Книга: „Империята на тишината”
- Автор: Кристофър Руокио
- Поредица: Слънцеяда #1
- Издателство: Artline Studios
- Оригинално заглавие: Empire of Silence, 2018
- Издадена на български: 2026 година
- Издание: Твърда корица с цветни порезки
- Брой страници: 864
- ISBN: 9786191936625
- Преводач: Иван С. Иванов
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия на жългарски в Storytell.
- Goodreads: „Империята на тишината” в Goodreads
Не мога да си кривя душата – това беше най-чаканото от мен заглавие през тази година, така че искрено благодаря на издателство Артлайн, че с тяхна помощ се ощастливиха българския читател.
Сюжет
Накратко за книгата – сюжетът ни прехвърля хиляди години напред в бъдещето, когато човечеството вече е колонизирало де що е видяло планета. Главният протагонист – Адриан Марлоу, който впрочем води този разказ и ни прави свидели на вече минали събития, е най-големият син на властващия аристократ на един от континентите на планетата Делос. Адриан обаче не е типичният аристократ и ми хареса, че тези му твърдения той през цялата книга подкрепяше и действията си. Неговата цел е да стане схолиаст (учен), като няма желание нито да управлява, нито да води битки – иска просто да разшири кръгозора си, да пътува и да трупа знания.
Баща му обаче има други планове за него, а именно иска той да стане част от Конгрегацията (Църквата), за да засили влиянието, което семейството му притежава там. Това не е кой знае какъв спойлер, но е един от основните конфликти в началото на романа. И така, непримирим в намеренията си, Адриан решава да поеме по свой собствен път, който въобще не е гладък, даже напротив.
Моето мнение за „Империята на тишината”
Определено в романа се усеща влиянието на някои от класиките, като например „Дюн“, като дори фразата “Fear is the mind killer” е използвана няколко пъти в рамките на романа. Бих казал, че усетих и нотки на Междузвездни войни, главно около въоръжението и екипировката при битките. Самият Руокио не крие своите вдъхновения и мога да ви уверя, че вметките са направени деликатно и по никакъв начин не отнемат от удоволствието, даже напротив – биха ви накарали да се усмихнете.
Както вече споменах главният герой преминава през редица перипетии, удоволствието от които няма да ви разваля като ви разкажа, но в един момент ми се стори, че прекалено някак лесно и без съпротива преминаваме от едно състояние и случка към друго. Някак нещата просто се случваха, без това да носи по-голям заряд. Въпреки тази лека моя забележка, книгата определено е написаха добре, прозата е хубава и Руокио може да борави с думите. Иначе имаме макар и не колкото ми се искаше доза екшън, научаваме доста за света, устройството му и няколко странични герои, които очаквам да видя в следващите книги. А споменах ли, че Империята е във война с извънземна цивилизация, наречена „сиелсините“? Категорично си личи, че авторът е имал грандиозна идея и тепърва ще видим каква е тя останалите 6 тома.
От издателството казаха, че може да очакваме втората част или през декември, или януари, така че спокойно може да подхващате книгата и ще ви е прясна докато излезе следващата.
Оценка 5/5
Тази война не беше негова. Галактиката го помни като герой – човека, заличил от небето и последния от сиелсините. Други го помнят като чудовище – демона, унищожил едно слънце и с лекота погубил четири милиарда души, включително и самия император. Но Адриан не е герой. Нито чудовище. Дори не е войник. На грешната планета, но в точния момент и по най-благородните причини Адриан Марлоу поема по път, който неизбежно ще завърши с кръвопролитие. Той бяга от баща си и от предначертаното си бъдеще като палач и се озовава на странен, изостанал свят в покрайнините на Империята. А там, принуден да се сражава като гладиатор и да се ориентира сред интригите на чужд планетарен двор, се оказва въвлечен във война, която не е започнал, в името на империя, която не уважава, срещу враг, когото може би никога няма да разбере.
