдбовна роля в тези сънища… но точно каква роля, остава несигурно.

Докато садистичните похитители на Пчеличка я влачат през половината свят, Фиц и Шута повярвали, че тя е загинала и потеглят на мисия на отмъщение, която ще ги отведе до далечния остров, където обитават Слугите – място, което Шута някога нарече свой дом и след това – затвор. Беше адът, от който Шута се спаси, осакатен и ослепен, заклевайки се никога повече да не се върне.

Въпреки всичките си рани, обаче, Шута не е толкова безпомощен, колкото изглежда. Той също е сънуващ, способен да оформя бъдещето. А Фиц, макар да не е вече безподобният професионален убиец от младостта си, остава мъж, с когото трябва да се съобразяват – смъртно опасен с ножове и отрова, и вещ в магията на Пророците. И целта им е проста: Да се погрижат нито един Слуга да не оцелее от тяхната ярост

Из историята на Фиц

Точно преди година, завършвайки “Тайните на занаята”, с която започна моето приключение в света на Праотците, изказах мнение, че това е една от най-добрите книги попадали в ръцете ми.
И до днес стоя зад думите си!   
12 книги по-късно “Съдбата на убиеца” сложи край на най-великата фентъзи поредица, която някога съм прочела.


Ще призная,

че ми е трудно да пиша безпристрастно мнение за книги, които толкова много обичам. Няма да се получи и затова ще споделя моите чувства за нея без обещание, че за Вас ще бъдат такива каквито бяха за мен. 
Историята за живота, любовта и приключенията на кралското копеле Фиц е сигурно единствената, която безкомпромисно разби сърцето ми по всички възможни начини. И въпреки всичко ме накара да продължа да чета.   
Израстването от самотно сираче в човек с такъв житейски опит, който не бих пожелала на никого, го направи и най-незабравимият реален образ в “скромния” ми литературен опит. Исках друга съдба за персонажа, който следвам толкова време. Но той имаше най-логичната такава…

   
“Животът изобщо става ли някога прост? 
Само за няколко мига скъпа моя. Само за няколко мига”. 


Появата на всички паметни или по скоро оцелели образи от останалите книги на Хоб беше естествено емоционално. Търговците от Дъждовните гори, живите кораби, хора от пиратските острови и др. се събраха за последно, преплетени в буря от събития около съдбата на убиеца и неговата мисия. В тази връзка, ако не сте се запознали с другите книги от този свят, последната трилогия за “Фиц и Шута” няма да е достатъчно плътна за вас.     

 
Историите на Робин Хоб

Разбирам донякъде полярните мнения за творбите на милата авторка. Тя разказва истории, които не всички искат или са готови да чуят… Истории, толкова болезнено истински, че е трудно да  ги преглътнеш и да останеш същия човек. В тези книги има едно доста солидно количество насилие под всякаква жестока форма. Особено разтърсващо в случая с последните ще бъде за Вас ако сте родител.
Отвъд всичко това обаче е и абсолютно запленяващата, красива проза, която носи спокойствието на тихият огън в домашната камина.


“Съдбата на убиеца”

ще разруши и малкото щастие, което сте видели в предишните ѝ книги, като покаже нещата такива каквито са били винаги и каквито трябва да бъдат. Ако сте приспали бдителността си след “Шутът и убиеца”, ще Ви кажа, че тук няма приказки за лека нощ. А само такива, които смачкват всички очаквания, типично в стила на авторът. И все пак..това е идеалният, смел и добре развит край, който заслужаваше поредицата.       
Ако не сте от хората готови да приемат “възмездието” на Робин Хоб в най-суров вид, то това не е вашето четиво. 

🐺

Затварям последната страница и нареждам Хоб на първо място в колекцията си от книги, които ще присъстват винаги в библиотеката ми.   

Автор на ревюто е Теодора, наша приятелка и гостуващ автор в блога. Ако Ви е допаднало написаното можете да я последвате в Инстаграм black.swan.blog

Издателство: Бард

Вашият коментар

Теодора Пехливанова

Казвам се Теодора и съм родена в една далечна така да се каже чернобилска година, но не чак толкова далечна галактика. ( добре де София). По образование - икономист, по професия - финансист, по душа мечтател. Винаги съм обичала да чета, но едва преди няколко години разгърнах за първи път книга от фентъзи жанра, с което отворих кутията на Пандора. А от още по-скоро се осмелих да изказвам и мнения по адрес на книгите, които чета. Благодаря на Гинчето и Дочка, с които ме запозна общата ни страст към книгите и решиха да дадат гласност на аматьорските ми ревюта в техния прекрасен блог. Обожавам света на магията и няма да се спра докато не прочета всичко - един вид никога.