„Герои” е поредната кървава баня от света на Първият Закон. Като се замисля съм почти убеден, че най-много народ беше заклан в тази книга до момента.
Книга: „Герои”
- Автор: Джо Абъркромби
- Поредица: Развива се в света на Първият Закон
- Издателство: Колибри
- Преводач: Александър Ганчев
- Издание: 2021
- Издадена на български: 2014 година
- Брой страници: 560
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
Сюжет
За разлика от останалите книги от света, тук действието се развива само в „Севера” и по точно в долината около град Осранг, където се води епична битка за възвишение наречено Героите. Именно това скромно на площ възвишение си сменя няколко пъти владението и за моя изненада един от тях дори нямаше кръв. Битките са неспирни, а Дау Черния в компанията на Тръпката и Гушата е твърдо решен да не даде хълма във владението на войските на Юга.
А защо е важен този хълм с камъни наречени Героите? Местоположението му е стратегическо и от тук минава пътя към Карлеон, който би осигурил и евентуалната победа на Юга.
„Герои” е част от света на Първият закон и отново срещаме много познати персонажи от книгите от поредицата. Героите Тръпката, Дау черния, Кучето, Баяз, Бремър дан Горст и други сме ги срещали и преди и добре ги познаваме, но ако сега хвърляш око именно на тази книга за начало бих ти препоръчал да изчакаш и да приключиш първо 3-те книги от Първият Закон и „Отмъщението на Монца“.
Едно странично наблюдение и един от паралелите, които си направих с българската политика и книгата е, че никога не е добре, когато шуробаджанащината е във вихъра си и се слагат приятели на ключови позиции в армията.
Нещо обаче ме изненада в тази книга и то е, че няма познатите магии от света, но пък политиката и кукловодството на Баяз не бяха пропуснати.
Персонажи и пристрастия
В тази част от света се запознаваме по-обстойно с Бремър дан Горст (беше много прецакан в любимият ми град Сипани в “Отмъщението на Монца”), който излезе доста противоречив и може би странен за мен. Все още не знам, дали да му симпатизирам или да го мразя. Той се лашка в крайности от мила душица до кръвожаден убиец, абе малко шизофренична му работа.
От друга страна Гушата е нов персонаж, който като цяло е “право острие” и всички го уважават. Може би, затова спечели и моето уважение. Опитваше се да спре кръвопролитията, ама не му се получи много.
Разбира се никой няма да хареса Дау Черния, ама няма как пък всички да са добри нали!
Абъркромби майсторски представя гледните точки, изгражда многопластови герои. През цялата книга някак си не можах да заема твърдо страна. Не можах да кажа “Юга са моите хора” или “Да живее Севера”. Автора майсторски манипулираше пристрастията ми, което ме изненада и остави приятно чувство на удовлетвореност от добрата история.
Мастър Абъркромби пак ме изненада
От два месеца съм в света на Първият Закон и тази е 5-тата книга (не ме съди, аз не чета по 100 книги на година) която чета без прекъсване. И тъкмо си мисля, че съм предвидил предстоящият обрат и чичо Джо ме изненадва. До последното изречение на книгата се случваха неща, които не успявах да предвидя.
Моето мнение
Имах леки колебания, но в крайна сметка Герои си заслужава 5-те звезди. Книгата е много увлекателна и забавна в типичния стил с черен хумор на автора. Посмях си се, разбира се, но и брутални сцени не липсваха, и докато ги четях и аз усещах металния вкус на кръвта в устата си. „Герои” не е за изпускане и задължително продължение за феновете на този мрачен и жесток свят наречен “Първият закон”.
Героите стоят на безсмислена стража над долината на Осранг и никой не знае, а и нехае, нито кой ги е поставил там, нито колко отдавна, нито защо. Под тях били погребани героите от старите времена, казват някои. Но сега времената са други, Северът има нов крал и нови порядки.
Дау Черния, Защитника на Севера, човек, затрил повече народ от зимата и с репутация по-черна от тази на чумата, иска Героите на всяка цена. А той не е човек, склонен на отстъпки. Преди шест години, когато изкачи планини от трупове и преплува реки от кръв, за да седне на стола на Скарлинг, не би отстъпил и педя от Севера, няма да го направи и днес. За цял хълм и дума да не става.
Непретенциозният хълм с каменния кръг на върха е ключът към долината и пътя за Карлеон – ключът към бързото приключване на войната в Севера. Висшият съвет е нетърпелив, все пак от войната има полза до момента, в който не се намери по-евтина алтернатива. И заповедта е ясна – с всички сили към Карлеон, през долината на Осранг, покрай някакво незначително възвишение, наречено Героите.
За Бремър дан Горст не е важно колко стръмен е склонът към изкуплението на грешките от миналото – ще го изкачи какъвто е. За него не е от значение колко кръв ще пролее, пък било то и собствена, по обратния път нагоре.
За последния доблестен мъж в Севера няма път нито нагоре, нито назад. След един цял живот, прекаран в битки и сражения, той помни едно: избираш главатар, държиш се за момчетата в дузината и свършваш каквото ти е наредено – така е редно. Да удържи някакъв хълм няма да му върне пропилените младини, няма да изтрие спомените за онези, които са обратно при пръстта, но Кърнден Гушата ще постъпи както е редно.
Никой не е нито само страхливец , нито само герой – всичко зависи от това как ще се стекат обстоятелствата.
Ревю by СИД
