“Бурята”, втората книга от поредицата на Нийл Шустърман, събуди в мен подозрения. Имах усещането, че ще бъде моето разочарование. Не вярвах, че е възможно да ме разтърси повече от “Косачи”, но Нийл Шустърман успя. Изненада ме и ме накара да тръпна.
Книга: Бурята
- Поредица: Книга #2 от Дъгата на косата
- Автор: Нийл Шустърман
- Издателство: Orange books
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 600
- Издадена на български: 2018 година
- Преводач: Гергана Минкова
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
Бурята
Заглавието на тази част от поредицата говори само по себе си. В тази книга надникваме по-навътре в същността на Бурята. Самият Шустърман споделя, че тя е любимият му персонаж в книгите и разбирам защо. Авторът е вложил много любов в този образ. Макар да не е пряко действащо лице в книгата, мислите извадени от дневника на облака, които Шустърман споделя с читателя между главите ни помагат да разберем Бурята. Създаден от хората изкуствен интелект, който не притежава съвест и чувства, натоварен с тежката задача да управлява света и едничка цел да служи на човечеството. И все пак в тази книга открих много човешки черти и дори чувства, които Бурята проявява и които ме карат да я възприемам, като нещо повече от програмен код.
Перфектният свят от “Косачи” все повече рухва пред очите ми и се превръща в сиво подобие на съществуване. Няма страсти, страхове, триумфи и загуби. Хората не изпитват вече тези силни емоции. Те нямат място в свят без лишения и смърт, защото имаш цялото време да постигнеш желаното. Бурята е там за да удовлетвори всички желания на човечеството. Да бъде търпеливият родител насочващ ръката на невръстното дете. И тя ясно осъзнава до къде ще доведе това.
“И болката…болката от моето осъзнаване е непоносима. Защото моите очи не се затварят. Никога. Мога само да наблюдавам без мигване как любимото ми човечество бавно плете въжето, на което ще се обеси.”
Нийл Шустърман вади на повърхността всички кирливи ризи на човечеството. Във форума на “Косачите” властват старите порядки. Алчността и жаждата за власт изпълзяват наяве и се превръщат в нормалното поведение в тези среди. А Бурята е само ням свидетел на ставащото. Тя няма право да се меси в делата на Косачите. Нужни са ѝ други инструменти, за да заобиколи собствените си правила.
Луцифер, Анастасия и Грейсън
Все така коренно различни, Роуан и Цитра имат противоположни представи за борба срещу новият ред. Една година след бурните събития на Зимният конклав Роуан е в ролята си на отмъстител. Той се е заел да се бори с корупцията в средите на Косачите и да прочисти редиците им от недостойните. Сега той е Косач Луцифер. Тъмен рицар на възмездието и все така мой любимец.
Косач Анастасия, Цитра, вижда прогнилата истина за форума на Косачите и иска да помогне за промяната му отвътре. Тя се превръща в лице на съпротивата срещу новият ред и в мишена. Заплашвана и възпрепятствана на всяка крачка, Цитра трябва да открие начин да спаси човечеството от наследството на Годар.
“Има тънка граница между свобода и свободия. Първото е необходимост. Второто е опасно… Свободията е подпухналият труп на свободата.”
Грейсън е нов персонаж, който Нийл Шустърман изгражда. Небрежно въведен той се превърна в много важна част от сюжета. Грейсън, на който Бурята възлага тайна мисия. Задача, която променя живота му в добрият и лошият смисъл. Героят израсна пред очите ми. Харесва ми как автора го използва, за да доизгради образа на Бурята и да покаже нова нейна страна. Грейсън е инструмент в ръцете на Шустърман и то какъв.
Оценката ми за “Бурята” е повече от висока
5 звезди са малко за този шедьовър. Шустърман наистина умее да поставя героите си пред изпитания, физически и психологически. Авторът си игра майсторски с чувствата ми, предизвиквайки много силни и противоположни емоции. Трудно е да се опише всичко, което изпитах и съпреживях чрез героите. Емоционалното торнадо на “Косачи” е само загрявка за това, което те очаква в “Бурята”. Нийл Шустърман ме накара отново да тръпна и настръхвам от напрежение. Съдбите на героите се заплитат с всяка глава. Напрежението от неизвестното ме стискаше здраво в ноктите си. Не мисля, че имах дълги моменти на спокойствие, четейки историята. Никога няма да забравя края. Авторът ме остави в състояние на шок и без капка колебание, че ще прочета всичко, което някога е решил да напише.
Бурята
Разбиранията за морал на Роуан и Цитра се разминават драстично, що се отнася до упражняване на Косачеството, а това прави отношенията им сложни.
Бурята не може да се меси в делата на Форума на косачите. Може единствено да наблюдава… а онова, което вижда, не ѝ харесва.
Изтекла е година, откакто Роуан извършва дейността си неофициално. През това време се е превърнал в градска легенда, взел е закона в свои ръце и наказва корумпирани косачи, като ги унищожава с огън. За него се шепне из целия континент.
Цитра в ролята си на Косач Анастасия подхожда към Прибирането със състрадание и открито се противопоставя на идеалите на „новия ред“. Но когато животът ѝ е заплашен и методите ѝ са оспорени, става ясно, че не всички са отворени към промяната.
Ще се намеси ли Бурята?
Или просто ще наблюдава как този идеален свят започва да се разпада?
