Книга: „Вещици в чужбина”
- Автор: Тери Пратчет
- Поредица: Светът на Диска: Вещиците
- Издателство: Архонт-О
- Оригинално заглавие: Witches Abroad, 1991
- Издадена на български: 2022 година
- Издание: Мека корица
- Брой страници: 400
- Преводач: Катя Анчева
- Издадена в електронен формат на Български (ePub, PDF и др.)
- Няма налична Аудио версия в Storytell
Това е история за истории, каквито са много от романите на Тери Пратчет, но също така и комедиен поглед към пътуванията с приятели и пародия на приказките на братя Грим.
Всичко започва с това как Маграт става нечия фея кръстница и как баба Вихронрав и леля Ог се самопоканват към нея.
И така….
Трябва да обичате истории за истории, особено такива, които съдържат неподражаемата баба Вихронрав, „стара чанта“, каквато е Леля Ог, и „мокра кокошка“, която е Маграт Чеснова. Добавете към сместа малко приказно кръстничество, смесица от класически приказки, вуду магия и „интересни“ чужди места и това, което ще се получи, е веселба, предизвикващо смях приключение за нашите три посестрими в занаята и една едноока котка.
Има алигатори (един от които носи островърха шапка), пощенски картички за Джейсън, Банананананови Дай-Киро-та (предимно ром), засищащ джуджешки хляб, водопади, спящи замъци, вълци, които се смятат за хора, както и семейна политика. Толкова много се случва в този роман, че бедният ми мозък се бореше да си спомни всичко, въпреки че обожавам всяка минута от четенето на историята.
Тери Пратчет (особено в тази книга) показва такъв талант притежава да конструира внимателно препратки/сатира, които изглеждат твърде очевидни и предсказуеми, за да бъдат истинската посока на историята, и след това да ви удря силно (но умело) по главата с тях . Тази книга е чудесна комбинация от приказки, предадени във формата на (вълшебно) пътешествие. Мога да прочета още 100 книги за вещиците!
В книгата има драматични и комедийни моменти през цялото време и постоянно се изграждат важните паралелни дискусии: говори се за истории и щастливи краища, наред с това се говори за опитите да се контролират хората, за да се проектира обществото така, както индивидът сметне за добре, за тоталитаризма с добър PR, за злоупотребата с власт, за нюансите на сивото, за правилното/неправилното, за доброто/злото и за това къде стоиш спрямо това накъде си обърнат.
Сюжет и темпо
Усетих, че ми отне известно време, за да вляза в историята напълно, но ми хареса обиколката, която направихме, за да стигнем до основната история, хареса ми използването на приказки и пародийния тон. Струваше ми се, че последната част е сякаш ако мигнеш, ще я пропуснеш.
Персонажи
Обичам Грибо – толкова пълен и добре изразен характер! Ако не беше той, тази книга не би могла да съществува.
А да имаш Есме Вихронрав, която толкова ясно е могъща сила, която се старае да бъде добра, като същевременно е невежа до ксенофобия, несговорчива, редовно груба с Маграт, идеята, че тя е дълбоко несъвършена в определени аспекти и все пак ясно, решително силата на доброто, гласът на разума срещу потисничеството, че тя чертае границата, до която не се намесва повече, я прави едновременно дразнеща и поглъщаща, а развитието на това усещане за характера ѝ е това, което позволява финалът, изправящ се срещу определени врагове, да се почувства толкова силен.
Стил и структура на писане
Смятам, че стилът на писане на Тери Пратчет е много поетичен и умен, дори характеризирането на героите е показано чрез текста (неправилно произнасяне на думи, изпращане на лошо изписани думи). Особено баба Вихронрав, но в по-малка степен и леля Ог, се възприемат като хора, които очакват основно ниво на уважение, безплатна храна, настаняване и услуги, когато е необходимо, с мълчаливото разбиране, че могат да бъдат страшни, макар че в по-голямата си част не правят нищо, от което да се страхуват, но в същото време са заслужили благодарността на родината си чрез службата си за своята общност. Начина, по който е представено всичко това, показва майсторското писане на автора.
Теми и тон
Фентъзи, Заплетени приказки, Приключения, Хумор, Пародия.
Изключителни моменти
Тиквите! Толкова много тикви! Много ми хареса използването на огледала и огледалния свят. От тези сцени на моменти ме побиха тръпки!
Емоционално въздействие
Беше ми приятно да се върна към приключението с тези любими и понякога несъвършени вещици, беше хубаво да ги видя в различна обстановка, както да създават, така и да решават проблеми. Както винаги, беше удоволствие да видя СМЪРТ отново в книга. Трудно мога да се удържа да не изръся 4 тона суперлативи за тази книга. Не я чета за първи път и въпреки това с времето тя просто става все по-добра. Всичко е на ниво – удоволствие, концепция, изпълнение, стил на писане, сюжет и логика, темпо и структура, атмосфера, герои, интрига, изграждане на света – просто покрива всичките ми критерии!
Историите имат сила и ние всички знаем приказките от нашето детство: обувката е подходяща за Пепеляшка, целувката на истинската любов събужда спящата принцеса, Пътят на жълтите павета води до Великия град. Но това е Света на Диска и историите живеят свой собствен живот и се предлагат се във всякакви размери. А аз препоръчвам тази от цялото си сърце!
Триото вещици Баба Вихронрав, леля Ог и Маграт Чеснова потеглят на пътешествие извън пределите на родната стряха и се озовават в град Генуа, ръководен от Лилит a.k.a изисканата сестра на Есме Вихронрав. Вещиците съвсем не са там, за да изпият следобедна чаша чай със сестрата на приятелка, а за да спрат едно приказно злосторство да бъде извършено. Консервативната Вихронрав, винаги позитивната леля Ог и бунтарката Маграт отново обединяват сили, за да попречат на слугиня да се ожени за принц. Великолепното трио биха тропнали с крак (а и не само) на всеки, който дръзне да погази свободната воля. Къде пише, че слугинята трябва да харесва принцове?!
Бъркотия от смехотворни ситуации с участието на три вещици, котарак, вълшебна пръчица, която много не си върши работата, любими детски истории с неочакван край и поредица зашеметяващи приключения в този роман от поредицата на сър Тери Пратчет.
