“Косачи” на Нийл Шустърман се бетонира в класацията ми с любимци.
Ако се чудиш дали да се хвърлиш към тази дистопия, не прави моята грешка. Отлагах я дълго време, а сега, когато съм на път да завърша поредицата, не знам какво ще правя с живота си.
Книга: Косачи
- Поредица: Дъгата на косата книга #1
- Автор: Нийл Шустърман
- Издателство: Orange books
- Издадена на български :2018 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 520
- Преводач: Гергана Минкова
- Не е издадена в електронен формат (ePub, PDF и др.)
Свят управляван от изкуствен интелект
Сюжетът ни отвежда далеч в бъдещето. Пред нас се разкрива един идеален свят управляван от изкуствен интелект наречен Бурята. Няма болести, няма глад и престъпност. Постигнат е баланс. Ресурсите се разпределят равномерно и под зоркото око на облака. Бурята е всичко, от което човечеството има нужда. Единствената сфера, където Бурята няма влияние е създаването и отнемането на живот.
Предполагам, че си вадиш изводи също като мен, но недей, всичко с Бурята е наред. Не се превръща в масов убиец, искащ да заличи човешката раса.
Какво е да бъдеш Косач
В свят, където няма естествена смърт и можеш винаги да си на 24 години, има само едно нещо, което всява страх – Прибирането.
“Преди завършекът на човешкият живот беше в ръцете на природата. Но ние ѝ го отнехме.”
Болестите са победени, смъртта също, но все пак човечеството стига до извода, че хората трябва да умират. Трябва да се облекчи прекомерният ръст на населението. Отговорността за ремонтите на пътищата и цялостното планиране могат да се възложат на Бурята, но отнемането на живот трябва да остане за хората. Така се раждат първите Косачи.
Да бъдеш Косач е титла, но и наказание. Косача трябва да убива. Трябва да няма предразсъдъци. Да съди винаги справедливо, без злоба и фанатизъм. Косачът спазва строго 10 заповеди записани от основателите. Но най-вече, не трябва да изпитва наслада от работата си. Това са писаните и неписани житейски норми за един Косач. Но какво става, когато по статут си над закона?
Стажанти
Главните герои Цитра и Роуан са поканени да станат стажанти на легендарният Косач Фарадей. Те трябва да преминат едногодишно обучение. На регулярните сбирки на Косачите, наречени Конклави, стажантите трябва да се справят с изпитанията, за да се докажат, като достойни. Само един от двамата може да получи пръстена и титлата Косач.
Героите попадат в един непознат за тях свят. Макар титлата да носи със себе си престиж, бремето, което носи всеки носител на пръстена е много голямо. Цитра и Роуан разбират, че за да станеш добър Косач, трябва изобщо да не искаш да станеш такъв.
Сред общността на Косачите има разделение. Верните на стария ред, разбирания и ценности са в тиха война с Косачите на новия ред. Една от битките им се оказва стажа на Цитра и Роуан. Само един от двамата може да стане Косач, а другият ще умре.
Моята оценка
Мисля, че е напълно ясно, че оценката ми за “Косачи” е висока. Но нека споделя с теб, читателя, защо ме впечатли толкова поредицата.
Първото нещо, което грабна вниманието ми в книгата беше светът. Абсолютно идеален. Има храна в изобилие, удобствата са даденост. Бурята разпознава желанията и нуждите на всеки и всичко е повече от задоволено. Убедена съм, че всеки поне веднъж е мечтал това да е нашата реалност. Светът на “Косачи” е абсолютна сбъдната мечта. До момента, в който не се сблъсках с типичните за човешката природа егоизъм, мания за власт и задкулисни игри.
Една сфера е оставена без намеса от Бурята и червейчетата на покварата разяждат плътта ѝ. Липсата на контрол върху работата на Косачите все повече заприличва на грешка. Защото пуснати на свобода човеците са склонни към крайности и жестокости. Професията Косач се превръща в оправдание да убиваш.
Нийл Шустърман прави този контраст много ярък. От една страна е изкуственият интелект, който по природа няма съвест и съзнание, а от друга хората. И ето, че дори в идеалният свят, където всички нужди са задоволени, човешките недостатъци отново намират почва да растат.
Вторият елемент, който ме спечели в книгата са героите.
Цитра и Роуан произлизат от тотално различни семейства. Единият е обграден от любящи хора, а другият е поредното дете. И двамата притежават качества, които техният ментор цени. Ето защо са избрани за стажанти на Косач. Но пътищата им също са различни. Средата, в която попадат е различна.
Роуан ми е любимец. Освен, че е избран от автора да бъде различният, черната овца, той е и много добре изграден, като абсолютна противоположност на Цитра. Този герой има страшна притегателна сила. Пътят му не е лесен, белязан е с болка и много труд. Но намира сила в себе си да запази човешкото. Не пада духом. Винаги има резервен план, дори ако това означава да умре.
“Косачи” влезе в моят топ 5
Уникален свят, запомнящи се герои и вълнуващ сюжет. Необходимо ли ти е още нещо, за да спреш да се чудиш и да прочетеш трилогията на Нийл Шустърман “Дъгата на косата”. На мен това ми е достатъчно.
Оцених книгата с 5 звезди, защото наистина успя да ме изненада. Действието се развива умерено и поднася много спиращи дъха моменти. Бях там! Бях в залата на изпитанията, бях в главата на героите. Изживях с тях всички съмнения и болка. Нийл Шустърман ме накара да заобичам Цитра и Роуан и истински да се вълнувам от съдбата им.
Издателство: Orange books
Косачи
Свят без глад, без болести, без война, без страдание.
Човечеството е постигнало всичко това и дори е победило смъртта. Сега Косачите са единствените, които могат да слагат край на живота, и са длъжни да го правят, за да държат размера на населението под контрол.
Цитра и Роуан са избрани за ученици на Косач Фарадей – роля, която никой от тях не е желал. На тях им се налага да овладеят „изкуството“ по отнемане на живот със знанието, че ако се провалят, това означава самите те да се простят с живота си. Само единият от двамата в крайна сметка може да стане Косач и залогът се вдига допълнително от това, че избраният трябва да ликвидира конкурента си. Оказва се обаче, че обучението им е не толкова свързано с овладяване на различните методи за убиване, колкото с откриване на житейска философия, която да им помогне да приемат съдбата си.
Нийл Шустерман създава оригинален свят, който на пръв поглед изглежда съвършен, но не след дълго утопията неусетно се превръща в дистопия.
