Книга: „Крехко равновесие”
- Автор: Рохинтън Мистри
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Лабиринт
- Заглавие на английски: A Fine Balance, 1995
- Издадена на български: 2019 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 644
- ISBN: 9786197055658
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Крехко равновесие“ в Goodreads
Нито една излишна страница. Нито една прашинка в окото за действителността, която е представлявала Индия по време на извънредното положение и управление на Индира Ганди. Период изпълнен с масови зверства от социален характер и политическа репресия.
“Крехко равновесие” е сигурно най-тежкия, дълбок и силен роман, който някога съм чела. Книга, която не цели просто да разкаже поредната тъжна история за бедност и нещастие, които много хора предполагат изобилстват в страната на свръхпопулацията и нищетата. Книга, която извежда на преден план преди всичко балансът между надежда и отчаяние, показвайки, че все пак наистина има места и времена, в които ако си се родил значи животът наистина ти е раздал лоши карти. Хората там просто нямат правилен ход. Винаги всичко води към трагедия, която осакатява, отнема, ампутира по част от теб всеки път (в буквален и преносен смисъл), пречупва и взима най-ценното у човек – неговото достойнство. Правото на избор, на живот. Невероятно е, че въпреки този живот, героите в днешният роман намират сили да продължават. Намират светлина дори в онези миниатюрни моменти на щастие, които получават като трохи преди поредният ритник и потъване в калта на тази страна.
Невероятно какви неща са се случвали и какви още се случват и в днешно време, оставяйки грозни петна върху човешката история. Ще кажете, че гадости и нещастие има и ще има винаги, но трябва ли да си затваряме очите за подобно нещо. Ако сега започна да изброявам всичките социални, морални и етични теми в този роман, няма да ми стигнат стотици думи. Това беше страховит разказ за оцеляването, за доминото от случайности и малките жестове, които се появяват на места, на които няма какво да дадеш освен душевна подкрепа. Изключително емоционален и предизвикателен. Без сантимент. Нямах сила дори за чувства, какво остава за сълзи. Нямам идея защо за тази книга не се говори повече. Защо стои като забравена. Като героите в нея.
По стечение на редица случайности няколко души ще бъдат принудени да споделят един покрив в тази история за безжалостната Индия. Двама шивачи от малкото село в търсене на хляб и надежда, предлагащи усърден труд, вдовица не прекършила гръбначния си стълб дълги години макар всичко да е против нея и заможен студент от планинско градче, който е дошъл да учи в мръсният голям град. Четирима ще се изправят срещу това, което минава там за живот. Ще прибавят няколко часа смях към биографията си, ще се научат на вярност, ще се принудят на доверие. Мистри блестящо завързва техните съдби и на всички останали второстепенни герои, които пресичат пътя им. Нечовешките обстоятелства ще вкарат всички в мелачката на политическата действителност. Ужасното беше, че въпреки всички ужасни случки, аз до самият края имах надежда, че ако не справедливост поне нещо ще остане накрая. Просто ще бъдат оставени на мира да го живеят този живот, ще имат шанса да се борят със зъби, нокти и кръв за някаква гордост. До самият финал, до последната страница авторът не ти позволява да отвърнеш глава и за миг.
“Изроди. Всички сме изроди.”
Книгата е пълна с детайлно описани сцени от кастовото потисничество през този период. Ужасяващи картини на лични трагедии, реалистичен и доста откровен. Ако харесвате подобни книги, бъдете сигурни, че тази няма да я забравите. Ще залепне по вас мръсно и без отмиване. Ще ви накара да усетите и видите.
Периодът по времето на управлението на Индира Ганди е белязан от контролирани медии, спиране на всякакви демократични права, арести без съд, трудови лагери, принудителни стерилизации, събаряне на бедни квартали и домове. Официално представени като новият ред. Бъдещето на страната. Тотална дехуманизация. В романът подобно на героите, които не разбират от политика на читателя не се представят обяснения. Той просто става свидетел на няколко човешки съдби попаднали под натиска на “новият ред”. Няма стабилност, няма справедливост, няма илюзии. Всичко заминава в Ада на безнадеждността сред контрол, страх и разрушени семейства.
Искам да препоръчам книгата на всички. Но трябва да кажа, че предвид съдържанието в нея, вероятно няма да понесе на всички. Тези, които обаче я прочетат ще бъдат променени, смирени и виждащи.
Цитати от “Крехко равновесие”
“За политиците приемането на закони е като приемането на хран.[…] После и едното и другото отиват в помийната яма”
“Живот без достойнство не си заслужава живеенето”
“Човек не може да си начертае някакви някакви линии и кутийки и да не мърда на косъм от тях. Понякога се налага да използваш провала като трамплин, от който да се оттласнеш към успеха. Трябва да поддържаш крехко равновесие между надеждата и отчаянието.”
“Спомените бяха вечни. Тъжните си оставаха тъжни дори и след време, а щастливите нямаше как да бъдат изживени със същата радост. Спомнянето носеше своя особена тъга”
“Но сега си мисля, че Бог е просто един шивач на огромно одеяло. От безброй малки парцалчета. И одеялото е станало толкова голямо и объркано, че вече не може да следва моделът, квадратчетата, триъгълниците и ромбовете не пасват и е настанала пълна бъркотия. Затова той се е отказал и го е захвърлил.”
“С всички хора ли животът се отнася тъй безотговорно, разкъсва хубавото, а оставя лошото да гноясва и да плъзва като плесен върху неприбрана храна.”
“Бъдещето ставаше минало, всичко изчезваше в празнотата и когато човек посегнеше да хване нещо, той сграбчваше… Какво? Педя, прежда, парче плат, сенките на отминалите златни времена.”
“Ако не друго, животът на бедните беше богат на символи”
“Все пак животът ни не е нищо друго освен поредица от нещастни случаи, дрънчаща верига от случайни събития. Низ от избори, които са направени съзнателно или нехайно и които в съвкупността си образуват голямото бедствие, наречено живот.”
“Светът беше преизпълнен с нещастия, но имаше и достатъчно радост, стига човек да знаеше къде да я търси.”
„Крехко равновесие“, покъртителен роман на Рохинтън Мистри, единственият писател, на когото всички книги са били финалисти за „Букър“.
Индия, но без ореола на екзотиката.
Животът, но без ореола на илюзиите.
Човешкият жребий като низ от случайности и провали, които можем да превърнем в трамплин към успеха.
Дните ни като крехко равновесие между отчаянието и надеждата.
В тази книга по волята на обстоятелствата се пресичат пътищата на четирима души, които наглед нямат нищо общо помежду си: на Дина, сърцата вдовица, която не смята да се прегъва пред ударите на съдбата, на Манек, студент от заможно семейство високо в планината, дошъл да учи в големия град, на двама шивачи, Ищвар и Ом, чичо и племенник, избягали от беднотията и кастовото разделение в затънтеното си родно село с надеждата да открият по-добър живот, да се позамогнат с усърден труд и после да се върнат при близките си. Четиримата намират заедно съпричастност, привързаност, смях, приятелство, вярност. И дори пред разбитите си мечти знаят как да отстояват човечността в едно жестоко нечовешко време.
