Книга: „Небе”
- Автор: Миеко Каваками
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Колибри
- Заглавие на английски: ヘヴン / Heaven, 2009
- Издадена на български: 2024 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 192
- ISBN: 9786190217893
- Преводач: Надежда Розова
- Издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Небе” в Goodreads
“Небе” на Миеко Каваками е публикуван за първи път на японски през 2009 г., преведен 2021г. на английски и тази година на български, издаден от издателство Колибри.
Когато и да беше дошъл този роман, все е закъснял.
Социалният проблем изобличен тук не е само в Япония. Той е навсякъде. Виждаме го в новините, по улиците, преживели сме го или сме станали свидетели и неволни съучастници. Нелепо е, че 30 години по-късно след като съм се сблъсквала с подобни случки (не в такива размери) продължавам да се питам какво става? Защо никой нищо не прави? Защо се случва? Къде са всички? Слепи ли са? Имституционалната пасивност продължава своя живот, а това как се променя психиката на човек след унижението си остава негов личен проблем.
“Небе” разказва историята на четиринадесет годишно момче с кривогледство, подложено на постоянен тормоз от съучениците си. Момче избрало да страда мълчаливо, вместо да се изправи срещу насилниците си. Единственият му приятел, който разбира през какво преминава е неговата съученичка Коджима, която също е обект на различни подигравки, но гледа на това по друг начин. Двамата са нещо като утеха един за друг.
Моето мнение
Романът е кратък, но силно психологически наситен с последиците от тормоза, които разглежда. В него не получаваме името на разказвача наричан от връстниците си “Очите”. Това е направено предполагам умишлено от авторката, с което да подчертае няколко неща: личното самоуважение на героя към себе си и неговите съученици и това,че може да е всеки.
Темата за училищният тормоз е всъщност върхът на айсберга в книгата. В дълбочина, читателя открива и много други сериозни и неудобни въпроси свързани с морала, страданието, болката, властта, човечността и най-важното : безразличният свят към всичко това, което преживяваме.
Каваками е брутална в подхода си да покаже на четящите тези болезнени преживявания без да можеш и да искаш да отместиш глава. Това е целта. Тормозът е жесток и всеки човек, който не е лишен от минимално количество емпатия би се запитал как е възможно това и защо някой би направил нещо такова на друг. И защо се позволява. На няколко пъти изтръпнах в книгата, но две са сцените на неописуем ужас, който завладя съзнанието ми прочитайки ги.
Коджима беше истински интересен персонаж за проследяване и изследване. Начинът на мислене и оправдаване на всичко, което преживява беше отделна философка тема.
Сплотени от общата болка, двамата намират свое “място” лишено от жестокостта на реалния свят в своето приятелство и връзка, което е и определението за заглавието на книгата. Небето е възможно място и човек, където насилието няма власт и проявление.
За втори път прочитам роман на Миеко Каваками (“Гърди и яйца” беше първият) и отново съм възхитена от спокойният и същевременно суров начин на поднасяне на история със силна социална критика. И макар да ми се иска повече хора да прочетат тази книга, не бих я препоръчала на всички. Осъзнавам, че за някои тя би била като разчоплена рана.
Романът „Небе“ разказва историята на 14-годишно кривогледо момче, подложено на жесток тормоз в училище, и изследва темите за насилието, самотата и сложната природа на приятелството. Момчето намира утеха в своето дълбоко, макар и неконвенционално общуване със съученичката си Коджима, също като него жертва на тормоз. Романът е суров, болезнен и нежен портрет на едно младежко нещастие. Историята преминава през примирението и нихилизма като възможни реакции към насилието и представя морала като драматично действие в развитие – влудяващо и съсипващо. Но и като възмездие чрез лишени от показна героичност прояви на солидарност. Като дълбок стремеж към красотата.
