Книга: „Лятна книга”
- Автор: Туве Янсон
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Кръг
- Оригинално заглавие: Sommarboken, 1972
- Издадена на български: 2026 година
- Издание: Твърда корица
- Брой страници: 180
- ISBN: 9786192651022
- Преводач: Анелия Петрунова
- Не е издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell.
- Goodreads: „Лятна книга” в Goodreads
„Лятната книга“ оправдава името си! Това е история, обгърната от природата, пропита от морски въздух и парата след летен дъжд. Тя е буйна и зелена, изпълнена с най-различни гадинки, и улавя съвършено мъглата и летаргията на едно дълго лято. Фрагментите разказват за едно момиченце на име София и времето, което тя прекарва през детските си лета на един остров край бреговете на Финландия заедно с баба си и баща си.
Тази книга обаче не е онова блажено, пропито от слънце четиво, което може би ви изглежда.
Между страниците на първия роман за възрастни на Туве Янсон се крие меланхоличен поглед към стареенето, скръбта, разрушаването на природата, комерсиализацията и паметта. Тя поставя въпроса какво място има в света за онези, които са ограничени от социалните часовници, и изследва как обществото намира утеха в това да поставя хората в категории, за да ги отхвърли като нежелани.
Поляризацията между децата и възрастните е едно и също нещо, както заедно откриват нашите главни героини – София и нейната баба. Бащата на София остава недостъпен за читателя, но неговата настойчивост и доминиране властват безспорно, неговата покровителственост е очевидна. Поради неспособността му да разглежда нито един от двамата герои като самостоятелни личности, София и баба ѝ са склонни към бунт. Връзката им е внимателно изградена върху заобикалянето на правилата, наложени им, и търсенето на възможности за приключения и игри. Те водят дълбоки разговори за любовта, загубата и религията (което показва, че София е по-зряла и мъдра, отколкото би се очаквало за възрастта ѝ), но също така създават скулптури и заедно се разхождат из природата на острова (което разкрива игривата страна на бабата). Сами насаме, тези две героини успяват да се разберат една друга.
Освен връзката между София и баба ѝ, всяка от тях преминава през свое собствено пътуване. За шестгодишната София това означава да се справи със скръбта от загубата на майка си. Като малко дете, нейното осъзнаване на живота едва започва и от историята става ясно, че сблъсъкът със смъртта толкова откровено на такава ранна възраст я е променил. Тя се показва по-авантюристична и цинична от другите деца на нейната възраст, но също така се движи из света с дълбоки тревоги относно тънката граница между смъртта и живота. Тя се развълнува няколко пъти от смъртта на малки животни и многократно разпитва баба си за участието на Бога в живота на хората.
През всичко това баба ѝ е до нея. Тя е жена без излишна помпозност и на пръв поглед несантиментална по характер, но в хода на книгата става ясно, че не може да си затвори очите пред страданията на София. Бабата не глези София – точно обратното. Тя ѝ говори прямо и не я третира като бебе. Но тя ѝ показва и своята дълбоко грижовна страна. Тя пази детството на София, което смъртта на майка ѝ ѝ е отнела. Например тя не възприема миниатюрната Венеция като детска прищявка, а разбира, че това е занимание, което носи на София известно усещане за спокойствие и забава, и я предпазва от унищожаването ѝ по начин, по който не е могла да я предпази от скръбта. Това е един от многото нежни моменти, които тези героини споделят. Същевременно бабата на София се бори със собствената си лична скръб, докато се приближава към края на живота си. Тя е обратната страна на същата монета спрямо София. Това се утежнява още повече от отслабващата ѝ памет и откровеното ѝ приемане на наближаващата ѝ смърт. В книгата тя разказва на новодошъл на съседния остров, че семейството им идва в лятната си къща вече 47 години. В разказа на бабата се прокрадва повтаряща се тема, размислите ѝ за живота ѝ и по-конкретно за промените както в самата нея, така и в острова, тъй като и двете са остарели заедно. Тя е критична към промените, нанасяни на архипелага, и не се доверява на новите жители и наскоро построените им къщи.
Бабата не е статичното изображение на възрастна жена, което толкова често срещаме в книгите и медиите.
Тя е динамична и се приспособява към обстоятелствата, и макар да има същите страхове и неразположения, които бихме очаквали от жена на нейната възраст, тя притежава и активен ум и отхвърля стереотипите, характерни за нейната възрастова група. Това е освежаващо изображение на възрастна жена, което често не се среща в света, в който живеем. Бабата не отрича, че е в края на живота си, но също така не е готова да приеме, че в очите на света тя е отстъпила до положение, в което се ползва с не по-голямо уважение от това на едно дете.
В един свят, в който грамотността е застрашена, а авторите изпитват нужда да удрят читателите по главата, за да изразят смисъла си, намирам способността на Янсон да предава тихо емоциите между героите за много трогателна. Тази книга е и дълбоко размишление върху начина, по който се отнасяме към възрастните хора, особено в един свят, който гордо се обявява за „анти-стареещ“, сякаш да ти личи по лицето дългият и богат на преживявания живот е нещо толкова лошо.
Разказите не се отнасят точно до едно лято, а представляват колаж от спомени, разпръснати през годините. Бавният ритъм на живота вече прилича на почивка. Анекдотите, които ни разказват за ежедневието си, са изразени с език, който звучи уникален за връзката между баба и внучка. Някои истории ще ви докоснат дълбоко, а други ще ви разсмеят с остроумието на тази двойка. Но докато четеш, все пак усещаш как времето минава, подобно на това как лятото приключва в последната глава. Изобщо не съжалявам, че я прочетох съвсем в края на лятото! А последните два разказа наистина ме развълнуваха – завършват по толкова съвършен и трогателен начин.
Деликатен, но въздействащ роман за връзката между поколенията, за природата, самотата и красотата на обикновените дни.
Възрастна жена и нейната шестгодишна внучка прекарват безгрижно лято на малък остров във Финския залив. Двете се разхождат, водят философски разговори, карат се, проклинат и се впускат във всевъзможни малки приключения. А докато се опознават през игрите, страховете, капризите и мечтите си, помежду им се заражда силна обич, която обгръща не само тях, но и приказното място, на което се намират…
„Лятна книга“ е първият роман за възрастни на Туве Янсон. Написан, когато финландската авторка вече е прочута по целия свят като създателка на муминтролите, той искри с нейния ефирен и изразителен език и затвърждава голямата ѝ дарба да смесва реалност и фантазия по най-естествен и завладяващ начин.
