„Тревожни хора“ от Фредрик Бакман е книга с умел микс от хумор, човечност и мъдрост, която събира в себе си и смях, и болка.
Книга: „Тревожни хора”
- Автор: Фредрик Бакман
- Поредица: Самостоятелна книга
- Издателство: Сиела
- Оригинално заглавие: Folk med ångest, 2019
- Издадена на български: 2019 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 384
- Преводач: Любомир Гиздов
- Издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Налична Аудио версия в Storytell
Сюжет
На пръв поглед историята изглежда хаотична: един провален банков обир, заложници, изчезнал обирджия и куп странни характери. Но под повърхността се крие роман за самотата, несигурността и трудното изкуство да бъдем хора в свят, който ни притиска да изглеждаме уверени.
Един неуспешен обир става повод напълно непознати да изговорят истини, които не биха казали на никого. Парадоксално е, но Бакман ни напомня, че понякога е по-лесно да се разкриваме пред тези, които няма да ни съдят, защото не ни познават.
“Ако човек просто я гледаше в гръб как върви към балконската врата би си помислил, че е нетърпелива. Трябваше да я погледне в лицето, за да разбере, че всъщност е чуплива.”
Оценка
За мен “Тревожни хора” е огледало. Огледало, в което всички ние да погледнем и да се видим малко уплашени, малко несигурни и малко наранени. В крайна сметка тревожността е човешко състояние. Не диагноза, не недостатък, а реалност.
Всеки герой носи свой товар: загуба, неизказан страх, вина, очаквания. „Добър родител ли съм? Правилно ли живея? Ами ако всичко проваля?“… това са ехо на въпросите, които и аз сама си задавам. О, как ми се искаше само да прегърна всеки един от героите. Ето затова тази историята работи, защото не е просто забавна. Тя е сурово човешка. Бакман перфектно успява да улови и предаде онези моменти, в които се преструваме на смели, а всъщност просто се опитваме да издържим.
Родителството е една от най-силните теми в „Тревожни хора“. Осъзнато или не, почти всички герои носят белези от собствените си родители или тревожност от това дали самите те се справят. Въпросът „Аз добър родител ли съм?“ е гръбнакът на книгата и Бакман тихичко ни шепне: „Да. Ако питаш – значи се опитваш.“
Това е книга, която първо те кара да се усмихнеш, после да преглътнеш тежко. Ако не сте чели Бакман, „Тревожни хора“ е идеалната първа среща с него, за мен беше именно такава. И си обещавам, че няма да е последната.
Фредрик Бакман е своеобразен феномен в световната литература. В рамките едва на 5 години – първият му роман „Човек на име Уве” излиза на шведски през 2012 г. – писателят успява да спечели милиони фенове във всички краища на света. У нас Бакман е добре познат както с книгата и филма по нея „Човек на име Уве”, така и с останалите си романи, които са начело в класациите за най-продавани книги месеци наред след излизането си: „Баба праща поздрави и се извинява”, „Брит-Мари беше тук” и „Бьорнстад”, а също и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.
„Тревожни хора“ е лудешка комедия за заложническа драма по време на оглед на апартамент.
Крайно неуспешен банков обирджия се заключва заедно със свръхентусиазиран брокер, двама кисели любители на „ИКЕА”, жена в напреднала бременност, суициден мултимилионер… и заешка глава. Сградата е обсадена, а на полицията се налага да води преговори и да носи пица. В крайна сметка заложническата драма има щастлив край – обирджията се предава и пуска всички, но когато полицаите нахлуват в апартамента, вътре няма никого.
Започват серия объркани разпити на свидетели, при което възникват няколко въпроса, около които се заформя класическа мистерия: Как е успял да се измъкне обирджията? Защо всички са толкова ядосани? И какво всъщност не им е НАРЕД на хората в днешно време?
