Книга: „Бьорнстад”, „Ние срещу всички”, „Победителите”
- Автор: Фредрик Бакман
- Поредица: Бьорнстад
- Издателство: Сиела
- Издадена на български: 2017 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 464
- Преводач: Любомир Гиздов
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell
Сюжет: Градът, в който хокейът е повече от игра
Обичате ли хокеят? Ще го заобичате. Нямате избор. Просто още не го знаете.
Бьорнстад е измислен град в Швеция. В същото време аз не мога да повярвам, че той не съществува, че няма аналог. Защото нито е просто обикновен град, нито спортът там е просто спорт. Хокеят за жителите на Бьорнстад и съседния малък град (противника) Хед е въздухът, водата, храната и животът. Когато има мач — е война. Когато няма — също. Хората са истински, коварни, жестоки със себе си и с другите. В същото време толкова топлина, подкрепа и човечност виждаш, че ти се доревава отначало до край.
Трудно е да кажа кои са главните персонажи. Ако кажа целият град, не знам дали ще ми повярвате. Бакман е просто същински магьосник в това да вкара читателя в една история, сред студ, лед, гора и отношения, които горят.
Цялата поредица е обвързана с два хокейни клуба, които са всичко за феновете и въобще обитателите на това студено място. Атмосферата е изключително напрегната, и когато звездата на “Бьорнстад хокей” извършва непростимо посегателство над щерката на директора, събитията тръгват като лавина, която сякаш никога няма да спре.
Приятелства, предателства, разочарования, победи, корупция, политика, семейни драми, съседски драми, кръчмарски драми! Любов и омраза, и много, МНОГО спортен дух. Авторът те влачи като марионетка през всичко. Забъркан си в по-голяма част в отношенията на едно определено семейство, преминало през Ада, но и не само. Обвързан си с жертви и насилници, разбойници и просто деца, които мечтаят силно и тренират здраво. Читателят просто няма шанс срещу нищо, с което го сблъсква книгата, хората, историята. Повлечени, пометени, удавени. Аз се чувствах по толкова много начини. Усещах толкова много неща.
Моето мнение: Три книги, едно разбито сърце
Иска ми се да вярвам, че всички неудобни истини, извадени на светло от автора, целят да провокират онова нещо, което прави човекът добър. Да възбудят точните чувства, да събудят съвестта, морала и усещането за правилно и грешно, добро и зло. Показвайки най-грозното, несправедливото и жестокото, да изпъкне красивото и силното.
Бихте могли да прочетете “Бьорнстад” (първа книга от трилогията) и да спрете с нея. Може да продължите и с “Ние срещу всички” и да приключи всичко там. Има известен завършек. Не е идеален, но достатъчен. А може и да прочетете “Победителите” дори съвсем отделно от другите две, и пак сърцето ви ще бие заедно с всички играчи, фенове, приятели — хора пръснати между два града и една снежна гора.
Аз не можах да спра след първата, а сега не знам как да продължа след последната.
И накрая, освен да кажа: страхотен Бакман! Мразя го! Друго не се сещам. Защо го мразя? Прочетете и ще разберете.
Какво означава един отбор за малък град насред гората?
Какво означава спортът за едно семейство?
Какво означава един-единствен мач за хора, които се борят за оцеляването си?Всичко. Означава чисто и просто всичко.
Хората казват, че Бьорнстад е умиращ град. Разположен дълбоко в гората, той бавно се смалява и притихва. Но там долу край езерото силни светлини огряват една ледена пързалка. И точно заради нея жителите на града вярват, че утре ще е по-добре от днес. Младежкият хокеен тим е на полуфинал – ако спечелят първенството, Бьорнстад отново ще получи шанс да се развива. Всички надежди и мечти сега лежат на раменете на шепа безстрашни тийнейджъри с пламък в очите.
И точно това напрежение избива в акт на насилие, който разтърсва всички. Предопределената приказка за героите от малкото градче, които надскачат себе си и очакванията на цялата нация, не отвежда вън от гората.
„Бьорнстад“ е голям роман за малко място с красиви мечти, както и за ужасните неща, които правим понякога, за да успеем. Той е сага за спорта и семейството и за това докъде сме готови да стигнем, за да предпазим децата си. И за смелостта, която е нужна, за да се изправиш срещу всичко, за което си мечтал – и да кажеш истината, независимо от последствията. Независимо от всичко.
Виждали ли сте как пада някой град? Нашият го направи. Ще казваме, че през това лято насилието се настани в Бьорнстад, но това ще бъде лъжа. Насилието вече си беше тук.Защото понякога е толкова лесно да накараш хората да се мразят, че направо е непонятно как изобщо ни остава време за нещо друго.
Това е история за спортни зали и за всички сърца, които туптят около тях, за хора и спорт и за това как понякога те се редуват да се спасяват. За нас, които мечтаем и се борим. Някои ще се влюбят, други ще бъдат съкрушени, ще изживеем най-добрите и най-лошите си дни. Този град ще ликува, но и ще пламне. Ще се чуе ужасяващ тътен.
Някои момичета ще ни накарат да се почувстваме горди, някои момчета ще ни накарат да се почувстваме големи. Млади мъже, облечени в различни цветове, ще се бият на живот и смърт в една тъмна гора. Една кола ще се движи твърде бързо в нощта. Ще кажем, че е било злополука, но злополуките стават случайно, а ние ще знаем, че сме можели да предотвратим катастрофата. Някой ще бъде виновен. Хора, които обичаме, ще умрат. Ще погребем децата си под нашите най-красиви дървета.
Продължението на Бьорнстад ще ви разплаче и разсмее. Ще обичате и мразите в един и същ миг. Щастие и страдание в едно. Най-добрият роман на Фредрик Бакман досега.
Третата книга от поредицата „Бьорнстад“ на Фредрик Бакман. Последната част от трилогията за интересните обитатели на Бьорнстад.
Една книга не стига за тази малка история за големите въпроси. Какво е едно семейство? Какво е един хокеен клуб? Какво е една общност? И какво сме готови да жертваме, за да ги защитим?
Минали са две години, откакто се случи онова, за което никой не иска да мисли. Всички се опитваме да продължим напред, но в този край на гората има нещо, което така и не ни позволява да го направим. Ние сме град с мъка в сърцето и насилие във въздуха, обичаме приказки с щастлив край, но дълбоко в себе си от самото начало знаехме, че този няма да е такъв.
Всичко започва с буря и приключва с огън. Някой, който дълго време е бил далеч, се прибира. Някого го погребват. Някой се влюбва, някой мечтае за НХЛ, някой мечтае за отмъщение. Някой спи гръб до гръб с най-добрата си приятелка, някой се опитва да закърпи брака си и някой – да спаси децата си. Някой мрази, някой се бие, някой грабва огнестрелно оръжие и се отправя към хокейна зала.
Не всичко, за което сме се борили, ще оцелее. Не всички, които обичаме, ще остареят.
Така че какво е едно семейство? Един хокеен клуб? Една общност? Те са сборът от всички наши избори. И какво сме готови да жертваме, за да ги защитим?
Всичко. Просто всичко.
