Книга: „Сибола гори”
- Автор: Джеймс С. А. Кори
- Поредица: Експанзията книга #4
- Издателство: Студио Артлаин
- Страници: 632
- Дата на издаване: 2025
- Издание: Твърда корица
- Преводач: Юлиян Стойнов
- Издадена в електронен формат на български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytel
Мисия за мир в един нов свят, която се е обърква, както обикновено, тази книга отлично изгражда една много човешка история в едно заземено бъдеще, като същевременно майсторски вплита постоянно нарастващо напрежение в тази вълнуваща политическа приказка. И Джеймс Холдън типично прави всички грешни избори…
Ревюто съдържа спойлери за тези, които не са чели предишните книги…но няма как, четвърта книга е от поредицата.
Сюжет на „Сибола гори”:
При отворена пръстенова мрежа и хиляди нови светове за изследване, една група бежанци от Ганимед се втурва и предявява претенциите си към един от тях, преди СВП и Марс да успеят да изградят граничен контрол. Те наричат новата си планета Ил и започват да строят ново селище. Е, оказва се, че „официалните“ права върху планетата са продадени на Роял Лиценз Енерджи (РЛЕ), които две години по-късно пристигат, за да започнат различни научни изследвания на планетата. Естествено, досегашните жители на Ил (или Нова Тера, както са решили да я наричат РЛЕ) не са доволни от това и го смятат за посегателство върху тяхната територия. Настъпват конфликти, загиват хора и ръководствата на ООН и СВП решават да изпратят Холдън и екипажа му като посредници.
Заселниците се смятат за законни собственици на планетата, като претендират за права пред „окупаторите“ и искат да бъдат оставени на мира, докато РЛЕ твърди, че са постъпили по законовия начин, като са придобили правата по официален път. Въпреки това тази планета остава в по-голямата си част неизследвана – опасностите, които крие, не са оценени и не са подготвени за тях. Във водовъртежът на две фракции, които се държат взаимно за гърлото, и един чужд свят, пълен с неизвестни… какво може да се обърка?
Моето мнение за „Сибола гори”:
Холдън трябва да се ориентира в сложна политическа ситуация и се сблъсква с дълга поредица от неуспехи. В някои отношения тази история прилича на „Вратата на Абадон“ – извънземни системи заплашват поминъка на хората, а Холдън трябва да намери начин да ги обезвреди. Въпреки това я намирам за приятна. Предизвикателствата на колонизирането на нова планета и напрегнатата политическа ситуация са интересни за разгръщане. Героите от първо лице са добре. Сценариите, в които се намират, ми харесаха повече, отколкото самите герои. Елви има потенциал да бъде забавна, но научните ѝ познания са необичайно широки, а подсюжетът с обсебването ѝ от Холдън и разрешаването му ми се стори малко странен. Харесвам Баша, но той наистина няма силна индивидуалност. Все пак историята се движеше с бързи темпове и не прекарах твърде много време в размишления върху тези неща, докато четях.
Харесвам взаимодействията между героите и имам чувството, че това се дължи на факта, че в тази част, макар и не през цялото време, като цяло екипажът беше доста разделен. Алекс и Наоми са на „Роси“ в орбита, докато Джеймс и Еймъс са долу на планетата и се опитват да посредничат между самопровъзгласилите се колонисти на една от новите планети и изследователския екип, изпратен от корпорация на ООН.
Наистина много ми хареса микросюжетът в тази част. Харесаха ми въпросите, които Холдън задаваше в началото, когато конфликтът между различните групи беше основният фокус, и ми хареса колко бързо се движеше всичко, след като фокусът беше върху планетата, която се опитваше да убие всички.
Бях много напрегната в различни моменти от тази книга.
Оценявам колко напрегнато правят нещата авторите и как можеш да видиш как решенията, които са взети по-рано в книгата, се разиграват в следващите събития. Струва ми се, че част от това, което наистина ми хареса, е, че начинът, по който е написана, те води до положение, в което можеш да правиш догадки и да разбереш нещата малко преди героите, но не се усеща тежко. Наистина оценявам това и е много забавно да се опитваш да сглобиш нещата заедно с героите.
Тази книга придвижи основната история само леко напред, но добави някои интригуващи части от изграждането на света. Сюжетната арка се усеща малко рециклирана, но честно казано, не ме притеснява. Все още искам да видя докъде ще стигне историята; така че, нататък към следващата книга!
Награда „Хюго“ за най-добра поредица
Пръстеновите портали са разкрили пътя към хиляди нови светове. Треската за колонизация започва. Заселници, търсещи по-добър живот, избират Ил за свой дом извън познатата Слънчева система. На пръв поглед планетата може да се мери със Земята – разполага с въздух, вода и много залежи на литий. Но в недрата ѝ дремят останки от велика извънземна цивилизация, чийто край нито е бил спокоен, нито окончателен.
Независимите заселници се изправят и срещу лицензирана от ООН компания, дошла да изследва новия свят. Конфликтът на Ил заплашва да се разпростре чак до Земята. Джеймс Холдън и екипажът на „Росинант“ са изпратени, за да опазят мира, но задачата отново се оказва на живот и смърт. Митът за златните градове на Сибола, опиянявал конкистадорите през XVI век, е все така завладяващ. Макар и толкова напред във времето и в друга галактика, човешките мотиви остават алчни и властолюбиви. Бъдещето на Новата земя е застрашено.
