Книга: “Кръв над светъл пристан”
- Автор: М. Л. Уанг
- Поредица: няма
- Издателство: Peppermill Books
- Преводач: Гергана Дечева
- Издадена: 2023
- Издадена на български: 2024 година
- Брой страници: 528
- Издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
“Пътят към истински ценните неща никога не е кратък.”
Тъмна като безкрайната нощ, сурова и люта като зима. Книга, която ще ви накара да треперите и същевременно да се наслаждавате на всяка минута прекарана в четене.
Сюжет на “Кръв над светъл пристан”
Свят в който магията е наука, а практикуващите я магове творят “чудеса” с помощта на магични спелографи, почти няма място жени в научните среди. И все пак веднъж на десетилетие се дава шанс за прием на една да вземе изпита за висш маг.
Сиона твърдо е решила да обуе панталони и да покаже на Магичното върховенство, че е способна да бъде полезна за града си, да остави следа в учебниците. Нещо повече, тя е готова на всичко и на всяка цена. Без да подозира, че изпитът е само началото…А това което ще открие зад белите роби на магьосниците е потресаващо.
Убеждения, вяра, “истина”. Всичко ще се преобърне. Разголена, жестока и безкомпромисна.
Техническия прогрес никога не е бил по-…кървав.
Искате ли да видите истината наистина. Ще извърнете ли глава? Имате ли смелост да промените нещо. Върху случилото се тук може да се разсъждава много. Защото все още има места по света, които са точно като Тиран. Където властта е в ръцете на жестоки чудовища, облекли бели дрехи и проповядващи удобна религия. Кланящи се на измислени богове. Градове, които изяждат духът и живота на хората, задушават жените, сестрите и дъщерите си, унижават и се мислят за въздесъщи. Защо? “Защото Тиран е на първо място”. Човек ще каже, че по такива места цари атеизъм, защото кой бог би допуснал това. Същевременно точно на такива места, вярата е всичко, което остава.
“Много по-лесно е да си кажеш, че си добър човек, отколкото да бъдеш такъв в действителност”
Зад удобния и уютен жанр фентъзи, се крие тази творба, която съдържа доста повече магичен реализъм отколкото предполагах. Накара ме да усещам всичко с душата и сърцето си, защото доверявайки се на автора тук, се отвори не само историята за мен, но и аз за нея. Не бях подготвена за това, което открих.
“По-добре ли е да си в безопасност и скършен и счупен, отколкото да си мъртъв.”
Моето мнение за “Кръв над светъл пристан”
Феноменална книга. От онези, които те карат да настръхваш, да мислиш и премисляш.
Без свян и цензура, М. Л. Уанг постави жанра и редица известни имена на колене. А безмълвният читател – верен почитател. Какво да кажа? Че искам още такива прелестно горчиви хапчета?! Искам и още как. Препоръчвам да я прочетете. После ме мразете.
„Кръв над светъл пристан“ е история за борба – борба за признание, борба за власт, борба за оцеляване, борба между религии и доктрини, между родените от правилната и грешната страна.
Преди 300 години Пророк Леон получава видение, пратено му от Бог Ферин, който му показва начин да създаде нов град. Вечната пролет на новия град Тиран трябва да служи като Светъл пристан срещу зимата, Дългата нощ и злокобната зараза навън, която оцеляващите наричат Мор.
Хората в Тиран са дарени с познанието за „Градината на Изобилието“, която може да дава енергия и суровини за величествения, благословен град, но само маговете имат недиректен достъп до това тайнствено място чрез написани на спелограф заклинания. Само те дават на хората всичко, от което се нуждаят.
Сиона е първата жена в историята, която издържа изпита за висш маг и влиза в Магическото върховенство на Тиран. В очите на Сиона Томил е дивак, неверник, необразован чистач, който е намерил подслон в Светлия пристан. Това, което тя не знае, е, че той е бил отличен ловец, който загубва семейството и народа си при ужасна трагедия в търсене на спасение.
„Истината над заблудата. Израстването над удобството.“ е красив девиз, но хората рядко имат силата да приемат истината, когато тя заблестява пред тях в неочаквани, кървави, жестоки цветове.
